Пирдопски

Като едно от местата, гдето се заражда дамаскинската книжнина, се сочи обикновено Сред ногорието и средногорският кръг дамаскини" се считат за едни от първите. В Средногорието е и краят на дамаскинската книжнина, нейният последен представител епирдопският книжов ник Даскал Тодор. За него, макар че е живял до средата на XIX в., ние знаем, както и за по-старите дамаскинари, само това, което може да се извлече от книгите му. Повечето от тях са подписани с името Даскал Тодор" и датирания от самия него. Най-ранната отбелязана година е 1793, а най-къс ната - 1843. Той следователно е работил като книжовник през последното десетилетие на XVIII ипрез първата половина на XIX в. Изглежда, че е починал към 1850 г. По това време той според местни устни предания бил вече заместен в училището от сина си Костадин и баща му наричали „дъртия даскал", бил е значи не по-млад от седемдесет и няколко години. В такъв случай той ше да ероден към 1770 г. Освен годината на писането Даскал Тодор отбелязва в книгите си и мястото - все богохранимое село Пирдоп". Явно е, че той е живял и работил като учител и книжовник само там. Все пак в младините си той ще да ебил като ученик и някъде извън родния си Пирдоп. Има еле ментарни познания от гръцко писмо, за които е трудно да се приеме, че ги епридобил в Пир доп. Познава и годишния кръг на църковната иконография, Понеже църквата в Пирдоп е построе на през 1819 г. и зографисана няколко години по-късно, и него той е могъл да научи само другаде, сигурно в някой манастир, например в Етрополския като най-близък и редовно посещаван от пирдопчани. В книгите си Даскал Тодор отбелязва не само годината и мястото на писането им, но и ред други неща, като това, кой е бил владика в Ловеч- Пирдопско тогава, както и сега е част от Ловчанската епархия, как се казвал аянинът в Златица, говори и за политически събития, станали в негово време, но за своя живот, как е протекъл, не отбелязва нищо. Липсват и външни писмени сведения за живота му. Тъй че в очерка си за него ние трябва да се ограничим само с преглед и разбор на книгите му. Те са много, известни са около 40, а навярно е имало, а може би и сега има и други. За сред новековните каижовници често техни ученици и почитатели говорят, че били написали стотици и хиляди книги, което, разбира се, е преувеличение. Все пак от възрожденските книжовници, съв ременници на Даскал Тодор, едва ли някой е изписал толкова книги, колкото той. Нито една от Даскалтодоровите книги не е печатана, нито пък има сведения, че той емислил да печата някоя от тях, какго например поп Пунчо от с. Мокреш, който още през 1796 г. подготвя за печат един голям сборник.

Наскоро имах възможност да се запозная с един неизвестен на науката дамаскин, съхра няван в библиотеката на читалище „Напредък" гр. Пирдоп. Досега той не е описван, което налага настоящото му проучване. Ръкописът е попаднал в читалищното книгохранилище преди години заедно с някои други книги на братя х. Иван и х. Богдан х. Димитрови от Пирдоп. Знае се, че в същата частна библио тека са се намирали някога и други ценни ръкописи и старопечатни книги, някои от тях - направени достояние на науката, други - изчезнали. 2 Новооткритият дамаскин е сравнително добре запазена ръкописна книга, подвързана с дъсчени капаци, облечени в кожа. Върху нея с познати от други подвързии щемпелни шаблони чрез пресуване е направена украса с различни орнаменти. Ръкописът има закопчалки, изра ботени от метал и кожа. Върху листовете на дамаскина липсва някаква цифрена или буквена пагинация. При настоящото му проучване и описване го пагинирах с чер молив. Оказа се, че съдържа 159 листа, подвързани в 21 коли. С изключение на 2-ра всички коли имат по 8 листа. Само 8-ма кола се състои от 4 листа и 14-а — от 3 листа. Съдържанието на текста показва, че в тези две коли няма откъснати листи след подвързването на ръкописа. Още при писането му 8-а и 14-а кола са били в същност половинки (с по 4 листа), като от последната още тогава е отрязан един лист (вероятно поради допусната грешка при преписването на текста). Размерът на листовете е 15,5 х 10,2 см, а на текста съответно 11 х 6,5 см. Страниците съдър жат обикновено по 15 реда, но на места се срещат и по 16 реда, когато в текста са вметнати подзаглавия или буквени и цифрени означения. На бялото поле на страниците над текста са отбелязани заглавията на отделните съчинения в съкратен вид. На обратната страна на листа на текста е отбелязано „слово“, а на лицевата страна на следващия лист е посочено какво е това слово (слово за антихриста“, „слово за второ пришес", "слово нарядное и др.). Дамаскинът еписан с черно мастило, сега избледняло значително и добило кафяв цвят. Заглавията, подзаглавията на отделните раздели, цифрените и буквените указания, както и съкра тените заглавия в полето над текста са изписани с червено мастило, също избледняло значително. Изписването на заглавията, подзаглавните указания и начални букви не показват някакво особено старание, умение и художествено постижение. Същото важи и за малката, набързо нарисувана заставка в началото на ръкописа.