Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Един български разказ от XVIII в.

Free access
Статия пдф
2133
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В НБ „Кирил и Методий" (София) под № 693 се намира сборник-ръкопис от 1796 г., писан от поп Пунчо в с. Мокреш (Ломско). В този ръкопис, известен под името „Поп Пунчов сборник", 2 е поместен един оригинален български разказ за покръстването на русите (заемащ листовете 3636-3726. Същият е обнародван изцяло от Б. Ст. Ангелов в Известия на Института за българска литература, кн. VI, C., 1958 г.). Пръв обръща внимание на Поппунчовия ръкопис проф. Б. Цонев в статията си „Един български книжовник от края на XVIII в. - поп Пунчо от Мокреш“ (Училищен преглед, С., 1923, кн. 3), която представя преглед на материалите, застъпени в сборника. Следват редица публикации, които започват да изясняват облика на поп Пунчо като книжовник, характера и значението на неговия сборник като цяло или само на отделни произве дения: на Петър Динеков - Първи възрожденци. С., 1942 г., където поп Пунчо, Йосиф Брадати, Даскал Тодор Пирдопски и др. са наречени предвестници на Възраждането"3; поп Пунчо е обект на по-специално проучване от страна на Б. Ст. Ангелов - „Стари славянски текстове. IV. Български разказ за покръстването на русите " в Известия на Института за българска литература, кн. VI, С., 1958; „Съвременници на Паисий. С., Ч. І, 1963. Ч. II, 1964; „Рилски преправка на История славяноболгарская“. С., 1966 г. Изследване на поп Пунчо прави и Д. ПеткановаТотева в „Дамаскините в българската литература". С., 1965. В академичната „История на българската литература". С., 1962, името на поп Пунчо и неговия сборник са само отбе лязани. От посочените работи само в тези на Д. Петканова и Б. Ст. Ангелова се разглежда разказът, прави се кратък анализ и му се дава обща оценка. Но той повдига интересни и важни въпроси, ето защо се налага неговото по-широко проучване. Произведението, което ни занимава, носи заглавие „Повесть ради московскаго цара Петра, що го нарицают москал Б8ро" и пресъздава конкретно историческо събитие - покръстването на руския княз Владимир - но по такъв начин, че го прави неузнаваемо.
    Ключови думи
    един, Български, разказ, XVIII
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

„Из историята на старобългарската и възрожденската литература” от Боню Ангелов

Free access
Статия пдф
2675
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В научната разработка на проблемите, свързани с историята на старобългарската и възрожденската литература (особено с периода на ранното Възраждане), изсле дователското дело на Б. Ангелов има своето определено приносно значение. В своите книги „Из старата българска, руска и сръб ска литература", ч. І, С., 1958; ч. II, С., 1967; „Съвременници на Паисий", ч. І, С., 1963; ч. І, С., 1964; „Страници из историята на старобългарската литература“, С., 1974, в редица студии и научни съобщения той разглежда делото на малко познати или пък на съвсем непознати старобългарски книжовници, публикува със съответния научен коментар текстовете на редица творби от старобългарската и възрожденската литература, редица възлови за нашата литературна история въпроси. В рамките на така очертаното научно дело на Б. Ангелов можем с право да вместим и последната негова книга. В нея са преразгледани спорни и са проучени малко изследвани въпроси; направени са корекции на някои неправилно установени мнения; въведен е в научно обръщение нов материал. Книгата „Из историята на старобългарската и възрожденската литература" представя сборник от статии, повечето от които са обединени от еднаква тема на изследване, поради което са групирани в отделни дялове - „Съчинения за Иван Рилски“, „Дамаскин Студит“, „Старобългарски книжовни сре дища", „Партений Павлович“, „Две сръбски съчинения у нас“, „Паисий Хилендарски" и „Софроний Врачански“. Освен тези дялове в книгата са включени и статиите: „Кирил и Методий в славянските печатни книги от XV-XVII в.", „Някои наблюдения върху книжовното дело на Климент Охридски", „Южнославянски ръкописни листове“, „Неизвестни ръкописи на Спиридон Рилски". Статията „Кирил и Методий в славянските печатни книги от XV-XVII в.", с която започва книгата, представя доказателство за непрекъснатия интерес на славянските народи към делото на Кирил и Методий, проявен в редица старопечатни книги. Авторът след изложение на фактите по въпроса стига до изявената непряко мисъл, че голямото значение на вестите за Кирил и Методий в славянските старопечатни книги е не само в поддържането на интереса към делото на двамата братя, но и във формирането на научен интерес към това дело (срв. с. 23). Втората статия - „Няколко наблюдения върху книжовното дело на Климент Ох ридски" засяга въпроси, свързани с установяването на автора на някои произведения от старобългарската литература. Тези произведения са „Кратката службица за Кли мент Римски“, „Канона на Климент Римски“, „Службите за Кирил и Методий", „Канона на Димитър Солунски“ и „Общата похвала на Кирил и Методий". Мнението на Б. Ангелов е, че горните творби могат да се припишат на перото на Климент. Многобройни и солидни са аргументите, приве дени като доказателство на тази теза, и те, струва ми се, доказват, че Климент е авторът на службите и Общата похвала на Кирил и Методий, както и на Кратката службица за Климент Римски. Колкото до Канона на Климент Римски и Канона на Димитър Солунски, мисля, че въпросът не е решен категорично и се нуждае от допълнителни проучвания.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Киприян. Старобългарски и староруски книжовник от Невена Дончева-Панайотова

Free access
Статия пдф
3227
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Монографиите за писатели от българското Средновековие не са често явление в нашата литературна историография. На практика след 9. ІХ. 1944 г. монографии са писани само за Кирил и Методий (от Ем. Георгиев), за Черноризец Храбър и Константин Костенечки (от К. Куев) и за Вла дислав Граматик и Димитър Кантакузин (от Г. Данчев). Все още няма цялостни, все- обхващащи изследвания за делото, жизне ния път и значението на твърде много ста- робългарски писатели, както от IX-X, така и от XIV в. Ето защо, дори само като при- съствие, книгата на Н. Дончева-Панайотова е факт със значение за българската литера- турна история. А задълбоченият прочит на труда „Киприан. Старобългарски и староруски книжовник" довежда до преценката, че тази книга е полезно, важно произведение и за историците на староруската литература. От няколко години Н. Дончева-Панайо това изнася редица сведения за неизвестни творби на Киприан, уточнява факти от био- графията му, анализира същността на него- вото църковно-политическо и литературно дело. Така че разглежданият труд е явно плод на дългогодишни интереси и сериозни научни търсения. От друга страна, много- бройните изследвания за митрополит Кип- риан, осъществени от руски, съветски и бъл тарски учени,2 са били вероятно допълните 1 Вж. Н. Дончева-Панайотова. Образът на Киприан в похвалното слово за него от Григорий Цамблак. - В: Търновска книжовна школа. С., 1974; Неизвестно „Похвално слово за митрополит Петър" от Кип- риан. - Литературна мисъл, 1975, кн. 1; Кип- риановото „Похвално слово за Петър в българската и руската панегирична тради- ция. - Език и литература, 1977, кн. 2; Неиз- вестно „Похвално слово за митрополит Пе- тър от Киприан Цамблак. Изследване и Кн. текст. -Старобългарска литература. 1977, 2; По въпроса за родството между мит рополит Киприан и Григорий Цамблак. - Старобългарска литература, 1978, кн. 3. 2. Вж. например Архим. Леонид. Кип риан до восшествия на московскою митролен подтик за систематизирането на науч ните знания за Киприан в един цялостен монографичен труд. Труд, чиято стойност, струва ми се, трябва да се разглежда в два плана: 1. Като научно произведение, което обобщава постигнатото в науката по отоно- шение на митрополит Киприан и с личния принос на авторката разширява кръга от знания и възгледи за този писател. 2. Като книга, която дава възможност на широк кръг читатели да се запознаят с делото на един българин, чийто живот е източник за патриотична гордост - след излизането на книгата на Н. Дончева-Панайотова доста хора ще разберат реалната стойност на думите българско културно влияние в сред новековна Русия". И тъй като все пак тру дът е ориентиран към научните среди, тук той ще бъде разгледан от позициите на първия от двата оценъчни плана.

Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

За един исторически разказ от края на XVIII в.

Free access
Статия пдф
3370
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Сред най-ценните български ръкописни книги от XVIII в. е и Сборникът от 1796 г., писан от интересния книжовник поп Пунчо. Извънредно богат по съдържание, изпълнен с множество рисунки (и даже с два автопортрета на Пунчо!), създаден - и литературно, и графично - със стремеж за творчество, този сборник е бил често пъти обект на изследване. О

Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител, сборник

Free access
Статия пдф
3420
  • Summary/Abstract
    Резюме

    От 1824 г., когато се появява книгата на Й. Добровски „Кирил и Методий - славян ски апостоли", до днес славистиката напра ви много за изясняването на въпросите, свързани с живота, делото и значението на Константин-Кирил Философ. Особено ползотворни в тази насока са изследванията на българските учени - внушителна поредица от статии, сту дии и монографии, които представят сериозен израз на признателност към делото на Първоучителя, поставил началото на българската и славянската култура. Същевременно те са и неоспорим влог в системата на тази култура. И за да не бъда голословен, нека посоча, че само през последните двадесет години у нас излязоха шест самостоятелни сборника с изследвания, посветени на Константин-Кирил Философ, в които участието на български учени е преобладаващо. Програмата „Константин-Кирил Философ, която е част от дългосрочната комплексна програма за издигане на ролята на изкуството и културата в името на всестранното и хармонично развитие на личността и обществото, е едно от най-ценните начинания в културната политика на НРБ. И не само поради факта, че тя постави категорично делото на Константин-Кирил редом със стореното от хора като Н. Рьорих, Леонардо да Винчи и Вл. И. Ленин, но и поради положението, че тя активизира търсенията на учените, спомогна за появата на редица статии и книги. Плод на тази програма е и сборникът „Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител", който съдържа 14 студии, написани от видни български медиевисти. Трябва веднага да отбележа, че въпреки пъстротата на застъпения в сборника материал книгата няма еклектичен характер. Тя поскоро носи пъстротата на сложната, многопосочна Кирилова проблематика и има за цел съобразно с формулировката на съставителите „не само да... изрази уважението ни към великата личност на Константин-Кирил Философ, но да се дадат и знания за неговия живот, обществена дейност и литературно и културно дело" (с. 6). Една задача, изпълнена блестящо, защото на практика книгата дав а относително цялостна представа за Кириловото дело - от най-дребните" проблеми на това дело до представянето му в контекста на световната култура. Успоредно с това сборникът представя и високото равнище, на което се намира съвременната българска медиевистика, 2

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Кръговратът на историята (Историческата тема в прабългарските литературни паметници)

Free access
Статия пдф
3600
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Запазените до наши дни първобългарски литературни паметници свиде телствуват недвусмислено, че в епохата преди покръстването е съществувала специфична летописна традиция, стремеж за отразяване на станалото и ставащото от позициите на езическия мироглед. Езичеството - като мирогледен комплекс от представи, като битийни прояви на съответния етнос и като културни изяви - безспорно не еединно цяло, макар в рамките на това понятие да се включва определен етап от историческото развитие на редица народи - най-вече от Европа и Азия. С основание Б. Рибаков посочва: „Няма по-мъгляв и по-неопределен термин от „ези чество"; възникнал в църковна среда, той първоначално е означавал всичко дохристиянско и нехристиянско в него се е включвала и ведическата химнография на Индия, и литературно обработената митология на класическа Гър ция... На многообразния, разнороден комплекс напълно съответствува многообразният по своето значение термин езичество". Трябва само да откажем от неговото тясно църковно разбиране и да помним за неговата пълна условност. 2 Все пак за да разберем същината на термина, трябва веднага прибавим към него онова, за което недотам критично сме свикнали мислим, че е негова единствена опозиция – християнството.
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Споменът, надеждата и краят (Историческата тема в българската литература от времето на византийското иго)

Free access
Статия пдф
3807
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изявите на историческото съзнание, отразени в паметниците на българската литература от времето на византийското робство (1018-1185), са в пряка зависимост от модела, от типа християнско възприятие на историята. При обхващането и тълкуването, изобщо при отражението на обективно-историческото, асоциирано с етническата история, това съзнание, както и в ІХ-Х в., се намира в мирогледната орбита на новозаветната вяра, но има и своите отлики от формиралото се в българската духовност през тия векове историческо мислене. Падането на България под византийско робство не само унищожава изградения през VII-X в. статут на българската държава и на българския на род, но се явява и сериозна пречка за развоя на българската култура. След първоначалното внимателно отношение на Василий II към поробения народ и неговите църковни институции (до 1025) византийските военноадминистративни, църковни и финансови власти поемат „твърд" курс на икономическа и културна експанзия, довел през XII в. до неприкрити опити за ромеизация на българите, до откровени форми на робство. Изключително тежкото състоя ние на българското общество в годините на византийското робство се е засилвало и от многобройните нашествия на печенеги, кумани, маджари, нормани; от природни бедствия и т. н. Макар и в плана на припомнянето, но всичко това не може да не се спомене, тъй като положението на българския народ по времето на визан- тийското робство обуславя и състоянието на българската литература от това време. Преди всичко „изчезва онзи официален български слой, който органи зира за своите нужди и цели духовната дейност в страната "3. Самата духовна дейност не изчезва, но нейните носители са вече други - хора от народа (главно духовни лица), чието внимание е насочено предимно към народния живот - в негови отделни прояви или взет като цяло.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.I

Free access
Статия пдф
3846
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Преди повече от 50 години акад. Юрд. Трифо нов пише: Интересът към славянските първоучители, Константин (Кирил) и Методий, в днешно време не само не намалява, но, напротив, посте пенно се засилва. Колкото повече се изучават условията, в които са действували при турянето основите на славянската писменост, толкова повече излиза наяве, че двамата братя са били забе лежителни хора, които в много отношения са изпреварили разбиранията на своето време... - думи, под които с още по-голямо основание можем да се подпишем и днес. И ето, като закономерно следствие от този интерес, като отговор на една необходимост и като резултат от сериозното развитие на медиевистиката в България през последните десетилетия в ръцете на читателите е книга, каквато не беше се появявала в нашата книжнина, пък и никъде по света. Една идея на покойния проф. Кодов, възприета от сътрудниците на секцията „Българска литература до Освобождението" в Института за литература, е вече реалност и е редно да видим какви са „мерките" на тази реалност, нейната насоченост, та дори и полза. Но преди това не може да не се подчертае, че в материализацията на идеята участвуват учени от различни специалности - не само литературни историци, но и езиковеди, палеографи, историци, археолози, изкуст воведи и пр.: една внушителна научна „фаланга", която включва най-изтъкнатите специалисти в съответните области. Веднага трябва да се каже, че „Кирило-Мето диевска енциклопедия", разбира се, има справочен характер. Но с това горе-долу се изчерпват допирните и точки с познатите ни енциклопедични издания. И тук въпросът не е само в обхвата на материала или пък в изчерпателността на неговото излагане. Кирилометодиевистиката е слож на научна дисциплина, твърде енигматична по редица свои показатели и това не емогло да не сложи отпечатък върху разработката на отдел ните статии в книгата. Ето защо основната отлика на енциклопедията, предпоставена от самата същност на разглежданите явления, се състои В нейната научност. Нека поясня: равни щето просто изброяване и систематизиране 1 Две съчинения на Константина Философа (св. Кирила) за мощите на св. Климента Римски. - СПБАН, кн. 48, 1934, с. 159. на факти" е невъзможно (в пълнота) там, където фактите обикновено не са еднозначни, не подле жат на еднолинейни оценки и възприятия. А точно такива са повечето от „фактите“, даденостите, свързани с Кирило-Методиевия комплекс от въпроси и на цялостната старобългарска култура от IX-X в. - следствие и развитие на Кирило-Методиевото дело. Твърде много спорни места и неточности има в тези факти; много от тях, макар и заявени пряко в историческите извори, не се покриват с останалите ни знания за съответните събития; извличат се те и по логически път или пък направо са съвсем хипотетични. Така че в „Кирило-Методиевска енци клопедия" научността не е просто метод на работа, а една от формите на отношение към материала. Към него е пристъпено с широта на мисленето: представени са различните хипотези (ако има такива) по съответните въпроси, взето е отношение към спорните моменти, но без налагане на всяка цена на личен възглед; в редица статии книгата надхвърля рамките и изискванията на един енциклопедичен справочник и се превръща в самостоятелно научно изследване - например статиите „Азбуки старобългарски“, „Глаголица" (П. Илчев) и др. И за да приключа с характера на статиите в „Кирило-Методиевска енциклопедия": те представят не компилация по известните факти и положения - което само по себе си е от значение за широк читателски кръг, - но и с вод на съответната проблемат и ка; научна сис тематизация на проблемите, която оставя отво рени валенции" за по-нататъшни разработки или пък направо подбужда към тях. Акумулираното в енциклопедията знание е сериозен подтик за славянската филология и именно тук по моему е голямото научно значение на книгата.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Християнската философия на историята и мирогледният преход в българската литература от IX – X век

Free access
Subscribe to Трифон Банков