Диалектическата идея за саморазвитието в литературната наука и изкуствознанието

Във „Фауст" се съдържа един стих, който по смисъл може да се преведе: „Първата ни стъпка е свободна, при втората сме роби!" Твърде много подхожда тази мисъл за художника, който, дал веднъж простор на собственото си въображение при изнамиране" на нова композиция, скоро става сависим от нея. Дали следва да се каже същото за литератора и изкуствоведа? Докъде се простира свободата на избора му? Не робува ли той на собствения си, предварително предпочетен или впоследствие налучкан метод? Подобни въпроси отиват в днешното литературознание и изкуствознание толкова далеч, че поставят под съмнение възможността за научна интерпретация на художествената творба, най-малкото - третират тази интерпретация като нещо съвсем не така сигурно и целесъобразно, както се мислеше досега. Някои днешни автори смятат, че едва що се оформя или тепърва ще се оформи методологическата основа на художествената интерпретация; други са убедени, че е възможен научен анализ на творбата, само доколкото той не подхранва Тълкувателски претенции, т. е. доколкото се отказва от интерпретацията в традиционния смисъл на понятието. Всички, които днес ратуват за „модерно" литературознание и изкуствознание, атакуват обаче безпощадно опитите да разкрие смисълът на художествените образи чрез установяване на исторически, биографически и пр. факти. Това било вчерашната дума на съмнителното знание.