literarnej

Такова е названието на една публикация на Института за световна литература при Словашката академия на науките. С риск 1 D. Durišin, Problémy literàrnej komparativistiky, изд. SAV, Bratislava, 1967, стр. 208. да представя едностранно автора и (Д. Дюришин) не коментирам уводната част, авторския диалог с нови и най-нови авторитети на све товната компаративистика (Ван Тигем, Волман, Жирмунски, Неупокоева, Бакош, Пет- рус и редица други). Невъзможно е да се покаже и конкретният, аналитичен материал, въз основа на който авторът изгражда една логически стройна концепция. По-важни ми се виждат ония нови тенденции и инициативи, с които тази словашка пуб ликация би могла да стимулира аналогични сфери на сравнителното, и по-специално на сравнителното славянско литературознание у нас.

Научните изследвания на доктора на филологическите науки Диониз Дюришин от Института за литературознание при Словашката академия на науките по проблемите и мето дологията на литературната компаративистика вече повече от едно десетилетие будят оправдан интерес както в неговата родина, така и в чужбина. (Основните теоретични трудове на този сравнително млад учен са преведени на английски, немски и неотдавна на руски език.) Теоретичните изводи, поня тия и дефиниции на Д. Дюришин са намерили сега съвсем закономерно приложение в найновата му книга „История на словашката литературна компаративистика" и именно солидната теоретична подготовка на автора му е позволила да представи убедително възникването и развоя на словашката литературна компаративистика от националното възраж дане до наши дни, специфичния характер на тази сравнително нова изследователска дис циплина като неделима, органична част от историята на словашката литературна наука. С необичайна динамика на теоретическото мислене, с усет и разбиране за системно изложение на развойните процеси в литературната история Д. Дюришин е направил критичен анализ и проникновена оценка на почти всички изследователски публикации, които в по-голяма или по-малка степен са третирали проблеми от сравнителното изучаване на националната литература. И от позициите на Марксически ориентираното литературознание авторът е изготвил своя „Принос към развитието на словашката литературна наука", както гласи подзаглавието на неговата книга. Позволявам си да твърдя така и в съгласие с оценките на словашките рецензенти проф. д-р М. Пишут, доц. д-р П. Петрус и научния редактор на „История на словашката литературна компаративистика" д-р К. Розенбаум. По думите на самия Д. Дюришин повод, импулс за това начинание му е дал колективният международен проект „Прогресивните традиции на сравнително-историческото литературознание в социалистическитестрани", чиито инициатори са Институтът по история на литературата при АН на ГДР, Институтът по чешка и световна литература в Прага и Институтът за литературознание при Словашката академия на науките. Пойменният речник на авторите в края на книгата, чиито трудове анализира Д. Дюришин, е от само себе си преглед на досегашното сравнително изучаване на литературата в европейските страни. И не е трудно да се установи, че тези трудове са в повечето случаи само трамплин, тъй да се каже, за предстоящото литературно-историческо и теоретично изследване, за желан синтез в една национална литературна историография. А Дюришин си е поставил за цел не само да сумира и направи изводи от наличните сравнителни методи, но и да преустрои съдържанието на лите ратурно-историческите изследвания въобще - по-точно да посочи завършека на един и началото на следващия етап в литературознанието. И в това отношение най-новата му книга е нещо като първа лястовичка. Няма съмнение обаче, че аналогични трудове от този тип ще се появят и в другите социали стически страни на първо време. (в подготовка са „История на чешкото сравнително литературознание" и в ГДР „История на немското сравнително-историческо литературознание".)