вести

Добре известно е, че не всички съчинения на богатата византийска литерарура са оце лели; някои от тях са познати само библиографски, а други - само по латински или старославянски преписи. Като илюстрация на тази мисъл, поне що се отнася до старославянските литератури, обикновено се споменава името на Георги Скилица, гръцки културен и обществен деец от ХII в. Освен другите негови съчинения, той е автор и на едно житие на Иван Рилски, което сега не е познато в оригиналната си гръцка версия, а само на славянски "1. Приема се, че то е написано „между 1166 и 1183 г., когато мощите на светеца били отнесени в Маджарско, а за това последното събитие не е поменато в житието"

Гръцкият книжовник от XVI в. Дамаскин Студит играе важна роля в развитието на бъл гарската литература през XVI—XVIII в. Благодарение на голямото разпространение на кни гата му noavoós (Съкровище) след време името на автора Дамаскин става нарицателно, думата д амаскин почва да означава изобщо ръкописен сборник от проповеди независимо от това, дали съдържа или не съдържа негова творба. У нас е писано твърде много за Дамаскин Студит и за книгата му, той ебил отдавна предмет на изследване. Естествен завършек на тези проучвания е трудът на Донка Петканова „Дамаскините в българската литература“ (С., 1965). Но въпреки извършеното биографията на писателя не е достатъчно пълно разкрита, в нея има неизяснени моменти. Обширната научна литература за Дамаскин Студит е насочена към разкриване творчеството на писателя, разпространението, влиянието и значението на съчиненията му, предимно на „Съкровище", не само за гърците, но и за останалите православни народи, преди всичко за българите. Слабо е разработен въпросът за проникването на Дамаскин Студит в сръбск ата литература. Въпреки извършеното за науката днес е твърде интересен въпросът за проникването на книжовника и в руската литература през XVI—XVIII в. Има вече нови вести, които дават основание да се постави и разясни по-цялостно този въпрос, да се доизяснят и разширят наблюденията на П. А. Лавров, дадени в ценното му изследване „Съкровище" Дамаскина Студита в новом русском переводе“, излязло през 1901 г.