Публикувана на
Free access
Резюме
Поредицата „Литературни анкети" на Института за литература при БАН представлява новаторско продължение на традициите на литературното анкетиране, положени у нас от литературоведи като Иван Шишманов и Михаил Арнаудов. В методологически аспект пореди цата значително осъвременява и многостранно функционализира някогашната психобиогра фична разпитна метода". За разлика от миналото тя до голяма степен потиска претенциите на психологията на литературното творчество по отношение на „магията на творческия процес и поставя своя методологически акцент върху цялостното и изчерпателно изследване на житейския и творческия път на анкетирания. По този начин анкетите допълват и коригират литературно-историческото познание, обогатяват го не само с езика на фактите, но и с езика на личнотворческата интерпретация. Те имат амбицията да погледнат от „нов" зрителен ъгъл житейското и творческото битие на редица видни представители на художествената ни интелигенция и да документират техните възгледи, оценки, мнения по проблеми от естетически, литературноисторически и социален характер. Заедно с това анкетите извеждат на бял свят" от мрака на забравата огромно количество специфично литературоведски документален материал, резул тат както от личните спомени на анкетирания, така и от целенасочената подготвителна изследо вателска работа на анкетьора. В тях оживяват чрез личното субективно виждане и отношение важни моменти от националната литературна и социокултурна история. Очертават се портре тите" на повече или по-малко известни творци и приятели на литературата от близкото и подалечното минало, много от които нямаха, за добро или за лошо, щастливата съдба да дожи веят до днешното освободено от научни предразсъдъци и обществени спънки отношение към литературното наследство.


Критическа преценка

  • Обхват на страниците:
    119
    -
    121
    Брой страници
    3
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Поредицата „Литературни анкети" на Института за литература при БАН представлява новаторско продължение на традициите на литературното анкетиране, положени у нас от литературоведи като Иван Шишманов и Михаил Арнаудов. В методологически аспект пореди цата значително осъвременява и многостранно функционализира някогашната психобиогра фична разпитна метода". За разлика от миналото тя до голяма степен потиска претенциите на психологията на литературното творчество по отношение на „магията на творческия процес и поставя своя методологически акцент върху цялостното и изчерпателно изследване на житейския и творческия път на анкетирания. По този начин анкетите допълват и коригират литературно-историческото познание, обогатяват го не само с езика на фактите, но и с езика на личнотворческата интерпретация. Те имат амбицията да погледнат от „нов" зрителен ъгъл житейското и творческото битие на редица видни представители на художествената ни интелигенция и да документират техните възгледи, оценки, мнения по проблеми от естетически, литературноисторически и социален характер. Заедно с това анкетите извеждат на бял свят" от мрака на забравата огромно количество специфично литературоведски документален материал, резул тат както от личните спомени на анкетирания, така и от целенасочената подготвителна изследо вателска работа на анкетьора. В тях оживяват чрез личното субективно виждане и отношение важни моменти от националната литературна и социокултурна история. Очертават се портре тите" на повече или по-малко известни творци и приятели на литературата от близкото и подалечното минало, много от които нямаха, за добро или за лошо, щастливата съдба да дожи веят до днешното освободено от научни предразсъдъци и обществени спънки отношение към литературното наследство.