Документалната

Що за документ е литературната анкета? В точния смисъл на думата - само за разго ворите, състояли се от тази до тази дата между един писател и един литературовед. Пример но между Емилиян Станев и Иван Сарандев, Георги Караславов и Стефан Коларов, Христо Радевски и Йордан Василев. Нещо повече - тя е документ за разговорите само ако се вземе нейният магнетофонен или стенографски запис. Книгата вече не е същото - колкото и да се придържа към автентичността, тя бележи отклонения. Тя носи следите на едно противоречие - противоречието между интересите на учения изследовател и читателя любител. За учения, който ще пристъпва към анкетата като към документ, пълната автентичност е безусловна необхо димост. Изследователят се интересува дори от паузата пред едно твърдение, от интонацията, с която е споменато едно име, от живото прехвърляне на теми в разговора. Всичко за него е съдържателно, всичко изгражда портрета на писателя, издава неговата сигурност или колебливост, симпатии или антипатии и т. н. Книгата поднася една нормализирана реч (за такава настояват в повечето случаи самите писатели), изчистени са характерните диалектни думич ки, няма ги повторенията, налучкванията, онова толкова показателно „забравих". А освен книжовна" книгата трябва да е и четивна - заради това вече се правят промени. Досега ан кетните книги са давали (макар и невсякога пълен), но винаги достоверен образ на писателя - те могат да бъдат наречени „Андрей Гуляшки-76-та“, „Генчо Стоев-80-та“, „Емил Манов-79-та". Такъв е бил писателят по времето, когато са водени беседите. Анкетиращият е този, който тряб ва да създаде атмосферата на свободна себеизява, на доверие и изповедност. Защото документи рането на собственото „аз" на писателя става с предразполагането да се прояви всичко лично, Всичко особено у него. Но анкетната книга съдържа в доста случаи изключително ценен материал „извън" лич ността на писателя - става дума за погледа върху историята на народа ни, неговите общест вено-политически борби, за създаваните в анкетата представи за културни и други среди и сре дища, за описания на бит, обичаи, нрави, за споменати характеризирани личности и т. н. Раз бира се, целият този материал е поднесен като спомен-разсъждение в беседите от самия писател. Анкетите ни свързват с действителността чрез личността на писателя - непременно чрез неговата памет, чрез неговото разбиране за важността на нещата. Отразява се и добросъвест ността на писателя, и неговата добронамереност. На някои от анкетираните не е чужд стремежьт да подкрепят думите си с факти, да посочат допълнителни свидетелства - в полза на докумен талната стойност на книгата. Зачестяват случаите, когато самите писатели се интересуват от научното предназначение на анкетата и във връзка с това се грижат тя да добие по-солиден вид на документ (нищо лошо, ако това не потиска спонтанността, изповедното начало). Всъщност анкетиращият, който има пред вид неизбежната субективност на толкова цен ния „документален" материал в анкетата, е отговорното лице за повишаване на действителна та и документална стойност. Всичко в тази насока зависи от неговата литературоведска и об ща подготовка, от умението му за човешко общуване. Преди всичко той е, който трябва да усе ща" събеседника си и деликатно да се пригоди към него, като не изпуска нишката на разговорите. Той е, който трябва да е наясно какви качества на мисленето, паметта и характера проя вява писателят в излагането на „страничния" материал, колко близо се движи до фактите, за какво има памет" и за какво - не. (В практиката ни са се установили определенията субек тивен" и обективен писател, което пак не може механично да определи анкетата като субективна или документална книга.) И анкетиращият намира начини - различни в конкретните случаи - да помири субективното с документалното начало. Готовите книги доказват резул татността на различните начини за подсилване на документалността.