Кирило

Българският език има многовековна история. Най-рано от всички славянски езици тя е документирана и с писмени паметници. В продължение на векове бъл гарският език се развива и като говорим, и като литературен. Досега усилията на историците на българския език бяха насочени към изследването на историята на говоримия български език и това е напълно естествено. Да се открият основните промени, които изживява той, е нещо изключи телно трудно. Нашето езикознание дължи особено много на изтъкнатите български езиковеди: Беньо Цонев, Стефан Младенов, Юрдан Трифонов, Любомир Милетич, на техния ученик Кирил Мирчев, който създаде и цяла школа от свои ученици - специалисти по история на българския език. Преодолявайки труд ността, която представя липсата на паметници от предписмената епоха, а също и традиционността и консервативността на писмените паметници, нашите учени успяха не само да очертаят необикновено сложната история на говоримия бъл гарски език, но и да я периодизират по напълно задоволителен начин. Те обясниха и механизмите на процесите, които са се извършили със синтетичния бъл гарски език в сложната обстановка на балканската езикова общност, която обстановка, стимулирайки заложени в езика предразположения, го превръща в един напълно аналитичен език, единствен от славянските езици. От южните славянски езици нито сърбохърватският, нито словенският език не са изгубили своята склонитбена система, а само българският език от географските области Мизия, Тракия и Македония, които очертават етническите граници на българската езикова територия през вековете. Периодизацията на говоримия български език обхваща: Предписмения период, т. е. времето от разселването на славяните и идването на източната група на южните славяни - която се превръща в българска група - на Балканския полуостров, като заселва не само посочените по-горе географски области, но навлиза дълбоко в Епир и Тесалия. Там славянските маси се претопяват от завареното гръцко население, но оставят важни следи в топонимията, които бяха така успешно изследвани от Макс Фасмер. Данните за предписмения период естествено са твърде оскъдни. Те ни дават само най-обща характеристика на фонетичната система на тези славянски групи.

Преди повече от 50 години акад. Юрд. Трифо нов пише: Интересът към славянските първоучители, Константин (Кирил) и Методий, в днешно време не само не намалява, но, напротив, посте пенно се засилва. Колкото повече се изучават условията, в които са действували при турянето основите на славянската писменост, толкова повече излиза наяве, че двамата братя са били забе лежителни хора, които в много отношения са изпреварили разбиранията на своето време... - думи, под които с още по-голямо основание можем да се подпишем и днес. И ето, като закономерно следствие от този интерес, като отговор на една необходимост и като резултат от сериозното развитие на медиевистиката в България през последните десетилетия в ръцете на читателите е книга, каквато не беше се появявала в нашата книжнина, пък и никъде по света. Една идея на покойния проф. Кодов, възприета от сътрудниците на секцията „Българска литература до Освобождението" в Института за литература, е вече реалност и е редно да видим какви са „мерките" на тази реалност, нейната насоченост, та дори и полза. Но преди това не може да не се подчертае, че в материализацията на идеята участвуват учени от различни специалности - не само литературни историци, но и езиковеди, палеографи, историци, археолози, изкуст воведи и пр.: една внушителна научна „фаланга", която включва най-изтъкнатите специалисти в съответните области. Веднага трябва да се каже, че „Кирило-Мето диевска енциклопедия", разбира се, има справочен характер. Но с това горе-долу се изчерпват допирните и точки с познатите ни енциклопедични издания. И тук въпросът не е само в обхвата на материала или пък в изчерпателността на неговото излагане. Кирилометодиевистиката е слож на научна дисциплина, твърде енигматична по редица свои показатели и това не емогло да не сложи отпечатък върху разработката на отдел ните статии в книгата. Ето защо основната отлика на енциклопедията, предпоставена от самата същност на разглежданите явления, се състои В нейната научност. Нека поясня: равни щето просто изброяване и систематизиране 1 Две съчинения на Константина Философа (св. Кирила) за мощите на св. Климента Римски. - СПБАН, кн. 48, 1934, с. 159. на факти" е невъзможно (в пълнота) там, където фактите обикновено не са еднозначни, не подле жат на еднолинейни оценки и възприятия. А точно такива са повечето от „фактите“, даденостите, свързани с Кирило-Методиевия комплекс от въпроси и на цялостната старобългарска култура от IX-X в. - следствие и развитие на Кирило-Методиевото дело. Твърде много спорни места и неточности има в тези факти; много от тях, макар и заявени пряко в историческите извори, не се покриват с останалите ни знания за съответните събития; извличат се те и по логически път или пък направо са съвсем хипотетични. Така че в „Кирило-Методиевска енци клопедия" научността не е просто метод на работа, а една от формите на отношение към материала. Към него е пристъпено с широта на мисленето: представени са различните хипотези (ако има такива) по съответните въпроси, взето е отношение към спорните моменти, но без налагане на всяка цена на личен възглед; в редица статии книгата надхвърля рамките и изискванията на един енциклопедичен справочник и се превръща в самостоятелно научно изследване - например статиите „Азбуки старобългарски“, „Глаголица" (П. Илчев) и др. И за да приключа с характера на статиите в „Кирило-Методиевска енциклопедия": те представят не компилация по известните факти и положения - което само по себе си е от значение за широк читателски кръг, - но и с вод на съответната проблемат и ка; научна сис тематизация на проблемите, която оставя отво рени валенции" за по-нататъшни разработки или пък направо подбужда към тях. Акумулираното в енциклопедията знание е сериозен подтик за славянската филология и именно тук по моему е голямото научно значение на книгата.