Дамаскин

Гръцкият книжовник от XVI в. Дамаскин Студит играе важна роля в развитието на бъл гарската литература през XVI—XVIII в. Благодарение на голямото разпространение на кни гата му noavoós (Съкровище) след време името на автора Дамаскин става нарицателно, думата д амаскин почва да означава изобщо ръкописен сборник от проповеди независимо от това, дали съдържа или не съдържа негова творба. У нас е писано твърде много за Дамаскин Студит и за книгата му, той ебил отдавна предмет на изследване. Естествен завършек на тези проучвания е трудът на Донка Петканова „Дамаскините в българската литература“ (С., 1965). Но въпреки извършеното биографията на писателя не е достатъчно пълно разкрита, в нея има неизяснени моменти. Обширната научна литература за Дамаскин Студит е насочена към разкриване творчеството на писателя, разпространението, влиянието и значението на съчиненията му, предимно на „Съкровище", не само за гърците, но и за останалите православни народи, преди всичко за българите. Слабо е разработен въпросът за проникването на Дамаскин Студит в сръбск ата литература. Въпреки извършеното за науката днес е твърде интересен въпросът за проникването на книжовника и в руската литература през XVI—XVIII в. Има вече нови вести, които дават основание да се постави и разясни по-цялостно този въпрос, да се доизяснят и разширят наблюденията на П. А. Лавров, дадени в ценното му изследване „Съкровище" Дамаскина Студита в новом русском переводе“, излязло през 1901 г.

Наскоро имах възможност да се запозная с един неизвестен на науката дамаскин, съхра няван в библиотеката на читалище „Напредък" гр. Пирдоп. Досега той не е описван, което налага настоящото му проучване. Ръкописът е попаднал в читалищното книгохранилище преди години заедно с някои други книги на братя х. Иван и х. Богдан х. Димитрови от Пирдоп. Знае се, че в същата частна библио тека са се намирали някога и други ценни ръкописи и старопечатни книги, някои от тях - направени достояние на науката, други - изчезнали. 2 Новооткритият дамаскин е сравнително добре запазена ръкописна книга, подвързана с дъсчени капаци, облечени в кожа. Върху нея с познати от други подвързии щемпелни шаблони чрез пресуване е направена украса с различни орнаменти. Ръкописът има закопчалки, изра ботени от метал и кожа. Върху листовете на дамаскина липсва някаква цифрена или буквена пагинация. При настоящото му проучване и описване го пагинирах с чер молив. Оказа се, че съдържа 159 листа, подвързани в 21 коли. С изключение на 2-ра всички коли имат по 8 листа. Само 8-ма кола се състои от 4 листа и 14-а — от 3 листа. Съдържанието на текста показва, че в тези две коли няма откъснати листи след подвързването на ръкописа. Още при писането му 8-а и 14-а кола са били в същност половинки (с по 4 листа), като от последната още тогава е отрязан един лист (вероятно поради допусната грешка при преписването на текста). Размерът на листовете е 15,5 х 10,2 см, а на текста съответно 11 х 6,5 см. Страниците съдър жат обикновено по 15 реда, но на места се срещат и по 16 реда, когато в текста са вметнати подзаглавия или буквени и цифрени означения. На бялото поле на страниците над текста са отбелязани заглавията на отделните съчинения в съкратен вид. На обратната страна на листа на текста е отбелязано „слово“, а на лицевата страна на следващия лист е посочено какво е това слово (слово за антихриста“, „слово за второ пришес", "слово нарядное и др.). Дамаскинът еписан с черно мастило, сега избледняло значително и добило кафяв цвят. Заглавията, подзаглавията на отделните раздели, цифрените и буквените указания, както и съкра тените заглавия в полето над текста са изписани с червено мастило, също избледняло значително. Изписването на заглавията, подзаглавните указания и начални букви не показват някакво особено старание, умение и художествено постижение. Същото важи и за малката, набързо нарисувана заставка в началото на ръкописа.