Литературни списания от СССР, Дания и Белгия

В две последователни статии (поместени в бр. 5 и 6 от т. г.) под заглавие „Белински в световната естетика" известният съветски литературовед В. Днепров разглежда основ ните естетически възгледи на В. Г. Белински, проследява тяхното зараждане и последователно развитие, като главното му внимание енасочено към въпроса за мястото и приноса на Белински в световната естетическа мисъл. Авторът се спира преди всичко на вза имоотношението Хегел - Белински. В. Дне пров отбелязва най-характерните особености на Хегеловата естетика и изтъква, че тя със своята стройност и симетрия е най-високото достижение на естетиката на новото време. Идеите на Хегел - пише Днепров - до голяма степен са определили естетиката на Белински. Но естетиката на Белински, запазвайки достиженията на Хегеловата естетика и влизайки по известни пунктове в стълкно вение с нея, прави и крачка напред, като развива по своему някои съществени положения в нея. В. Днепров се спира на главното в уче нието на Белински - разработката на есте тиката на реализма,- тук именно според ав тора на изследването Белински не е могъл да не влезе в спор с Хегел по твърде важни въпроси. Нито един теоретик на изкуството от времето на Белински - споделя авторът - не е представил проблема за реализма с та кава пълнота, с такова богатство на идеи и мотиви, не е показал необходимостта от реа лизма така убедително, както това е напра вил Белински. Според Днепров Белински от стъпва на Хегел, що се отнася до размаха на идеите, но го превъзхожда като естетик - с остротата и решителността в оценката на новите явления в изкуството. Каквито и да са били слабостите на Белински - пише Дне пров,- той създава ново звено в развитието на световната естетика след Хегел и нито един теоретик на изкуството не може да оспори тази роля на Белински. С известно чув ство на вина - вина, която носим ние, за щото не сме съумели да отстоим, да му запазим принадлежащото му по право място в историята на световната естетика" - Днепров говори за неправдата, извършена спрямо Бе лински, за да се стигне до там, че в историята на световната естетика него или не го споменават, или го включват в списъка на способните провинциалисти в науката! В. Днепров е отделил място в студията си и на различията между естетиката на Хегел и естетиката на Белински в сферата на историзма, спрял се е на раздела от Хегело вата естетика, посветен на идеята за пре красното в изкуството и влиянието, което изпитва Белински в тази насока - за диалек тиката на художественото съдържание. В последния раздел от изследването си Днепров разглежда отношението на В. Г. Плеханов към естетиката на Белински, според него много възгледи на Плеханов представляват продължение и развитие на есте тическите възгледи на Белински, особено пъл но възприема той неговото разбиране за историзма и „научната естетика". В този пункт според Днепров възгледите на Белински се оказват звено в развитието на световната естетическа мисъл: между Хегел и Плеханов, Магистралното направление на руската есте тика влиза в руслото на световното естетиче ско развитие. Западните историци и теоретици на изкуството игнорират тази важна линия, като по този начин изпадат в разрез с истината. Достатъчно е да се сравни пише Днепров - естетиката на неохегелианците с естетиката на Белински, за да се види на каква висота се е издигнал Белински в сравнение с тях.