Книжовното

Взаимообусловеността и взаимовръз ката между идейно-естетическите и литературно-художествени ценности на различните епохи налагат необходимостта Всестранно да бъдат изучени и творчески използувани завоеванията на предход ните поколения. Да се види при какви условия са се появили едни или други постижения на националната творческа мисъл, от какви потребности са били извикани, какво въздействие са оказали за разширяване кръгозора, за насочване по правилен път търсенията на ума, вълненията на сърцето на тогавашните хора, несъмнено се явява първостепенна задача на нашата съвременност. Това се явява толкова по-необходимо за онези завоевания, появили сев преходни епохи, когато са се трасирали пътищата към нов живот, когато духовните сили на народа са били Особено напрегнати, за да се извоюва и утвърди правото за свободно национално съществуване и развитие. Такава епоха несъмнено представлява и Българското възраждане. В онова време на политиче ско робство и духовен мрак, когато бъл гарската националност ебила поставена на големи изпитания, малобройната ни интелигенция етрябвало да напряга до сетен предел интелектуалните си и нрав ствени сили, за да даде вярна насока на пробуждащата се творческа енергия на българина, да заложи здрави основи на формиращата се народностна литература и култура. Да се издири и събере книжов ното наследство на тези първи пионери на културната ни нива, всестранно да се изучи и осветли, та да може то наистина да стане опора за по-нататъшното разви тие на научно-теоретическата литературнохудожествена мисъл, несъмнено пред ставлява едно от задълженията на днеш ното марксистко-ленинско литературо знание. Мисълта на Белински - за да се разбере настоящето и предугади бъдеще то, трябва да се изучи миналото, мисъл, припомняна настойчиво от мнозина хора на творческите дирения, не трябва да се забравя и от днешните поколения.

Добре известно е, че не всички съчинения на богатата византийска литерарура са оце лели; някои от тях са познати само библиографски, а други - само по латински или старославянски преписи. Като илюстрация на тази мисъл, поне що се отнася до старославянските литератури, обикновено се споменава името на Георги Скилица, гръцки културен и обществен деец от ХII в. Освен другите негови съчинения, той е автор и на едно житие на Иван Рилски, което сега не е познато в оригиналната си гръцка версия, а само на славянски "1. Приема се, че то е написано „между 1166 и 1183 г., когато мощите на светеца били отнесени в Маджарско, а за това последното събитие не е поменато в житието"

Въпреки тази висока оценка, изказана през 1911 г. от видния български учен историк В. Н. Златарски, все още за Онуфрий Попович няма цялостно проучване, в което да се про следи неговата биография, неговата обществена, културна и църковна дейност. Сега познатите материали говорят, че целият му живот е насочен към въздигане духа на българина, към създаване на просветно движение, предпоставка за по-добър живот. Проучванията, пря ко свързани с неговия живот и с неговото дело, са съвсем малко. Първа такава публикация дава В. Н. Златарски - Архимандрит Онуфрий Попович Хилендарец", в която обнародва автобиографията му, придружена с проучване за възрожденеца. Втора публикация пак с извороведчески характер направих аз през 1968 г. - Хилендарска преправка на „История сла вяноболгарская "2. В повечето случаи за него става дума в проучвания за други възрожденски дейци, като понякога се изнасят и негови писма

През 1854 г. Петко Славейков публикува в подлистника на „Цариградски вестник" преводната брошура „Брачний дар на младите сопружници, годеници и на всички ония, които мислят този път да последуват". В бр. 184 от 31 юли, след първия откъс от превода, е написано: „Някой турски сатирик така вика против ония, които се женят за пари: Тежко и горко на тогова, кой се жени за пари и богата стара баба предпочита от девойка добросърдца сиромахкиня. - За имот ли се ожени? Роб си. Имаш заповедник. Варди и кат му прилегне в чутурата счуква вяра. Ха бре! дръж го за брадата, вещице за пари избрана! Ще не ще, щеш го накараш да търпи като магаре. В следващия бр. 185 пак след края на превеждания откъс е отпечатано стихотворението Не търси далек честта си...", също без подпис, и то е припознато като Славейково в т. І на пълното събрание на съчиненията му, а „Тежко и горко на тогова..." е отминато от съставителите. Основание да приемем възможността, че това стихотворение е писано от Славейков, ни дава фактът, че и то като „Не търси далек честта си..." е поместено непосредствено след текста на превода, правен от Славейков, като и двете стихотворения не са подписани. Освен това безспорно е, че и двете творби са се родили в резултат на контакта на техния автор с проблематиката на „Брачний дар...", което, струва ни се, също може да послужи като агрумент да се приеме, че те са създадени от неговия преводач. В бр. 5, г. ІV на в „Право“ от 27 март 1871 г. е намерила място сатирата „Посвящение А. Д. Пюскюлиеву", подписана Т... На Връбница 1871", в която се осмива Ангел Пюскю лиев за стихотворението му „Пейте, Славейков!". В бр. 14 на в. „Македония" от 6 април 1871 г. Пюскюлиев отговаря с „Посвещава се, комуто се пада", а в извънредната притурка след бр. 14 е поместено стихотворението: