Библиографски раздел

Христо Ботев в руската критика и в преводи на руски език

Free access
Статия пдф
699
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на Христо Ботев получи широка известност в Русия във връзка с Април ското въстание. Руският печат през юниюли 1876 г. споменава в многобройни кореспонденции, посветени на българското въстание, нееднократно името на Христо Ботев като един от изтъкнатите дейци на освободителното движение в България. Естествено, в съобщенията на вестниците е имало и значителни преувеличения и неточности, които се обясняват не само с неосведоменост, но и със стремежа да се представят българските събития пред руското общество в определено осветление. Тези вестникарски бележки са интересни доколкото съдържат информации за поета-революционер.

Христо Смирненски и Пролеткулта

Free access
Статия пдф
1002
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Почти няма изследвач на творчеството на Христо Смирненски, който да не посочвал значението на Октомврийската социалистическа революция и младата съветска поезия в идейната и творческата еволюция на поета. При това обикновено въпросът за влиянието се свързва с въпроса за генезиса и развитието на художестве ния метод на Смирненски. Напоследък усилията са насочени именно към такъв по-широк обхват на проблемите. Това, разбира се, съвсем не означава, че всички въпроси са изчерпани. Поне липсата досега на обстойна монография за поета не ни убеждава в противното. В тези кратки бележки искам да обърна внимание на някои факти от нашия литературен живот през 1919-1923 г. - времето, когато Христо Смирненски твори най-зрелите си произведения. Имам предвид статиите, които се появяват по страниците на партийния периодичен печат - вестниците „Младеж“ и „Народна армия", списание „Ново време", застъпващи въпросите на строителството на проле тарската култура. B .. Нека се пренесем мислено четиридесет и три години назад. Първи го дини на съветската власт, току-що са изгонени интервентите. Правят се първи стъпки строителството на новия строй. Пристъпва се към изграждането на нова култура, нова литература. Всички са убедени, че те трябва да бъдат наистина нови, тъй както нов борецът-революционер и победител в гражданската война. За да се въплъти този нов герой в изкуството, нужни са нови форми, нови изразни средства. Понякога новите художествени форми се представят като адекватни на революцията. Това са e форми, привеждащи в движение милиони сърца".

Библиографски раздел

Многообразие на художественото обобщение в поезията на Христо Смирненски

Free access
Статия пдф
1079
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Големият поет прилича на море: колкото повече водолазът навлиза навътре в него, толкова по-дълбоко става то, толкова по-чудни и неподозирани красоти разкриват неговите глъбини. Същото чувство изпитваме и ние, когато поискаме да избродим оня прекрасен мир от идейни и художествени ценности, който наричаме поезия на Христо Смирненски. Преди четири десетилетия „откривателят" на Смирненски като поет и пръв негов възторжен критик - Георги Бакалов писа за него: „Той бе поет. Истински поет. Сочен поет, както се казва. Поет, какъвто рядко се ражда... Няма друг поет у нас след Ботев тъй популярен сред масите, както Смирненски. Имената на двамата Христовци са неразделно свързани в съзнанието на масите. Неразделни в безсмъртието.

Библиографски раздел

Христо Ботев през революционната 1896 година

Free access
Статия пдф
1095
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В огромната литература за живота и делото на Христо Ботев липсва едно по-цялостно изследване за въздействието, което геният на българската нация упражнява в продължение на десетилетия върху развитието на нашата литературна и обществена мисъл. Не е бил разглеждан в поширок план и въпросът за участието на Ботев в идейно-политическите и литературни борби на други народи. Само няколко популярни статии и най-вече студията на Минко Николов „Ботев в идейния и поетичен път на Вазов", отпечатана през 1956 г. в книга втора от Известия на Инсти тута Ботев-Левски, както и статията „Христо Ботев в сръбската и хърватската литература“, поместена в том четвърти на Славистичен сборник, 1963 г., разглеждат отделни моменти от това толкова многостранно и така жизнено въздействие. Такъв характер има също и студията на Зденек Урбан „Дейността и творчеството на Христо Ботев и Чехия през 70-те и 80-те години на ХІХ век“, обнародвана през 1959 г. в книга трета от Известия на Института Ботев-Левски.

Научни съобщения и документи

Библиографски раздел

Руски революционери-демократи – емигранти в Румъния, и приятелството им с Христо Ботев

Free access
Статия пдф
1210
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Българската историография е проявявала обясним интерес към приятелството на Христо Ботев с руски революционери-демократи, емигранти в Румъния през 70-те години на миналия век. Техните отношения са били на лична и политическа почва и от изясняването им биха се уточнили някои моменти от биографията и идеологията на Христо Ботев, непосредствено преди формирането и преминаването на четата му в България. Някои от имената на „руските приятели" на Ботев се знаят: Бонифачиу Флореску, Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски, Николай Филипович Меледин, Александър Шапченко, Костика Добруджану-Геря, Замфир Арборе-Рали, д-р Н. Лучицки, Хенрик Дембицки и др. Найприближени до Ботев са били първите трима: Б. Флореску, чието истинско име е Хертрат, Н. Кодряну, известен в публицистиката с псевдонима си Драгош и Н. Судзиловски, повече известен под името доктор Русел. От тях именно представяме няколко писма, които са в пряка или косвена връзка с Ботев и четата му. Оригиналите или фотокопия от тях се намират в Румънската академия, на български се обнародват за първи път. Писмата обхващат един от сравнително малко познатите периоди от живота на Ботев, именно от есента на 1875 г. до потеглянето му от Букурещ за „Ра децки". Отношенията между Ботев и емигрантите революционери демократи са от характер да допълнят и изяснят идеологията на нашия революционер и поет, неговото отдалечаване от утопичния социализъм и приближаването му към марксизма и научния социализъм, което става със съвместното им задълбочено проучване на „Капитала" от Карл Маркс и започналата да прониква в Румъния социалистическа литература, което намира отражение и в съвременния румънски напредничав периодичен печат.

Светозар Маркович и Христо Ботев

Free access
Статия пдф
1268
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Историческите личности, чиито имена сме обединили в наслова на този труд, са свързали почти отпреди сто години съдбините си в историята на сръб ския и българския народ, олицетворявайки по този начин единния процес на зараждането на тяхната съвременна история и култура. Всичко, произлязло на Балканите през шестедесетте и седемдесетте години на миналия век, е толкова значително за съвременната история и култура на балканските на роди, че трябва да се положат немалко научни усилия, за да изучим изцяло дадените исторически събития, да схванем техните вътрешни закономерности и се озовем в руслото на онези невидими, многократно кръстосващи се течения, които тогава органически са свързвали нашите народи и са определили тяхната по-сетнешна историческа съдба. В редицата опити, предприемани досега с цел да се изяснят събитията от онова време и да се характеризират отделните личности, които така или иначе определят тези събития, се чувствува известна тенденция към изолация и стремеж да се разглеждат фактите в тяхната значимост, откъснато от общоевропейските процеси, ограничавайки ги в тесните славянски рамки и намалявайки по този начин, бих казал, общото им значение. При това нерядко авторите са изпадали в патетичност и национализъм, били са некритични и сами са се поддавали на екстаз. Впрочем имало е изследователи, чужди на подобна афектация прекалени увлечения, които са успявали да потиснат собственото си вълнение, съпровождащо обезателно всяко изследване, особено такова, извършено твърде безпокойно и вълнуващо време. Естествено такива изследователи са постигали по-крупни и значителни резултати.

Библиографски раздел

Нова книга за Христо Ботев

Free access
Статия пдф
1291
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През последните месеци нашето ботевознание се обогати с още един ценен влог - книгата на Ст. Таринска „Прозата на Христо Ботев". Не голяма по обем, тази нова книга за великия син на народа ни е резултат на продължителна, системна, задълбочена научноизследователска работа. Неин предмет е сравнително малко проучената досега проза на Ботев - ста тиите му, очерците и фейлетоните. Авторката е събрала голям исторически и лите- ратурен материал и е изградила изслед ване, отличаващо се с цялостна стройна композиция, вътрешна логичност и последователност, задълбочено проникване и анализ. С научната прецизност, точност и аналитичност на талантлив литературен историк Таринска трупа наблюдения и факти, проследява пътя на публициста и фейлетониста, очертава все по-плътно атмосферата на времето, вниква все подълбоко в особеностите и неповторимостта на литературния процес. Интересен именно от литературноисто рическо гледище е разностранният, много конкретен анализ, който тя прави на разглежданите произведения - статии, очерци и фейлетони. Методът на раздробяване, на детайлен литературноисторически ана лиз е приложен особено последователно в най-обширната глава на изследването - Майстор на фейлетона". Авторката търси източниците, използувани при написва нето на всеки фейлетон, послужили като материал и като повод на фейлетониста. Проучвайки с литературно-историческа вглъбеност предисторията" на творбата, т. е. повода за възникването й, изворите, прототиповете, Таринска се добира до интересни наблюдения, неусетно и леко навлиза в нейната атмосфера. Авторката спори с Ал. Бурмов за времето, по което е написан фейлетонът „Долапът", без да се увлича в самоцелно натрупване на факти, в самоцелен историцизъм. „Доводите на Ал. Бурмов на пръв поглед са напълно правдоподобни и убедителни, пише тя, но ако проследим внимателно съдържанието на произведението и се обърнем към действителните факти, лег нали в неговата основа, ще видим, че твър дението му е невярно. Ще се спрем пошироко на този въпрос не само за да уточ ним времето на създаването на фейлетона, а защото това до голяма степен е и въпрос за принципите, по които Ботев гради фейлетонната творба." (стр. 106). 1 Стефана Таринска, Прозата на Христо Ботев", изд. Наука и изкуство, С., 1966 г. Таринска непрекъснато търси „принци пите", основните проблеми. Конкретният анализ на „Долапът" довежда до принципни изводи и обобщения за раждането и разгръщането на фейлетонната тема, за уме нието на Ботев да остава верен на дей ствителния факт и едновременно да си осигурява достатъчно разстояние, за да организира материала си така, че да за звучи голямата обществена тема". Чрез анализа се стига до отговора на въпроса - как фейлетонистът вгражда действителния факт в общата тъкан на произведението? За Ботев „конкретно-злободневното не е илюстрация на идеята, а израз на идеята. затова му е необходимо в неговото един ство между частното и общото - така както се проявява в самата действителност". При разглеждането на фейлетона Тая нощ сънувах..." Таринска отново търси принципа, върху който се гради са тиричното разобличение, открива преси чането на малката и голямата тема на фейлетона, завръзката на сюжетното развитие. И стига до обобщението: „Едно постоянно преливане, постоянен преход от малката към голямата тема на творбата. едно непрекъснато редуване на басненоалегоричното с реално-правдоподобното и всичко това чрез неочаквани преходи, при това плавни, логични" в своята ало гичност, външно приемливи - върху тези принципи Ботев изгражда фейлетонния разказ." (стр. 120) Анализът на „Тая нощ сънувах..." дава материал на авторката да разкрие умението на Ботев да фабулира, да създава с лекота и непринуденост фейлетонен сюжет - занимамлив и дълбоко съдържателен, наситен с голямо разнообразие от мотиви и едновременно монолитен и целенасочен", да изгражда сю жетното развитие върху конкретни злобо дневни факти и заедно с това да го проек тира върху големите, основните въпроси на времето, като му придава и ярка политическа насоченост.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Млади поети. Първан Стефанов. Христо Фотев

Free access
Статия пдф
1298
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Няма да говоря за стихотворенията на Първан Стефанов, писани преди 1956 г. и невлезли в първата му книга - както е известно, от многобройните песни на ентусиазма той включи в „Соколови пера" само един войнишки цикъл. Затова ще кажа, че той започна от едно сравнително високо равнище. За начало вземам не първите му стихове от в. „Народна младеж" (1949 г.), първата му книга, явила се през 1956 г. a Беше време, когато той бе един от най-популярните млади поети. Неговото стихотворение „Каменният момък“ (в руски превод) получи през 1955 г. наградата на Петия световен фестивал на младежта и студентите, то се четеше и преписваше, рецитираше се при всеки повод, а 24-годишният автор замина за Варшава, откъдето донесе една тетрадка със стихове и една любов към родината на Шопен, към чиято съдба и поезия той щеше трайно да се приобщи. Казвам това, защото не е възможно да си обясним цялото последвало развитие на Първан Стефанов без благотворното въздействие на полските му срещи и преживявания, предопределени от щастливото решение на фести валното жури. С какво „Каменният момък“ беше допаднал на членовете на журито и особено на неговия председател - видния турски поет Назъм Хикмет? Ако сега прочетем сбирката „Соколови пера", ще намерим други, поиздържани стихотворения, като „Случка“, „Танцът на негърката" (ползувало се с успех по литературни четения), „Трева“, „Балада за трите елхи". Едва сега би дошъл ред и на „Каменният момък“ - то скромно заема място между добрите стихове на младия поет. В онова време то подкупваше със своята чиста романтика, свързваща в едно днешните наши мечти с идеалите на ония, които отдадоха младия си живот в борбата. Особена сила носи заключител ният стих, разкриващ истинските възможности на поета:

Библиографски раздел

*** „Прозата на Христо Ботев” от Стефана Таринска. [Кандидатска дисертация]

Free access
Статия пдф
1309
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В писмените си рецензии проф. Георги Цанев и ст. н. с. Иван Унджиев направиха подробен анализ на дисертационния труд на Ст. Таринска, като се спряха преди всичко на новото, което тя внася по поставената тема. В обсъждането на дисертацията взеха участие Стоян Каролев, Петко Тотев и Пантелей Зарев. Те подчертаха оригиналността на изследването. Авторката прави опит да разкрие Ботевата публицистика откъм ней ната художествена страна, посочва естетическата стойност на Ботевата проза, за познава читателя с неговата поетика. В труда се проследява фейлетонът нато лите ратурен жанр на новото време, изтъкнато е майсторството на Ботев да композира и фабулира, посочено е голямото му умение да си служи с различните форми на художествената публицистика. Интересни наблю дения има Таринска и за вътрешното дви жение, вътрешната динамика на Ботевата мисъл, на Ботевото слово, което особено допринася за емоционалното въздействие на Ботевата публицистика. Авторката изтъква полифоничността на Ботевия фейле тон, изследван като художествено-публи цистична цялост не само литературно-исто рически, но и литературно-теоретически. В работата са изяснени редица въпроси от характера на Ботевата проза, нейния облик в мисловно и емоционално отношение, а това прави труда на Таринска едно оригинално явление, принос в нашата литературна наука.

Библиографски раздел

Фейлетоните на Христо Ботев

Free access
Статия пдф
1424
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Фейлетоните на Ботев са най-високото постижение в развитието на българския фейлетон до Освобождението. Те са тясно свързани с Каравеловия фейлетон. Ботев несъмнено се учи от Каравелов, тръгва по очертания от него път, възприема основните жанрови и стилови особености на неговите фейлетони. Най-общото, принципно отношение на Каравелов и Ботев към фактическата основа на фейлетона, към художествения образ, към публицистичната същност, сила и патос на фейлетонното изобличение, към големите революционни задачи, които фейлетонистът решава и на които служи и творчеството си, са съвсем близки у двамата автори. Дълбоката връзка и приемственост в тяхното творческо дело на големи майстори на фейлетона ебезспорна. Същевременно обаче Ботев прави значителна стъпка напред. Неговите фейлетони са едни от върхо вете не само в историята на българския фейлетон, но въобще в развитието на нашата литература. Въпреки голямата близост и безспорна приемственост Каравеловите фелетони, фейлетонното наследство на Ботев има свое самостоя телно място и значение, подчинява се на свои закони. Голямата близост се съ пътствува от дълбоки и съществени различия. Колкото повече вникваме в структурните и въобще в художествените особености на Ботевия фейлетон, толкова C по-ясно изпъква неговият своеобразен свят.
    Ключови думи

70 години от рождението на Христо Смирненски

Христо Смирненски и естетиката на модернизма

Free access
Статия пдф
1463
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всеки път, когато се докосваме до поезията на Христо Смирненски, нас ни облъхват пламъците и светлините на нашата социалистическа революция. У нас остават частици от неговата пламенност, от сърцето му, от безпределната му обич към „отрудените братя“, към развихрените от революцията народни сили, към пламтящата с пурпурните си рубини Москва. В тези общения с поета са се раждали и се раждат пориви за борба, твърдост в отстояването на комунистическия идеал, увереност в неговото тържество. И особено важно е, че тези чувства и мисли се пораждат не само у съзнателния борец, но преди всичко у работника, сред най-широките народни слоеве, сред онези, които сами са двигатели на историята.

Първи поетични отгласи на Октомври. Христо Смирненски и неговите предходници

Free access
Статия пдф
1467
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въздействието на Октомврийската социалистическа революция и на съ ветската художествена литература не предполага само разпространение на идеи, превеждане и четене на книги. Това е може би чисто външната страна на тоя сложен и дълбоко противоречив процес. Но и като „външна страна" тя също има своето място и значение. Не по-малко важно е обаче да се видят идейно-естетическите промени, които настъпват в творческото развитие на отделни наши писатели и в литературата като цяло след Октомври. Нов аспект в това отношение представлява начинът, по който се откликва у нас на първите октомврийски събития. Защото новото изкуство, новото произве дение означава преди всичко откриване на нова форма, от една страна, а, от друга - отказ от „старите“ правила с цел да се изявят новите. И не само това. Никога новото не се ражда изведнъж, обратно - дълго се натрупват ония елементи, от които то ще „кристализира“. Новото наследява и същевре менно издига на по-високо стъпало онова, което е подготвило неговата поява.

Библиографски раздел

Нови изследвания и документи за живота и делото на Христо Ботев

Free access
Статия пдф
1506
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съветският учен К. А. Поглубко в продъл жение на няколко години изследва българоруските революционни връзки от 60-те и 70-те години на XIX в. Резултат на неговите проучвания са интересните студии „Из истории русско-болгарских революционных связей конца 60-х годов XIX в." (Известия АН Молдавской ССР, № 1, 1965), „Некоторые новые материалы о связах русских революционеров с Х. Ботевым в начале 70-х годов ХІХ в." (Известия АН Молдавской ССР, № 2, 1966), „Связи болгарских и русских эмигрантов (1869)" (Известия АН Молдавской ССР, кн 1, 1968) и др. Студиите са свързани помежду си. Те очевидно са възлови моменти от цялостен монографичен труд, който ще хвърли нова светлина върху един забележителен героичен период от нашето национално Възраждане и върху дейността на най-голе мите дейци на епохата.

Библиографски раздел

Христо Радевски и неговата стихосбирка „Към партията”

Free access
Статия пдф
1544
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На пръв поглед ясна, но трудно разбираема е съдбата на Христо Радевски и неговата поезия. Революционен поет по дух и израз, участта на Радевски не прилича на участта на българските революционни поети. Те обикновено си отиват преди животът да е започнал да прояснява или обезсмисля патетичната им символика, преди живота да е започнал да разгадава точния, реален смисъл на думите им. Издебнати на Околчица, повалени на военното стрелбище или застигнати от нелепа случайност, те са разпалвали въображението на следващите поколения с мъчителната и сладостна тема за мястото на техните огнени души в настъпилите по-други времена. Радевски е от малцината, които могат да видят пълното развихряне на силите, чиито прорицатели и заклинатели са били, да видят с радост и изненада новия свят, който е живял в техните мечти, и който те безстрашно и на висок глас са зовали. Някои са склонни да виждат в подобно стечение на жизнените обстоятелства безшумно отминаване на Фортуна. Защо? Нима срещата с дълготрайните истини на живота изисква по-малко кураж, мъ жество и сила, отколкото смъртта за тях?

Хроника

Библиографски раздел

* * * „Веселин Андреев- живот и творчество” от Христо Йорданов

Free access
Статия пдф
1580
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 24 април 1969 г. се състоя публичната защита на дисертацията на Христо Йорданов на тема „Веселин Андреев - живот и творчество". В присъствието на членовете на научния съвет, на научните сътрудници от Института за литература и на много граж дани рецензентите акад. Пантелей Зарев и проф. Ефрем Каранфилов прочетоха своите рецензии за предложения труд, като изтък наха неговите достойнства: съвестно проучване на материала, проникване в съвременните проблеми на нашата литература, сродяване с творчеството на Веселин Андреев, изграждане на точен портрет на една нрав ствена и творческа личност. В своята ре цензия акад. П. Зарев подчерта, че напълно споделя основната концепция на дисертантакрасотата и хуманизмът на социалистическата революция раждат поети и комунисти, достойни за традициите на нашата литература, идващи от Ботев. Той посочи също, че жи вотът и делото на Веселин Андреев са релефно представени и така осветлени, че са превърнати в една правдива апология на комунистическите идеи. Проф. Е. Каранфилов изтъкна, че Йорданов идва до някои инте ресни проблеми за преливането между реа лизма и романтизма, за социалистическия хуманизъм в нашата поезия, за революционния оптимизъм и др.

Библиографски раздел

Христо Ботев и румънската литературно-обществена мисъл от 70-те години на миналия век

Free access
Статия пдф
1620
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Най-съдържателните години от живота си Христо Ботев прекарва в Румъния, главно в градовете Александрия, Браила, Галац и Букурещ, където е още през 1867 г. и после почти непрекъснато от 1872 до пролетта на 1876 година. Там той започва и завършва по-голямата част от своите литературни и революционни подвизи, които определят мястото му на пръв по значение вдъхновител и ръководител на българското революционно-освободително движение след смъртта на Васил Левски, на гениален поет и мислител, чиито творби характеризират високите естетически постижения на българската художествена литература от Възраждането. Обърнат с чувства и мисли всякога на юг от Дунава, към поробените му сънародници, на румънска земя той създава своето зряло поетическо творчество; в Галац написва Символверую на Българската комуна, а в Браила и Букурещ редактира едни от найдобре списваните тогава български вестници и последния орган на БРЦК - в. „Знаме“. В столицата на Румъния, където през отделни периоди изтъкнати дейци на българската култура и националноосвободителна революция работят свободно, подкрепяни и симпатизирани от румънската свободолюбива общественост, Христо Ботев начертава и плана на онова историческо по своя смисъл преминаване на Дунав с парахода „Радецки“, което оставя в историята още едно блестящо доказателство за пълното единство на думи и дела в борческия му път.

Библиографски раздел

Христо Смирненски – творчески път

Free access
Статия пдф
1641
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В българската поезия ранната смърт на творците е едно знамение за нещо голямо, наченато, но прекършено от живота и условията. Ботев си отива на 27 години и оставя огромното си по значение дело неизведено съвсем докрай. Дебе лянов загива 28-годишен и ни завещава своето зряло творчество, класически завършено, но незавършено като жизнена биография. Смирненски си отива още помлад и оставя да се развива след него големият поврат в литературата ни, чието начало той поставя.

Библиографски раздел

Христо Смирненски – творчески път. [Продължение]

Free access
Статия пдф
1655
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Най-интимната лирика на Смирненски е белязана със знака на жертве ността. В началото на януари 1921 г. той пише стихотворението си „През бурята". В него напира мечтата за тържеството на празника на бледоликите братя, напира желанието на поета да тръгне като обикновен редник по стръм ния път, когато заблести предутринната звезда на революцията, вестителката на величествения ден. Бурята изразява образно трепетните надежди на този кротък, чист и нежен младеж, който и когато осмива хората, не ги вижда като грозни карикатури и чудовища. В образа на бурята се усеща интимното му, вътрешно вслушване в тайните на душата, в гласове и образи, които я изпълват. Животът - груба реалност - прераства в мечта, най-чистата, найсъкровената мечта за жертвеност, неизбежна и за героя, и за близките на сърцето му.

Преглед

Библиографски раздел

Живи като живите от Христо Радевски

Free access
Статия пдф
1664
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако преди десетина години някой би пожелал смъртно да обиди един писател, той трябваше да му предложи да се погрижи за спомените си. Според тогавашните схващания спомени пише оня, който вече е приключил своя творчески и му предстои да приключи и жизнения си път, та затова трябва да се избърза, да се изпревари онази с косата... Cera нещата се промениха коренно. B тази мемоарна жега комай всичко живо пише спомени - и стари и млади, и тези, които имат за какво, а още повече другите, които нямат какво да кажат и оставят на потомците освен амбициите си. Неволно си спомних всичко това, когато прочетох спомените на Христо Радевски „Живи като живите“. която Издателството на БКП неотдавна предложи на читателите. И се зарадвах, защото в много отношения книгата е хубаво изключение. Преди да започне своя разказ, авторът е счел за потребно да направи една „необходима уговорка". Той държи да бъде наясно с читателите - ще говори за известни личности, за които и други преди него са говорили. В последна сметка в живота те не са познавали само него и той не е познавал единствено тях. На второ място Радевски точно формулира авторската си задача и цел: „Защо пиша за тях? Защото тяхното дело има широко обществено значение. То е и ще бъде - трябва да бъде! - вдъхновителен фактор във възпитанието на нашата младеж. И това, което съм забелязал и разправил за тия хора - прибавено към казано от други за тях, - ще помогне за по-правилното тълку ване и изучаване на делото и личностите им.

Библиографски раздел

Търсене на нови пътища – пролеткултовската поезия на Христо Смирненски

Free access
Статия пдф
1891
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В ония години смущението на духовете след националната катастрофа беше свързано в различни слоеве на нашата интелигенция с търсене на нови пътища и за обществена, и за културна дейност. Тия пътища можеха всички да не водят направо към „шарения мост“ (както наричаха тогава „Львовия мост“, дето се помещаваше зданието на ЦК на БКП), но във всеки случай те означаваха желание за изход от стария свят към нещо ново. Явление, характерно за редица европейски страни, главно за ония, които бяха преживели войната. Новото се манифестира особено ярко във Франция. През 1919 г. Анри Барбюс, авторът на антивоенния роман „Огънят“, основа асоциацията на бившите участници във войната със задача да не се позволи никога вече война и организира международната група „Кларте“ (Светлина), която си поставяше за цел да обедини прогресивни писатели и дейци на културата от цял свят. Наред с Барбюс начело на „Кларте застанаха Анатол Франс, който беше горещ защитник на Октомврийската революция и на болшевишка Русия, и Ромен Ролан, който още при обявяването на Първата световна война излезе с протест против нея и през цялото време после се бореше против нейните поддръжници. Вестта за сдружението „Кларте“, за тоя „интернационал на мисълта“, проникна и у нас. През 1920 г. в сп. „Златорог“ (год. І, кн. 6) Николай Лилиев пише статия „Интернационален конгрес на взелите участие във войната“. Той съобщава, че на 30 април, 1 и 2 май 1920 г. в Женева се е състоял, организиран от групата „Светлина“, конгрес, на който са присъствували представители на антивоенни сдружения от главните западни страни. Анри Барбюс, избран за главен секретар на Изпълнителния комитет на тоя антивоенен интернационал, изпра тил до Николай Лилиев решенията на конгреса с молба да ги оповести у нас. Тия решения посочват целите, които си поставя интернационалът, формулирани в 9 точки, най-важни от които са: „1) да се бори срещу войната, последица на капиталистическия строй (с обща стачка в случай на мобилизация); 2) да създава противовойнствен дух чрез противовойнствена и миротворна пропаганда; да съгласува исканията на взелите участие във войната с крайните цели на работнишката класа." А крайните цели на работническата класа, както е известно, са осъществяване на социализма. Но макар голям брой от членовете на тия сдружения да се числели лично към социалистическата партия, конгресът решил: „Да се не присъединява официално този интернационал към 3) * Фрагменти от първата част на готвената за печат книга „По нови пътища". никоя политическа партия. По думите на Анри Барбюс - завършва статията си Николай Лилиев - конгресът е поставил бунта срещу войната на истинска основа и е сложил първия камък на една здрава и паметна сграда" (год. І, кн. 6, c. 542-543).

Преглед

Библиографски раздел

Съвременни автори и проблеми" от Пенчо Данчев

Free access
Статия пдф
1932
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред своето поколение литературни критици Пенчо Данчев е един от малцината, които запазиха оперативната си критическа отзивчивост. Несъмнено в това трябва да виждаме не само вярност на професионалния дълг, но и една характерна емоционална" черта на творческата му нагласа: желанието според многоликия литературен поток да се открие златната" струйка на истинския талант, да се отдели и поощри дарованието. Една задача колкото благородна, толкова и трудна, защото да следиш цялата продукция на текущата литература и с авторитета си на утвърден ценител да застанеш зад едно или друго име на начеващ поет и да го защитиш е не само трудоемко, но и рисковано. Вярно е, че младата литературна критика, В чиито ръце от няколко години е почти цялата оперативна рецензентска дейност, направи немалко за откриването и утвърждаването на не един дебютиращ творец; нещо повече - тъкмо нейно дело е отбелязването на появата на повечето от тези творци. Но вярно е също така и че мнението на критици от поколението на Пенчо Данчев в подобни случаи звучи с още по-голяма тежест и е в състояние с авторитетната си присъда да спомогне за бързото узаконяване" на едно или друго писателско присъствие в съвре менната ни литература. Когато някои от по-старите критици, особено от онези, които напоследък се оттеглиха от пряка рецензентска дейност, напише отзив за книга на млад творец, това е истинско събитие, защото означава, че се е появило нещо изключително. Самият факт на интереса на тези критици към такъв автор се превръща вече в свое образен знак и говорещ сам по себе си жест на оценъчно отношение. И може би тъкмо затова, познавайки силата на своята авторитетна дума, те трябва да я казват по-често. Защото знаят много добре, че за пълноценността и плодотворността на литературната критика са еднакво необходими както младежката енергия, така и мъдростта и еру дицията на дългогодишния опит, на профе сионалната рутина. Тъкмо тези съображения предизвикват радостната констатация за едно от най-важните достойнства на критическото перо на Пенчо Данчев: че то остана вярно на същинското си призвание и предназначение. Една същест вена последица от това епокрай другото и преодоляването на повърхностната теза за криза в най-младата ни поезия, за поетически „вакуум" след поколението на Левчев и Башев. Неслучайно и в новата си книга „Съвременни проблеми и автори" критикът е посветил най-дългата си статия на т. нар. от него наблюдения над младата ни поезия". Тези скромно наречени наблюдения са в същност анализи и обобщения върху творчеството на най-младите ни поети, на онези, които утре ще дават лице на поезията ни. Обосновавайки в уводните думи закономерното право на съществуването на това поколение, авторът преминава по-нататък към аргументираната му защита. Подзаглавията (Поезия на гражданския патос“, „Тиха лирика“, „Образност и образомания“, „Опити за философска и формално новаторска поезия") подсказват най-добре ориентацията на критическите усилия: да се очертаят найглавните насоки на идейно-художествените търсения, на онова „идейно-тематично и патосно фокусиране на творческата енергия", което дава според автора (извън възрастовия признак) физиономия на всяко литературно поколение. А че можем да говорим за поколение, показва не само дъл гият списък на млади творци: Георги Константинов, Петър Василев, Кирил Борисов, Нейко Велчев, Цанко Христов, Борис Вулжев, Стойчо Стойчев, Калина Ковачева, Екате рина Йосифова, Иван Цанев, Калин Донков, Живка Балтаджиева, Николай Кънчев и др. По-важно е, че творчеството им дава достатъчно основания да се говори и спори за тях, да се търсят характерните физиономични черти на тяхното поколение.

Библиографски раздел

Паисий Хилендарски от Христо Христов

Free access
Статия пдф
1953
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Навършването на 250 години от рожде нието на Паисий Хилендарски бе повод за появата на нови проучвания върху живота, личността и епохата на първия български възрожденец. Между тях книгата на проф. Христо Христов привлича вниманието като опит за цялостно осветляване на истори ческите аспекти на сложната и многостранна Паисиева проблематика. В няколко кратки уводни думи авторът еобосновал необходи мостта от ново монографично изследване, като изтъква, че въпреки наличието на голяма по обем научна литература върху Паи сий далеч не всички въпроси могат да бъдат считани за задоволително решени. По тази при чина предлаганият труд си поставя за за дача да разкрие върху широка изворова Основа икономическото, социалното и културното положение на българския народ през осемнадесети век“ и върху нея да очер тае личността и подвига на Паисий". Напълно вярна е констатацията на автора, че в литературата за Пансий Хилендарски Някои схващания са остарели, други се нуж даят от допълнителна аргументация, а трети направо са отречени от научната критика", което налага да се подложи на критичен разбор всичко писано за Паисий, както и да се даде преценка за това, което енапра вено и което предстои да бъде направено". Въпреки че трудът не преследва толкова широки задачи, тези мисли разкриват добре отправната точка и целите на изследователя. В композицията на своята книга проф. Хри сто Христов еизбрал една нова и интересна постройка. Встъпителната глава е посветена на „Света гора и светогорските манастири", т. е. има за цел да покаже онази интелекту ална атмосфера, в която израства и се оформя личността на Пасиний. Чрез привличането на нов или неизползуван досега цялостно изворов материал (сведенията на френския учен от XVI в. Пиер Белон, данните на английския консул от XVII в. Пол Рико описанията на известния украински пъте шественик Василиий Григорович-Барски) авторът е успял да нарисува вярна и убеди телна картина на обстановката в голямата Монашеска република, показана като един от най-важните духовни центрове на Балканите през епохата на робството. Особено внимание еотделено на манастирите Хилендар и Зограф, като еподчертана, от една страна, ролята им в съхраняването на бъл гарската книжовна традиция, а, от друга - убедително е разкрита връзката им с българските земи през XVII-XVIII в.. когато те се свързвали все повече и повече с реално съществуващия свят и ставали организатори чрез многобройните си метоси на народната просвета, култура и духовен живот". С редица фактически данни е показана голямата материална и морална помощ, която тези манастири са получавали ст българското население. Авторът акцен тува върху ролята на светогорските манастири като крепост на източното православие, но наред с това обръща внимание и на новите повеи в интелектуално-просветния живот на Атон, преди всичко на краткотрайно просъществувалата Атонска академия на Евгений Вулгарис (закрита през 1758 г.), едно доказателство, че през XVIII в. „наред с традиционнното мислене в Света гора си пробивали път и нови идеи". Втората глава на книгата „Османската държава и българският народ през XVII век“ принадлежи към най-ценната част от труда, особено като се има пред вид колко все още фрагментарни и непълни са науч ните познания за обществено-политическата и икономическата обстановка на Балканите през осемнадесетото столетие. Чрез прив личане на нови убедителни факти авторът се обявява против традиционните схематични схващания, които представят обикновено развитието на Османската държава през XVIII в. „като процес на непрекъснат упа дък и разложение на военно-феодалната система". Той приема тази постановка за вярна само в общи линии и основателно отбелязва, че упадъкът и разложението не се развивали равномерно в хронологичен и териториален аспект. Освен това те били съпътствувани от зараждането на нови социално-икономически явления и процеси, които внасяли промени в структурата на феодалното общество". Ето защо, след като се спира твърде обстойно на разрухата и кризата в Османската империя, свързани с военните неуспехи в края на XVII и началото на ХVIII в., авторът обръща внимание на един много важен факт - 30-годишния мирен период, започнал с подписването на Белградския мирен договор с Австрия в 1739 г. и продължил чак до 1768 г., който създава условия за стабилизация и развитие на стопанския живот. На фона на засиления упадък на военно-феодалната система е показано израстването на нова социална сила - аяните.

75 години от рождението и 50 години от смъртта на Христо Смирненски

ЖИВОПИС И ЗВУКОПИС В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ

Free access
Статия пдф
1977
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Почти всички, които са изследвали поезията на Смирненски, не са пропускали да отбележат нейната особена образност и ритмика, необикновената и наситеност с багри и звуци. В тая връзка интересно ще е да приведем някои характеристики, указващи пряко на изтъкнатата особеност. Георги Бакалов, първооткривателят на поета, пише: „Цялата поезия на Смирненски блика радост, движение, пламъци... Тя е огнеструйна... Обра зите на Смирненски са ярки, феерични, пъстроцветни." Според Георги Цанев живописността е „истинска украса на тая поезия - свежа роса по разноцветни камъчета". Пантелей Зарев, като разделя условно образността в поезията на Смирненски на „битово-реалистична“ и „световна“, „космическа“, отбелязва: „Всичко в картината (която ни внушава поетът - б. м.) е точно, обективно и пластично в подробностите и отговаря на едно реално наблюдение върху живота." Ефрем Каранфилов: „Смирненски ехудожник. Той има чувство за пейзажа, за пропорциите и знае да рисува... Това е поет, влюбен в колорита, в музиката на цветовете. Други изтъкват умението на поета да „запомня живо и релефно“. Страшимиров го нарича просто слънчево дете". Но най-силно впечатление прави едно изказване на Крум Кюлявков, който говори за Смирненски съвсем като за художник: „Линията стана тънка, пречупена; забелязва се ръката на добър и рядък художник. Разляха се цветни петна по редовете - топли и игриви. Нещо светло се спусна и картините му започнаха да се отличават с особен колорит: нежен, виолетов, теменужен - специфичен негов колорит, който отпосле даде такива богати плодове. Сам художник, Кюлявков улавя твърде съществена за поезията на Смирненски закономерност: преходът от спокойните, „топли и игриви“ тонове към пурпурните багри на революцията е израз на дълбоко вътрешно преустройване. Повече и по-целенасочени наблюдения върху звукописа и живописта в поезията на Смирненски прави Минко Николов в очерка си за поета.

Научни съобщения

Библиографски раздел

Към въпроса за поетическото наследство на Христо Ботев

Free access
Статия пдф
2031
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За да се установи точно литературното наследство на Хр. Ботев, са правени и се правят и днес многобройни проучвания от наши учени - ботевоведи в отделни изследвания или във вид на коментар към изданията на Ботевите произведения (например от М. Арнаудов, Г. Бакалов, Ал. Бурмов, М. Димитров, П. Динеков, Ив. Клинчаров, М. Николов, Т. Павлов, Цв. Унджиева, Ив. Хаджов, В. Христу, Г. Цанев и др.). Направено е твърде много. Но въпреки това някои въпроси за литературното наследство на Ботев се нуждаят все още от известни изяснения и доказателства. Тъй като всеки ред, излязъл под перото на Ботев, е от особено значение както за нашата литература, така и за литературната и за езиковедската наука у нас, всички тези въпроси би трябвало да бъдат подложени на сериозна преценка, като се осветлят с нови факти от исторически, от литературно-исторически и от езиковедски характер. Повечето неразрешени въпроси за литературното наследство на Ботев се отнасят до пуб лицистиката му. Авторството на Ботевите стихотворения се смята за установено. Обаче и тук съществуват единични случаи, които все още се нуждаят от осветляване и от окончателна пре ценка. Целта на нашата статия е именно да изясни един от тях. Известно е влиянието, което е имала народната песен върху Ботев и неговото творчество. Този въпрос е занимавал мнозина от изследвачите на Ботевата поезия (Ив. Бурин, Ал. Бурмов, Хр. Вакарелски, Ат. Далчев, Цв. Минков, Д. Осинин). Ботев още от дете е закърмен с народната песен. Той я е слушал от майка си (тя е знаела няколко стотин народни песни) и в родния си град. Ботев расте и се развива като младеж, когато новата българска поезия прави първите свои смели крачки. Новата тематика, революционните идеи на новото време, жизнено необходими тогава за българския народ, навлизат в поезията. Поети като Раковски, Каравелов, Чинтулов внасят в нея революционно съдържание, но все още не намират нови съвършени езикови форми да го разкрият. Старинен език, остарели езикови форми и слаб, тромав стих са характерни до голяма степен за тогавашната наша поезия. Поети като Чинтулов, Каравелов, П. Р. Славейков се борят да ги преодолеят. Народните песни, а най-вече хайдушките народни песни, и в този момент са живата поетична форма, най-достъпна и близка на народа по съдър жание и с езиковите си и стилни средства, в която той е изливал векове наред своите чувства, преживявания, мисли и копнежи. Нейната образност и сила и нейният жив език са най-подходящите средства, чрез които може да се изрази поетично-революционното съдържание на епохата. От народната песен се интересуват дейците за духовната ни и политическа свобода, просветители, писатели, поети и публицисти като Раковски, Каравелов, Н. Геров, П. Р. Сла вейков и др., а и самият Ботев. Народната песен ги вълнува не само като наш фолклор, чието събиране представя една патриотична задача, но и като поетическо творчество, пре красен израз на народностния дух, на борческите сили на народа.

125 години от рождението на Иван Вазов

Библиографски раздел

* * * Вазов в творческото развитие на съвременни писатели. Изказвания от Дора Габе, Христо Радевски,Георги Караславов, Атанс Далчев, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Павел Матев, Йордан Радичков, Петър Карангов

Free access
Статия пдф
2125
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Измина повече от половин век от смъртта на Иван Вазов. В българската литература навлизаха и навлизат все нови поколения. При навършването на 125 години от рождението на народния поет редакцията на ЛМ се обърна към съ временни български писатели с молба да споделят с читателите на списанието своето днешно възприемане на творчеството на Вазов. Предложени бяха няколко ориентировъчни въпроса: 6 mo 1. Кои произведения и качества на творчеството на Иван Вазов цените днес, 1975 2. 2. Бихте ли посочили заглавия на книги от Вазов, които не са надживели свое време? 3. Как се възприемаше Вазов от Вашето поколение при навлизането Ви в литературата? 4. Каква е ролята на Вазовото творчество при формирането Ви като автор? 5. Как преценявате въздействието на Вазов върху бъдещите поколения - житейски и литературни?

100 години от гибелта на Христо Ботев

Неизвестни писма на Христо Ботев и Любен Каравелов

Free access
Статия пдф
2231
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В годината на чествуването 100-годишнината от Априлското въстание и героичната гибел на великия български революционер и поет Христо Ботев българската общественост и наука се обогатиха с две уникални писма - пощенски картички: едната на Христо Ботев, другата на Любен Каравелов. Двете писма попаднаха в Научния архив на БАН заедно с личния архивен фонд на художника проф. Захари Недевски, който дълги години най-грижливо е съхранявал тези реликви. Между документалните материали на архивния фонд се намериха обяснителни бележки за това, как са попаднали тези писма у него. По време на Първата световна война в началото на 1917 г. Захари Недевски като офицер от 70-и пехотен полк заболява и е оставен на лечение в гр. Браила. Домакинята на къщата, където бил отседнал, се оказала българка, преселница от Кюстенджа, братовчедка на Сава, Иван и Александър Огнянови. Съпругът й бил във връзка с българските революционни емигранти преди Освобождението и познавал лично Ботев, Каравелов и други ръководители на нашата емиграция в Румъния. Когато си тръгнал, домакинята му предложила една връзка с разни стари документи и писма. Захари Недевски ги прегледал и отбрал само тези двете, макар че „може да имаше и други ценности", пише той, поради това, че „познах почерците на тези двама великани“. Оттогава до ден днешен писмата са пазени в неговата лична архива, без някой да е имал достъп до тях. След постъпването на писмата в Научния архив на БАН беше извършена експертиза за потвърждаване на тяхната оригиналност. Като сравнителен мате риал бяха използувани писма и документи на Хр. Ботев и Л. Каравелов, намиращи се в „Българския исторически архив" при Народната библиотека „Кирил и Методий" и в Научния архив на БАН. Експертизата потвърди оригиналността на писмата. Писмата се публикуват на сегашен правопис, като се запазват стиловите и езиковите особености. Двете пощенски картички са писани почти едновременно, с разлика от 12 дни, през пролетта на 1875 г. Това е времето, когато в редовете на българското националноосвободително движение настъпват важни събития. В края на 1874 г. настъпва разрив в отношенията между Хр. Ботев и Л. Каравелов и Хр. Ботев започва издаването на в. „Знаме“ - орган на революционното течение в българското националноосвободително движение. Л. Каравелов, отстъпвайки от своите революционни позиции, спира издаването на в. „Независимост" и започва издаването на сп. „Знание“, като създава „Дружество за разпространение на полезни знания".

Христо Ботев в развитието на българската литература

Free access
Статия пдф
2232
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Христо Ботев се появява в българската литература през 1867 г. със стихотворението „Майце си“, обнародвано във в. „Гайда“ на П. Р. Славейков. Последните му публикации са от месец май 1876 г. - статиите в първия брой на в. „Нова България". Следователно неговата литературна дейност продължава десет години. Веднага трябва да се отбележи, че тя не е еднакво интензивна през тези години. При все че сътрудничи в „Дунавска зора" на Д. Войников и във вестниците на Л. Каравелов, Ботев активизира своята творческа работа главно когато издава собствени вестници: „Дума на българските емигранти" през 1871 г., „Будилник" през 1873 г., „Знаме“ през 1874-1875 г., „Нова България" през 1876 г. Към това трябва да се прибавят преводите и календарите, които подготвя. Единствената книга с негови художествени творби излиза в 1875 г. - Песни и стихотворения" (заедно със Ст. Стамболов). Но той е искал да издаде книга със собствени произведения много по-рано, както се вижда от обявлението, поместено в „Дунавска зора" през април 1868 г.: „Имам чест да известя на съотечествениците си, какво тия дни ще се печати малкий ми труд „Първи поетически опити" - проза и стихотворения. Това съобщение се потвърждава и в писмото до Н. Геров от 24 ноември 1868 г. от Букурещ: „Всичко, що имам сега, е малкият ми труд „Първи поетически опити", за които бях публикувал в „Дун. зора", че ще ги напечатам, и които могат да съставят книжка от 15-20 печатни листа, превод - Органическо възпитание на человека" от д-р Шнеля; тях исках аз да продам някому, но тука няма кому." Трябва да се съжалява, че книжката не излязла и че ръкописът и не естигнал до нас. И e Както се вижда, присъствието на Христо Ботев в българската литература е кратко. Но броят на годините не е белег от съществено значение, защото смъртта на поета не туря край на това присъствие, а по-скоро се превръща в начало на един триумф, който продължава цял век и ще премине в следващите векове - докато съществува български език. Малцина са щастливците, на които съдбата еотсъдила такъв славен живот след смъртта. Тъкмо затова, когато говорим за мястото на Ботев в българската литература, темата не засяга само десетте години творческа дейност на великия поет, съвпаднала с един от най-напрегнатите периоди в нашата нова политическа и културна история, но и огромното влияние на делото му в по-нататъшното ни литературно развитие. Някога в предговора към своята „Антология на българската поезия“ (1925) Гео Милев писа: „П. Р. Славейков е син на своето време и херолд на средата, от която произхожда - дребното демократично еснафство.

* * * Български писатели за Христо Ботев: Христо Радевски, Дора Габе, Младен Исаев, Николай Хайтов, Владимир Голев

Free access
Статия пдф
2233
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поканен от редакцията на „Литературна мисъл" да се изкажа за Ботйова, както разбирам и мога - трябва да призная, че се затруднявам. Защото за него - става дума за творчеството му - сякаш всичко е вече казано, изяснено... И защо все пак, като го препрочиташ, усещаш, че това е бездънно небе с много още неизведани тайни. Сякаш там някъде между редовете на неговото малко по количество творчество тлеят и се готвят да лумнат неизживени още пориви, кълнят ненаписани още върховни текстове. Там, в това дълбоко българско огледало се откроява - за оня, който може да види - драматичната история на един малък народ и в тая драматична история прозира историята на рода человечески. Защото не може човек с тесен национален кръгозор да изрече апокалиптичната присъда: ... .. когато робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш, мъж ли си, жена ли или хермафродит - звяр или риба? ... „И ще бъде ден - ден първий..." Ботйов е виждал трагедията на българския народ в трагедията на борещия се за бленувания ден първи измъчен човешки род. Усещал е той с всичките си сетива, че „Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!" И затова както в поетичната си реч обединява всички живи български наречия и разрешава езикови въпроси, над които и днес някои си блъскат главите, така и в революционните си пориви сплита около националния български въпрос въпросите на общочовешкия прогрес. Няма в българската културна история друг поет, който така дълбоко да е засегнал в творчеството си най-острите общочовешки проблеми. Той не е имал способността, нито е бил принуждаван да говори завоалирано. И за чужди и свои е изрекъл присъди, от които и днес ни настръхват косите. Кой като него е имал сили да слезе до най-мрачните бездни на отчаянието и да се извиси до звездните простори на възторга и оптимизма? И кой като него в сблъсъка на крайностите в човешкото битие е успял да стане светкавица и гръм на бъдещето, а не безпомощен роб на конфликта? И, струва ми се, върху него е натрупан доста много христоматиен гланц" и че е нужно като старите фрески да се очиства от много наноси и тълкувания - за да можем в словото му като в ясен кладенец отново да прозираме националната си съдба. ДОРА ГАБЕ: Трудно е да се пише за Ботев, защото той не е само обект за проучване, а се е превърнал в наша същина. И времето ни отдалечава от неговото време, той е вече корен на нашето „Дърво на живота". От неговите сокове пие всяка наша епоха и растат децата ни смели и бодри с красни чела.

В творческата лаборатория на Христо Ботев

Free access
Статия пдф
2234
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческият процес у Ботев - във всичките му фази и нюанси, в цялата му сложност и дълбочина - едва ли ще бъде някога напълно изяснен. Ние не разполагаме с каквито и да било указания от самия поет за възникването и разви тието на замисъла на неговите творби, за първите проблясъци на образи и сравнения в неговото съзнание, за продължителността и хода на неговата работа над едно или друго стихотворение. Ботев не ни е оставил нито откровени признания в писма до свои близки и познати, нито подробни дневници, нито предварителни записки и планове, нито многобройни ръкописи, фиксиращи всяка стъпка от извървяния път към художествено съвършенство. Единственият документален материал, свързан непосредствено с неговата творческа дейност, емалкият фрагмент от черновата на последното му стихотворение, посветено на апостола на свободата Васил Левски. Съвсем оскъдни са данните за творческия процес у Ботев и в спомените на неговите съвременници. Ето защо главното свидетелство за работата на великия поет остават поправките, които той внася в повторните издания на своите стихотворения. Внимателният анализ на тези поправки ни дава възможност да надзърнем в творческата лаборатория на Ботев и да проследим отблизо неговата работа над стиха, да се запознаем с принципите, от които се е ръководил взискателният художник в стремежа си към максимално усъвършенствуване на поетическата реч. Трябва да отбележим, че поправките в стихотворенията на Ботев са привличали вниманието на издателите и изследователите на неговото творчество многократно. Те правят впечатление още на първия редактор на Ботевите съчинения - Захари Стоянов. В подготвеното през 1888 г. от него издание при някои от стихотворенията се посочват под линия по-важните варианти, съдържащи се в първите публикации, а понякога дори се поместват изцяло предходните редакции. Редакционните различия в публикациите на Ботевите стихотворения са намерили място и в редица други издания на неговите съчинения: в изданията, подготвени от Иванка Ботева и Иван Клинчаров през 1907 г., от д-р К. Кръстев през 1919 г., от Михаил Димитров през 1924 г. (става дума за изданието „Христо Ботев, Неизвестни произведения“, където са поместени непознатите дотогава редакции на три Ботеви стихотворения), в изданията на Иван Хаджов от 1926 г., на Георги Константинов от 1940 г., на Михаил Димитров пак от 1940 г. (преиздадено през 1945, 1950, 1958 и 1971 г.), в други две издания на Ботевите стихотворения, редактирани съответно от Ал. Бурмов (1946) и М. Димитров (1947), във второто издание на Ботевите съчинения под редакцията на Ал. Бурмов от 1948 г. и др.

Една новозаписана народна песен за Христо Ботев

Free access
Статия пдф
2237
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Публикуваните досега народни песни, които отразяват националноосвободителните борби на българите през XIX в., са твърде малко на брой и с някои изключения са без значителни художествени достойнства. Това явление е интересно и за фолклористиката, и за историята на българската литература, защото хронологически се разполага в период, в който с ускорени темпове се извършва смяната на естетическото поданство на широките слоеве отот българското об щество. Крайната граница на процеса са войните 1912-1918 г. Наблюденията върху историческите песни показват, че от втората половина на XIX в. до войните те са под плодотворното влияние на възрожденската литература, осъществявано най-вече чрез битуващите в народа песни и стихотворения на поетите от Възраждането, включително и Вазов, при което в историческите песни се утвърждава възрожденското светоусещане и ново разбиране за историята. От гледна точка на фолклора това време е твърде кратко, процесът на усвояване на нови идеи чрез литературата се прекъсва и част от песните, които възпяват събития и герои от националноосвобо дителните борби, остават локално ограничени, не попадат в сбирките на записвачите, а публи куваните са ни известни от еднократни записи. Песните за Ботев не правят изключение и щастлива случайност е в наши дни да се запише нова песен за Ботев, каквато е съхраняващата се в архива на Катедрата по българска литература във Великотърновския университет. Цитирам я изцяло, тъй като тя притежава художествени качества и елюбопитна с оглед на процесите на взаимодействие между фолклор и литература:

Преглед

Библиографски раздел

Христо Ботев. Живот и дело от Цвета Унджиева и Иван Унджиев

Free access
Статия пдф
2247
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едва ли има друг деец от нашата културна и политическа история, за когото да е писано толкова, колкото за Христо Ботев. От първия му биограф и съвременник Захари Стоянов до днес литератори, езиковеди, историци, философи, библиографи, писатели, политици, военни специалисти, медици - едва ли е възможно да се изброят всички - са изслед вали една или друга страна на неговата житейска и творческа биография, за да имаме днес такава огромна ботевоведска литература, която трудно би могла да бъде библио- графирана в абсолютната и пълнота. Като прибавим към това и факта, че животът и делото на гениалния поет и революционер привличат вниманието и на много чужди учени, ще ни стане ясно пред какви огромни трудности се изправя съвременният био- граф и литературен тълкувател на Ботев. От една страна, ние притежаваме трудовете на Захари Стоянов, Георги Бакалов, Иван Хаджов, Михаил Димитров, Михаил Арнаудов, Александър Бурмов, Петър Динеков, Пантелей Зарев, Михаил Бъчваров и много други, някои от които имат характер на обобщителни и изчерпателни изследвания, а, от друга страна, за много факти от живота и творчеството на Ботев сведения липсват Или пък не съществува единство в мненията. Отговорността при поемането на една такава задача се подсилва в случая и от факта, че авторите разчитат не толкова на нови открития около Ботев, колкото на свое тълкуване на вече известните в науката неща. И още тук искам да изтъкна едно важно достойнство на изследването - изключително добросъвестната скрупульозност по отношение на изворите и предшествуващите изследвания и богатата аргументация на своите становища. За пръв път в нашата литература се явява така ерудиран труд за Ботев, придобиващ чертите и на една малка енциклопедия на ботевознанието. Използувано и уместно цитирано е всичко важно, направено досега, като в много случаи се прави анализ и на причините за съществуващите погрешни становища. Детайлното познаване на епохата и съществуващата литература дава възможност за убедителна интерпретация или ново осветление на фак тите. На пръв поглед съвременното ботевознание не е обогатено много откъм факти, но трудът на Унджиеви води до извода, че новооткритото разширява и уточнява пред ставата ни за редица съществени неща от жизнения път на поета. Така например ценната публикация на румънския учен Н. Чакир от преди няколко години разрешава в голяма степен убедително спора за рождената дата на Ботев. Намереният в архивите на румънското министерство на просветата важен Документ, свързан с учителствуването му в Измаил, дава възможност да се уточни датата 25. XII. 1847/6. I. 1848 г. (За засилване на убедителността на това становище допринася и щателният анализ, който авторите правят на досегашните мнения, удачното изтъкване на грешките в тях. Съвсем основателно се привежда тук и свидетелството на един забравен документ, неизползуван досега в дискусията за рождената година на Ботев - актът за раждане на Иванка Ботева. В този акт, издаден в Букурещ и подписан от Ботев като свидетел, се сочи, че той е на 29 години, а това подкрепя отново тезата за 1847 г.) Откритият от Н. Чакир документ осветлява и въпроса за образованието на Ботев. Оказва се вярно съобщението на Киро Тулешков, че той еследвал една година в Историко-филологическия факултет в Одеса. Н. Чакир помогна да се изяснят и редица обстоятелства във връзка с организацията на българското училище в Измаил. Важни сведения за одеския период на Ботев изнасят още И. 3. Стругацки, Н. Жечев и К. А. Поглубко. Става ясно, че във Втора одеска гимназия е имало и прогресивно настроени учители, като М. Шугуров, М. Онискевич, Г. Нейкирх и др., които не може да не са оказали положително въздействие върху младия калоферен, чиито духовни интереси са били вече сериозно стимулирани в семейството на будния възрожденски деец и учител Ботьо Петков и майката-певица. Използувайки тези факти, унджиеви с основание оспорват становището на Поглубко за преобладаването на елементи на субективно възприятие" в рязко отрицателните изказвания на младия Ботев за Втора гимназия".

Библиографски раздел

Христо Ботев и Адам Мицкевич

Free access
Статия пдф
2372
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за творческата история на „Моята молитва" на Хр. Ботев, за подтиците и влиянията за нейното написване не е нов в нашата литературна наука и вече е бил предмет на научни спорове и изследвания. Пръв Ив. Хаджов допуска възможността за наличието на чуждо влияние върху написването на „Моята молитва" - на стихотворението на Вяземски „Руский бог". Според Хаджов в руската творба е изобразен „богът на заблудителите - охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя, на физическата и духовната мизерия в нея" 2 Такъв е според него и богът в „Моята молитва" на Ботев. По-нататък той открива в двете творби съвпадение от формално естество - „движението на ударението у княз Вяземски има издържана хорейна стъпка (-), а у Ботева ударението предпочита последната сричка". Известна близост посочва и в размера на стиховете - и при двамата поети стиховете са осемсрични (44). В съдържанието обаче Хаджов открива съществени различия: „Още в началната фраза Ботев посочва по-широко предмета на своето произведение. Ботев след характеристиката на бога се освобождава от него и с просветлена душа минава към чертите на положителното, минава към своята молитва. На тезата на Хаджов за наличието на контакти между творбите на Вяземски и Ботев възразява М. Димитров. Той не приема изложените от Хаджов формални сходства за надежден критерий, че съществува влияние върху българската творба, а го търси в съдържанието, където и според двамата изследвачи то липсва. По този начин М. Димитров категорично отхвърля предположенията на Хаджов за близост между стихотворенията на Вя земски и Ботев. Г. Бакалов открива влиянията върху „Моята молитва" в друга посока - идеите на Френската революция. За него „богът на разума у атеиста Ботев е само поетическа фигура, а съвсем не някакво мистично същество, както у деистите на Френската революция". Той също не приема приведените от Ив. Хаджов сходства в размера на „Руский бог“ и на „Моята молитва" за доказателство, че е налице контактна близост между двете творби. „Но в случая и дума не може да става за някакво подражание Ботево - толкова съдържанието на тия две стихотворения коренно се различава. От лекия хумор на руския поет над дворянска Русия до дълбоко изказаната героична клетва да положи живота си за делото на революцията разстоянието е колкото от небето до земята."?
    Ключови думи

Преглед

Библиографски раздел

„В света на Христо Ботев” от Петър Динеков

Free access
Статия пдф
2417
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Темата „Ботев" в българското литерату рознание като че ли е изчерпана. Толкова много са изследванията върху живота и творчеството на гениалния поет, публицист, общественик и революционер. Но как да си представим, че някога ще пресекне интересът към Ботев - не само на историци и литератори? Така необхватна е неговата натура, така дъл бока е неговата поезия, че всеки би могъл да намери и намира нещо свое, нещо неоткривано от други. Не е възможно с няколко думи да се изчерпи съшността на гения на Ботев, макар че главните определения за поезията му се движат в кръга на поизтърканите епитети: гениална, революционна, борческа и т.н. В тези приповдигнати (макар и верни) определения личи началният и опасен симптом на застой в науката. Критиката върху Ботев като че ли започна често да повтаря известното - не става дума само за факти, а за оценки и анализи. Дали ореолът на Ботев и всенародното преклонение пред подвига му са причината за кръженето около същността, но без да се навлиза в тази същност. Констатациите, че поезията на Христо Ботев е проникната от духа на времето, че е пълно сливането ме жду поезия и живот, вече не са достатъчни те биха могли със същия успех да се приложат към други творци. Нужно е сега ново проникване, ново прозрение, за да се обясни в дълбочина явлението Ботев, да се свърже то със съвременни литературни факти и яв ления. Недостатъчно са и изследванията върху психологическите особености на Ботевата личност и нейното проявление в писаното слово - нещо, на което на времето Боян Пенев обърна внимание, а по-късно Михаил Димитров внесе съществен принос. Книгата на акад. Петър Динеков В света на Христо Ботев" в много отношения е характерна както за постиженията, така и за слабостите на нашето ботевознание. Поради това в нея ще срещнем неизбежните общи констатации, непрецизирани постановки, декларативен патос. Но писани по различни, главно юбилейни поводи и предназначени за страниците на вестници и списания, статиите на акад. Динеков афишират и един постоянен личен интерес към делото и личността на Христо Ботев. Този интерес в много случаи и довел до научни резултати, които, ако не тласкат съществено напред ботевознанието, поне го насочват към решаването на същностни въпроси. Впрочем сам авторът предупреждава в началото на книгата си, че „статиите (. ..) не са толкова неин (на поезията на Ботев - б.м., П. А.) анализ, колкото нейно съпреживяване" (стр. 5). А това ще рече, че „В света на Христо Ботев" не е изследване, а опит да се приобщи чрез критическото слово една запознаваща се с Ботев аудитория, която ще открие в писаното от акад. Динеков, кои са основните моменти, очертаващи облика на поета и революционера Христо Ботев. Разбира се, бихме определили целта на Ди неков като популяризаторска, ако не бяха и редицата научни открития и публицистични откровения. И още нещо: книгата на Петър Динеков е свидетелство за участието му в българското ботеведение. Ето в тези аспекти трябва да разглеждаме новата книга на вид ния наш учен. Вече споменах, че Петър Динеков повече поставя проблемите, отколкото ги решава. Той не доказва пространно, не се рови във фактите, не анализира. Акад. Динеков от крива, констатира и проправя пътя към нови изследвания. Тук се налага ерудицията на литературоведа, огромната му любов към поезията и художественото слово въобще. „Христо Ботев между своите съвременници-поети“ е статия, която заема важно място в нашето литературознание и която има особено значение в науката за Ботев. В нея Петър Динеков доказва, че Ботев не е изолирано явление, че той не е някаква не очаквана светкавица на поетическия небосклон през Възраждането. Неговото появя ване е резултат от натрупване на традиции, на дълго изкристализиране на поетически форми и мотиви. Христо Ботев е завършек на един етап и пръв висок връх в българската поезия. Динеков обаче открива преки влияния на Раковски и Чинтулов върху Ботев, влияния, които са творчески преосмислени и поради това необходими и неизбежни. И в случая е важно не толкова педантично да се посочват повторяемостта на мотивите и сходствата в тяхното разработване, а да се отбележат откритията на Ботев, гениалните му прозрения и надмогване на предходниците.

Библиографски раздел

Христо Радевски и съветската поезия

Free access
Статия пдф
2476
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През тридесетте години Христо Радевски беше един от най-ревностните преводачи и пропагандатори на съветската поезия. В партийния вестник „РЛФ“ („Работнически литературен фронт"), чийто редактор беше той, се появиха в негов превод стихотворения на редица съветски поети: „Манифест на барон Врангеля от 1918 година“ от Демян Бедни, „Скитите“ от Ал. Блок; „Вий знайте ли?“, „Владимир Илич Улянов“, „Дете“, „Партбилет № 224 332“ от Ал. Безименски; „Аз спомням си девойка“, „В огъня“ от В. Александровски; „Хармонист“ от В. Казин; „Другарки“, из поемата „Хармоника“, „Ледоход“, „Майчина песен“, „Тъмница“ от Ал. Жаров; „Събитията в Червеното море“ от В. Инбер; „Гренада“ от М. Светлов; „Писмо до Републиката от моя приятел“ от В. Луговской; „На вагонните гробища" от М. Юрин. Преводите се посре щаха с голям интерес, както всичко, което идеше от необятната страна на съветите. От 1930 до 1934 г. бях сътрудник на „РЛФ" и често ходех в редакцията на вестника. Ставах неволен слушател на разговори, които Радевски водеше с млади поети (тогава ги наричахме „литкори“), донесли свои стихотворения за поместване в „РЛФ“. Той им казваше: - Ние ще се учим да творим поезия не само от Ботев и Смирненски, от Вазов и Яворов, но и от съветските поети. Това са поети, закърмени с идеите и вдъхновявани от победите на Вели ката октомврийска социалистическа революция, от успехите на първата социалистическа страна в света, затова са революционни поети, поети-новатори. Най-добре е да ги четем в оригинал, на руски, но и някои от преводите им са сполучливи. Трябва да се учим от другите, без да изпадаме в подражателство, разбира се, а също да работим упорито върху своите стихотворения. Пушкин признава, че познавал и вдъхновението, и труда. Това го е казал един Пушкин! В сти хотворението всеки образ, всеки израз, всяка дума трябва да е точно на мястото си. Да не може нищо да се махне, нито да се прибави. А това се постига и с труд, с преработки, с изглаждане. Маяковски твърди, че за всяко късче ценен метал трябва да се преработват цели тонове руда. Това означава, че от хиляди слова и обрати на речта следва да подберем най-подходящите за нашия, конкретния случай. А то е най-трудното. За него са необходими и вдъхновение, и труд. След като бе създаден Съюзът на трудово-борческите писатели в България, Радевски написа статия в „РЛФ“, в която изказваше мисли за основните позиции, върху които се изграждаше новата борческа писателска организация. „Ако в естетическите и идейните си възгледи отделните членове на Съюза имат различия - това няма да попречи на общата им работа..." - писа той. „В главните си политически позиции обаче всички членове трябва да бъдат единодушни. " Според него основната задача на Съюза трябваше да бъде защитата на Съветския съюз. По този принципен въпрос Радевски говореше: И - Главният критерий днес е отношението към Съветския съюз. Онзи, който зачита, цени брани политическите, икономическите и културните достижения на Великата октомврийска 106 социалистическа революция, е прогресивен човек и заслужава да бъде член на Съюза на трудовоборческите писатели. Онзи, който отрича, мрази и хули Съветската страна, е реакционер, ретроград и мястото му не е при нас.

80 години от рождението на Христо Смирненски

Христо Смирненски и Иржи Волкер

Free access
Статия пдф
2629
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Нерядко, потопени в течението на делника, ние трудно проникваме в истинската значимост на онова, което наричаме просто ежедневие, не можем да доловим истинските мащаби на ставащото пред очите ни. Достатъчно е да си припомним обаче колко крупни събития в обществено-политическия живот привличаха вниманието ни през последните две-три години - нека споменем само Единадесетия конгрес на БКП (1976), Юлския пленум на ЦК на БКП (1977) и Националната партийна конференция през април 1978 г., — за да се убедим, че нашето общество навлиза в нов, качествено по-висок етап от своето разви тие; че решенията на високите партийни и държавни форуми са жалони по пътя на историческия преход към зрялото социалистическо общество и комунизма. А това вече ни подсказва и реалната значимост на предначертанията и задачите във всички сфери на обществения живот, в това число и в областта на културата ихудожественото творчество. Едва ли някога досега в цялата история на човечеството е имало период, през който материалното и духовното производство да са били в такава тясна и плодотворна връзка, както в обществото на реалния социализъм. Ако се обърнем към зафиксираното в отговорни партийни и държавни документи, ще видим, че двете основни цели, които определят насоката на бъдещото ни разви тие, са изграждането на материално-техническата база на комунизма и формирането на хармонично развита комунистическа личност - строител и поданик на утрешния свят. Ала в същност тези две задачи могат да бъдат разделени само в порядъка на абстракция, а на практика те са двете лица на единосъщата цел: историческият преход към зрялото социалистическо общество и по-нататък - към комунизма. Защото е ясно, че материалното бла годенствие не представлява никаква придобивка, ако не е съпроводено от съот ветствуващото му духовно-нравствено усъвършенствуване на личността, ако не се парира още в зародиш опасността от развихряне на консуматорската стихия, от оеснафяване, от душевно обедняване. Както е ясно - от друга страна, - че изграждането на новия живот е възможно само с вдъхновената, безкористна и всеотдайна работа на социалистическите труженици, а не с пресметнатите усилия на егоиста, чийто идеал са „трите ключа. Именно оттук произтичат и новите задачи пред нашата съвременна литература, която трябва все по-уверено да възвисява силата на словото до непосредствената действеност на делото. Самият етап в развитието на нашето общество, самите задачи, които стоят за разрешаване пред него, дават на твореца редкия шанс да постигне онова, което е било мечта за толкова много поколения: да приравни словото към делото. И нещо повече, категорично изискват от него това.

Библиографски раздел

Христо Г. Данов и българската литература

Free access
Статия пдф
2636
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Делото на Христо Г. Данов е едно от най-интересните явления в историята на българската култура през XIX в. Съзнателно не споменавам тук думата „Възраждане“, защото ще бъде погрешно това дело да бъде отнесено само към епохата на българското национално възраждане: неговият обсег е много поширок - стига до първото десетилетие на нашия век. В случая не се касае само за хронологическа точност, а преди всичко за решаване на една методологическа задача: необходимостта от изучаване на явленията на прехода между възрожденската и следосвободителната епоха. Този въпрос е особено важен от гледището на историята на българската култура. Периодизацията на явленията исторически епохи има първостепенно значение за научното изследване - и все пак историческите епохи не представят затворени в самите себе си, взаимно непроницаеми кръгове. Делото на Хр. Г. Данов е свидетелство за това - и само в такава перспектива трябва да се разглежда дори когато става дума за неговото място в историята на българската литература. B Дългият живот на Хр. Г. Данов е посветен на книгоиздателска дейност; Данов е преди всичко книгоиздател. В нашите общи разбирания книгоиздателят е търговец. В случая не влагам никакво отрицателно съдържание в понятието търговец, защото търговец е бил и В. Е. Априлов, търговец е бил и основателят на прочутата Третяковска галерия в Москва. След Освобождението нашите издатели бяха търговци. И с това съвсем не се хвърля сянка върху дейността на такива заслужили книгоиздатели като Т. Ф. Чипев, Ал. Паскалев, Хр. Хаджиев и др.

Библиографски раздел

Христо Смирненски по страниците на списание „Червен смях”

Free access
Статия пдф
2640
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Участието на Христо Смирненски в комунистическия печат през периода на 1920-1923 г., когато активно сътрудничи на „Работнически вестник“, „Народна армия“ (1921-1923), „Младеж" (1921-1923), „Работнически вестник. Седмична литературно-научна притурка" (1922- 1923), „Червен смях" (1919—1923) и др., намира отражение във всички монографии и изследвания, предмет на които е жизненият и творчески път на големия пролетарски поет. Независи мо от това литературната дейност и ролята на Христо Смирненски като сътрудник на сп. „Червен смях" не е обгледана и проучена цялостно. Настоящото изследване си поставя скромни цели - да систематизира някои помалко известни и същевременно важни моменти от публикуването на списанието, трудностите при неговото оформяне като единствено по рода си хумористично издание, орган на БКП (т. с.) и идейното и художествено израстване на сътрудника Смирненски като пролетарски поет. Списанието излиза в продължение на 1923 r. близо четири години - от ноем. 1919 до септ. То се явява пряк наследник на прогресивните традиции на тогавашния хумористичен печат, на нашата хумористично-сатирична литература, като я издига на по-високо идейно и художе ствено равнище, провежда и отстоява политиката на партията в литературата. Идеята за учредяване на подобно хумористично издание възниква най-напред у Георги Кирков. Основоположникът на научния социализъм и родоначалник на Българското марксическо литературознание Димитър Благоев разказва за това в статия, публикувана в сп. „Ново време" от 12 септ. 1919 г. „След тазгодишния партиен конгрес той (г. Кирков -б. м.) ми заговори за един свой стар план, а именно да почне издаването на едно хумористично художе ствено списание ..." За съжаление тежкото здравословно състояние и ранната смърт попреч ват на Георги Кирков да осъществи замисъла си. След конгреса на партията в 1919, когато се обръща сериозно внимание на пропагандната работа, партийното ръководство одобрява инициативата на Крум Кюлявков и Христо Ясенов да започнат издаването на комунистическо хумористично списание. В него те печатат материали с различни псевдоними: Хр. Ясенов - Ваня Петроградски, Трети интернационал, Червеногвардеец и др., Крум Кюлявков - Червен Кюляф, Пролетарско чедо, Червен смях, Прометей. Редом с тях най-активно сътрудничи Хр. Смирненски. В списанието са привлечени млади, надеждни творци, някои от които правят своите първи стъпки в литературата. Между най-активните се нареждат: Тома Измирлиев (Тома Неверни, Томич), Петър Хаджиделев (Пешо Босяка), Николай Хрелков (Дякон Червени), Чудомир (Оскар Бум), Асен Разцветников (Хенри Фей), Ангел Каралийчев (Множко Гладнев), Асен Захариев (Ася Захарчик), като изразяват открито комунистически идеи. Едва с появата на „Червен смях", страниците на което стават трибуна на българския политически плакат и карикатура, се обединяват всички прогресивни художници по онова време. На неговите страници получават своята закалка и творчески израстват Александър Жендов, Крум Кюлявков, Иван Милев, Страхил Титеринов, Владимир Мишайков, Стоян Венев (Пролетарче), Емил Ракаров (Бедуинов) и др. Главната заслуга на „Червен смях“ е разработването и утвърждаването на идейно-класова тематична платформа, на нови символи и ярка публицистична страст, която остава най-характерната черта на българското революционно изкуство и литература. Идейното и творческо развитие на пролетарските творци от този период е свързано с идеите на Октомври, с бурния революционен подем у нас. Българската комунистическа партия сплотява прогресивните сили, възглавява борбата за високо идейно творчество, окриля израсналите млади литературни творци и художници под заревото на Октомври, които стават изразители на револю ционната епоха.

Анкети

Библиографски раздел

Мъжествена вяра и нравствен патос (Христо Радевски)

Free access
Статия пдф
2701
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Не са много поетите, които с такава нежност и интимна простота разкриват своето отношение към партията, така вътрешно съпричастни са към нейния извисен образ - като упование, като вяра и символ. Още когато се появяват неговите изповеди, те правят впечатление с оригиналната си звучност, с широкото обществено въздействие. Те носят и младежка поривност и чистота, и зряло комунистическо виждане и отношение към проблемите на живота епохата. В едно време, когато „въздух не достигаше“, Христо Радевски създаде блестяща политическа лирика, сгрята от всеотдайно чувство и съкровеност. В лирическия глас на поета се долавят метални нотки, перото му смело реагира на вътрешнополитическите събития и на международната обстановка, той изковава стоманената лира на пролетарскореволюционната поезия заедно с новото поколение творци, наследници на Смирненски и революционните завети на Ботев. Затова, когато човек разговаря с Радевски, неусетно навлиза в суровата атмосфера на 30-те и 40-те години, връща се към славните борби на партийната литература и нейното огнено слово. От нашите срещи в неговия дом на бул. „Руски“ разбирам колко дълбоко поетът е свър зан с утвърждаването на пролетарскореволюционната литература, с какво умение анализира факти и събития и с каква непримиримост и гражданска откровеност воюва срещу всичко, което е свързано с отрицателни прояви в нашия съвременен живот. Сатиричните нотки на неговата гражданска поезия са се запазили все така живи, остри, убедителни. Гласът му е по младежки бодър, силен, жестовете му са отривисти, енергични, сякаш Христо Радевски не е на седемдесет и пет години. Така трудно е да приемем тази възраст за негова. Респектира и това, че той живо се интересува от проблемите на нашето съвременно 43 литературно развитие, вълнува се от новото в него, безпокоят го слабите и безлични произ ведения. Възпитан и израсъл в години на борба и революционна преданост, поетът ме впечатлява със своя граждански темперамент, с гордата си осанка и с това „Привет!" накрая на всеки раз говор, след изказаните благопожелания.

Преглед

Библиографски раздел

„Христо Смирненски в нашата критика” от Васил Колевски

Free access
Статия пдф
2709
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За творчеството на Христо Смирненски е писано много. Наглед в неговата поезия нещата са ясни: поставени са големи и актуални обществени проблеми, постигната е висока стихотворна техника, няма вътрешни противоречия и зигзаги на чувства и настроения, каквито има у други крупни наши поети, като П. К. Яворов или П. П. Славейков, към които през последните години насочиха много заДълбочено вниманието си вещи наши литературоведи. При всеки опит обаче да навлязат поизследователски в разнообразното и обемисто художествено дело на Хр. Смирненски литературните критици достигат до сложни, нерешени, недорешени, спорни в едно или друго отношение възлови идейно-художе ствени въпроси, особено в контекста на неговото творчество с целокупното развитие на националната ни поезия и литература и на метода на социалистическия реализъм. Със задачата да разглежда отношенията на литературната критика към поезията и прозата на Хр. Смирненски досега и да изложи собственото си гледище по нейните оценки се е заел др. Васил Колевски в книгата си „Христо Смирненски в нашата критика". Първото издание на тази книга излезе през 1964 г., второто - допълнено - в края на 1978 г. „Огромна е литературата, посветена на Това творчество - пише Колевски. - Само заглавията, събрани преди години, образуваха цяла книга. Но сред тая литература липсва един по-цялостен опит да се направи проследяване на оценките за писателя" - от една страна, и, от друга - в тези оценки са допущани неведнъж грешки и слабости от сектантско-догматичен, вулгарносоциологичен, формалистичен и пр. характер" (с. 5 и 142). Не може да не се отбележи и тъжната констатация на критика, че 33 години след социали стическата революция у нас, за която така вдъхновено пя в своите пламенни стихове постът на огнените гриви“, „въпреки многото статии... все още липсва една обширна Монография за Смирненски, в която да се покаже цялото величие и красота на неговото творчество, неговото място в историкоЛитературния процес, етапите на неговото идейно-естетическо развитие, значението на Смирненски за утвърждаване на социалисти140 ческия реализъм в българската литература, неговите заслуги за комунистическото и есте тическото възпитание на българския народ" (c. 93). Книгата на Колевски дава възможност на читателя да се ориентира за всичко писано от нашите критици, което има по-съществено значение за оценяване творчеството на Хр. Смирненски. Колевски прави критичен разбор на техните оценки, извлича и изтъква както положителното, тъй и негативното, споделя свои обяснения и тълкувания за ред диску сионни въпроси. Книгата му не е един библио графически справочник, макар че и такъв е необходим, тя е литературнокритически труд, в който се откроява и натюрелът на нейния автор, и подходът му към литературно-историческите факти, и предпочитанията и вкусо вете му. С критиците, с които не е съгласен, Колевски спори спокойно, не се горещи, не се впуска в словоборчество, предпочита да се опира на литературните и обществените факти, да изяснява нещата без словесна шумотевица и себепоказност. Сдържан и коректен в тона и изразите си, той е твърд и безкомпро мисен в отстояване на своите позиции. Композиционно материалът в книгата на Колевски е групиран така, че да се съчетае хронологическото с проблемното, да се видят Основните етапи, изминати от критиката за Смирненски, и възловите въпроси, върху които тя е съсредоточавала главното си вни мание на всеки един от тия етапи. Като грях на нашата марксическа критика в миналото, най-вече през 20-те и 30-те години, се е приписвало, че тя не едооценявала художествеността за сметка на идейността. Това е колкото невярно, толкова и вярно, Още първите дни след публикуването на Да бъде ден!" в 1922 г., както подробно ни информира Колевски, марксическата критика, изтъкнатите по онова време нейни представигели Г. Бакалов и Т. Павлов, а и талантливите млади, начинаещи Г. Цанев, Ив. Мешеков и др., дадоха висока, заслужена, правдива оценка на поезията на Смирненски, утвърдиха я изащитиха от нападките на буржоазната критика. Бързо, оперативно марксическата кри тика откликна на огнените стихотворения на Хр. Смирненски, разкри изключителната им идейност и художественост, силата на не говия мащабен талант. „Може би никой друг български писател не е бил посрещан така възторжено от трудещите се, не ебил така бързо и високо оценяван от прогресивната критика, както Смирненски - отбелязва Колевски (с. 141).

Библиографски раздел

Погледи към съвременната проза и поезия от Христо Стефанов

Free access
Статия пдф
3030
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първата книга на критика до голяма степен определя и бъдещото отношение на публиката към проявите му. Тя е и найистинското негово лице. Онова, което си създал дотогава в периодиката, като че ли се размива в паметта при допира с малката книжка от библиотека „Смяна". Но до този момент критикът вече е оформил своя характер. Книгата идва да ни увери в неговите силни и слаби черти. Тя може и да ни заблуди с нещо, може тенденциозно да уси ли някакво наше наблюдение относно този характер, но едва ли ще скрие критерия на автора. Ето защо от него тръгваме при разглеж дане на първата книга на младия критик Христо Стефанов. Дори ако започнем от най-външното - подбора на авторите, везната веднага ще се наклони в положителна посока. Няма да открием портрети на сред ни" писатели. И Богомил Райнов, и Любо мир Левчев, и Георги Алексиев, и Евтим Евтимов, и Андрей Гуляшки, и Павел Матев са ярки индивидуалности-творци със ,, силно лице" в съвременната българска литература. Именно при размисъла над големите автори, колкото и много да е писано за тях, личи висотата на оценката и нейната дълбока многоизмеримост. Ето защо сме и склонни да простим отсъствието на отрицанието, на липсата на отрицателни" портрети - нещо, с което Христо Стефа нов ни е привикнал" от проявите му в литературния печат. Изборът на Христо Сте фанов показва най-вече зряло виждане на върховите постижения в литературата ни. Това е и причината още в началото да повярваме на критерия му. След прочита на тези 230 страници не можем да останем равнодушни и от друг признак на висока взискателностизбора на онези творби и герои при разглеж дането на едно цялостно творчество, които най-панорамно представят авторите. При Богомил Райнов това ет.нар. „нова проза", включ ваща такива книги като „Тютюневият човек“, „Пътят за Санта Крус“, „Този странен занаят“, „Елегия за мъртвите дни“, „Третият път“ и „Черните лебеди". При Андрей Гуляшки това са героите Авакум Захов и Анастаси Буков. При Костадин Кюлюмов фокусът е насочен към „Момъкът и планината" и „Залезът". При Павел Матев това е сти хосбирката „Внезапни паузи", а при Марко Ганчев - „Огледало за обратно виждане". Качеството да отсееш по-дребното и да оставиш в шепите си едрото зърно" (при те зи толкова продуктивни автори) не е каче ство за пренебрегване. Повтарям тази „брадата истина" за литературнокритическия труд с единствената цел да бъде съпоставен с други критически прояви, където всеядността е популярно верую. Повтарям я, за да подчертая критерия на критика при избора на главното в продукцията на изследваните поети и писатели. В самия анализ също се докосваме до високите изисквания на Стефанов и до интересни методологически сполуки. Той е търсил и намерил най-характерната черта на портретувания. И тръгвайки от нея, доказ вайки я, критикът ни извежда един ориги нален и верен образ на твореца. Особено показателен в този смисъл е портретът на Костадин Кюлюмов, наречен „Преображенията на документалното начало". Но нека ци тираме основния момент в разработката: И тук стигаме до нещо много интересно, което според мен е в основата на творческото своеобразие на писателя: от една страна, у него емного силен пиететът пред факта (разр. Х. С.) „Каквото е било" - така, струва ми се, би могъл да звучи неговият девиз" (стр. 52). Извеждайки тезата си от този изходен пункт“, Хр. Стефанов доказва чрез същностни примери влечението на Кюлюмов към документалното. Нещо повече, критикът предрича и бъдешето: „Впрочем с каквото и да ни изненада Костадин Кюлюмов, в това отношение, струва ми се, той няма да изневери на себе си: в предпочитанието си към истините на историята, към точността на доку менталното начало, което се въплъщава в неговите белетристични творби" (с. 60). Нещо, което се доказва в новопоявилите се след излизането на книгата произведения на Кюлюмов. В „Митове на историята" Хр. Стефанов също засича“ характерното, физиономичното в прозата на Георги Алексиев. Оттласквайки се от него, критикът изгражда портрета на писателя като „разгадаване" на своеобразие. Подобен подход можем да забележим и при портретите на Любомир Левчев и Евтим Евтимов.

Библиографски раздел

Христо Ясенов след Първата световна война

Free access
Статия пдф
3100
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В едно от своите „Писма от затвора" Тодор Павлов, говорейки за поетич ното съзвездие от тримата славни наши христовци - Ботев, Смирненски и Ясенов, определя Христо Ясенов като „прелестна виолетова звезда", като „велика душа, прекрасен човек, богато надарен поет и рядък войник-редник на нашето пролетарско революционно движение", 1 Тази оценка и характеристика, направена от един от най-близките другари на поета наскоро след трагичния му край през 1925 г. и изхвръкнала от затворническата килия преди повече от половин век, все повече и повече се утвърждава в революционната литература и в признателната памет на поколенията. Гражданската и творческата съдба на Христо Туджаров - Ясенов (литературен „кръстник“ и „откривател" му е Антон Страшимиров), неговото кратко (малко повече от едно десетилетие) присъствие в българската литература наистина са огрени от всеотдайността и нравствеността на голямото му сърце, от неподкупността и скромността му на кристално чист човек и поет. Разбира се, обликът, смисълът и дълбочината на хуманизма и високата етичност се разширяват и обогатяват в зависимост от онази трудна, но и много показателна еволюция, която той извървява в идейния и творческия си път. 1 В предвоенните и военните години - Ясенов се появява в печата през 1910 -1911 г., след като отлично се е запознал още от гимназиалните години с българската и руската литература, главно с руските символисти (Балмонт и др.) - той като духовен син на своето време е увлечен по индивидуализма и особено по модния символизъм. Подобно на поетичните си връстници от „символистичната фаланга" Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Емануил ПопДимитров... и той, мизеруващият студент от Рисувалното училище (загубил след неизбежния „конфликт“ подкрепата на баща си, притежател на магазин в родното Етрополе), възприема като своеобразно откровение както аристократично-, аполитичните" проповеди за отдалечаване от уличния „шум и крясък, т. е. от социалните борби, така и преди всичко апелите за чисто изкуство" със смътните символи и песимистични откровения, с признанията за вечната скръб и страдание, с постоянната самотност и безродност и други скрижали и образи на символистичната поетика. З

Библиографски раздел

Един поглед към поезията на Христо Ботев

Free access
Статия пдф
3360
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Всичко в личността и живота на Ботев сочи, че от него блика неукротима енергия, насочена към творчески израз, чието най-непосредствено средство е било словото. Това страстно неприемане на действителността такава, каквато е, за което говорят буйствата на недисциплинирания одески гимназист, е доказателство, че в душата му живее идеалът на някаква друга, висша действителност - първото психологическо условие за раждането на поет. От този душевен разрив, рабира се, може да се роди и празен мечтател, и социален бунтовник. Но това са две темпераментни разновидности на поета. Ботев по темперамент не е от празните мечтатели. Че ще стане революционер, вече си личи от одеските му похождения из тъмните среди на нихилистите. И от страстното поглъщане на литература, която, както и всички нас, духовно го създаде - руската литература през 60-те -70-те години, както оригинална, особено публицистическата (Добролюбов, Чернишевски, Писарев), така и преводната" (д-р Николай РуселСуздиловски). Но освен тази публицистична литература синът на даскал Ботьо Петков чете страстно и поезията на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Язиков, Шевченко. Клокоченето в юношеската му душа явно търси литературен израз, поетически пример. Единият пример живее в душата му - тъжните песни на майка му. Но този пример, макар и така сърдечно скъп и роден, явно е недоста тьчен. Обективното историческо развитие на българската литература е тръгна ла по други пътища, различни от фолклорните. И затова бъдещият български поетически гений жадно се обръща към образците на по-развити литератури. Защото примерите на родната лична поезия все още не са били достатъчно зрели, за да опиянят душата му. Макар че младият Ботев ги е знаел - неслучайно той изпраща първите си поетически опити на най-прочутия по това време български поет в Цариград - дядо Славейков, който и напечатва един от тях - Майце си" - в своята „Гайда“ на 19 април 1867 г. По това време Ботев вече се е върнал в Калофер и първата му поетическа публикация, отекнала сред съгражданите, навярно го е изпълвала с мъничко суетна гордост, която не е чужда на всеки - особено начинаещ - поет. С такова гордо творческо самочувствие е пронизана и пламенната реч, която произнася на празника на солунските братя - спокойната книжовна кариера явно не е блазнела младия автор толкова, колкото бунтовната. Пенчо Славейков си спомня, че баща му имал тетрадка с изпратените му ранни поетически опити на Ботев, която изгоряла по време на старозагорския пожар. Защо нищо от тях не е публикувано (ако такава тетрадка е съществувала) остава в тайна. Може би тези първи творби са били слаби и Славейков не ги е одобрил, макар че - при ранната зрелост на „Майце си" и тогавашното равнище на българската поезия - е трудно допустимо Ботевите поетически опити 32 (дори първи) да са чак толкова слаби, за да не предизвикат интереса на Сла вейков. Може би тези първи творби са били от рода на „Хайдути" (за което някои изследователи предполагат да е най-ранна Ботева творба), а хайдушката романтика е била трудно пропустима в цариградския печат, въпреки че султанската цен зура съвсем не била от най-страшните, както ще покаже сетнешното политическо развитие. Може би подобна тетрадка у стария Славейков да е била изпратена по-късно време. А може...


Преглед

Библиографски раздел

Три книги за Емилиян Станев („Забранените плодове на познанието. Емилиян Станев” от Чавдар Добрев. „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” от Стоян Каролев. „По следите на Емилиянстаневите герои” от Христо Медникаров)

Free access
Статия пдф
3404
  • Summary/Abstract
    Резюме

    „Емилиян Станев ще си остава загадка за нас, критиците, с колкото по-голяма уве реност и категоричност изказваме съждения та си за неговото творчество" - пише Чав дар Добрев в началото на своето изследване за писателя. Личността и делото на големия творец винаги продължават да крият в себе си една тайна, която колкото по-дълбоко навлизаме в спецификата й, толкова повече ни убеждава в своята неизчерпаема глъбина. На всеки читател и изследовател, на всяко време и епоха тя ще разкрие частици от себе си и ревностно ще съхрани други кътчета за следващите читатели и изследователи. Личността и произведенията на действително големия творец са една многоизмерима истина за живота и хората, за времето и света. Ние непрекъснато се доближаваме до тази истина, без да успяваме да я достигнем изцяло, защото тя остава винаги необгледна като самия живот. При твърде богатата и разностранна критико-изследователска литература за Емилиян Станев през 1982 г. за него се появиха три нови книги почти едновременно. Излишно е да ги съпоставяме ед на с друга и да ги сравняваме - те разглеждат богатото литературно дело на Емилиян Станев от твърде различни страни, от твърде различен зрителен ъгъл, с различен изследователски маниер, но ръководени от ед на и съща цел - да разкрият колкото се може повече страни от толкова пъти изслед ваното и останало недоизследвано дело на твореца. Всяка една от тези три книги с ценен и плодотворен анализ, но нито един от тримата автори не смята, че е сложил точка в научноизследователските размисли и търсения относно спецификата и гльбината в произведенията на Емилиян Станев - един от най-значимите ни писатели, едновременно класик и съвременник. В началото сме учудени, че „Забранените плодове на познанието" на Чавдар Добрев се открива с откъс от Йоан Екзарх - За човека, из Богословие (Небеса), но навлизай ки в същността на труда, в размислите на критика, в съзнанието ни те се свързват със своеобразното въведение - мото на цялата книга, мото, което ни отвежда от миналите векове в съществуването ни като нация през прозренията на самия Емилиян Станев до нашето днес. Защото цялото творчество на Емилиян Станев, внушава критикът, е един непрекъсващ и неуморен размисъл за човека през времето и във времето, в единството и различието на времето като лична, национална и всечовешка категория, размисъл за познанието и самопознанието. Прави впечатление жанровата оригиналност на „Забранените плодове на познанието". В петнайсетте глави на книгата, плюс посоченото въведение от Йоан Екзарх и един епилог, три пъти се повтаря заглавието „Реплика встрани" и три пъти „Размисли по те ма". И ако „Размисли по тема" са разгърнати върху конкретни произведения на Емилиян Станев, то „Репликите" са напълно самостоятелни авторски спомени. Откриваме тясно преплитане между задълбочения анализ на основни проблеми в творчеството на Емилиян Станев и своеоб разно мемоарни моменти, в които на едно от първите места се открояват авторовите впе чатления от срещи и разговори с твореца. Бих желала да отбележа спецификата на тези споменни щрихи в книгата. Ч. Добрев никъде не се увлича от своите преживявания, никъде не се оставя да бъде понесен от потока на спомените, както наблюдаваме в известни случаи, когато някои критици изместват чрез личните преживелици предварително фиксирания обект на изследването. При Чавдар Добрев чувството за мярка респектира; нито за миг не се надхвърля онази граница на мемоарната линия, която би затъм нила и най-бегло основната насока на кни гата. Дори на места като че ли бихме искали да прочетем нещо повече, особено когато тези спомени засягат по-пряко или по-косвено самия Ем. Станев. Споменните щрихи изцяло са подчинени на основните търсения на автора, те са спомагателен момент, доизясняващ, дообясняващ, и то не само в гла вите, Реплика встрани", но и в цялата книга. 160 Ако тези мемоарни моменти засягат ситуационно-житейски биографични факти, то в Забранените плодове на познанието" при съствува още една, и то много по-силно изявена строго лична струя, като авторско присъствие, оценка, отношение, съпреживяване и отреагирване на факти, явления и преди всич ко на онези идеи, размисли, съждения и умо заключения в творчеството на Емилиян Ста нев, които най-трайно са привлекли вниманието на изследователя, заангажирали са мис лите му, провокирали са го към размисъл. Точно в тази есеистично-размислова линия най-ярко се откроява личността на самия Чавдар Добрев.


Преглед

Библиографски раздел

Българската критика за Христо Ботев, сборник

Free access
Статия пдф
3628
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Този сборник осветлява съществени и разнообразни страни от творчеството и личността на Христо Ботев - най-безспорното духовно извисяване, което постига нашият народ в многовековния си път. „Българската критика за Христо Ботев" (съставителство и редакция Иван Пауновски) потвърждава, че интересът към делото на Ботев не секва и до днес - наистина сухо и шаблонно звучи този неведнъж повтарян израз. Ала в Ботевото дело откриваме толкова внушителни отлики - B идейната му сила, в емоционалната мощ, в естетическото въздействие върху читателя, че всяко поколение го преоткрива по свой начин. Същевременно - дълбоко национално по дух и колорит, това творчество е неотде 150 лимо от самосъзнанието и самочувствието на българина. В сборника се оглежда не само нивото на нашата литературно-историческа мисъл, а и трудният път на разкриване истината за Ботевата личност и дейност - тъй като не са липсвали опити и за разместване на есте тическите стойности. Както отбелязва на друго място познавачът на безсмъртния калоферец акад. П. Динеков, „трябваше Ботев да бъде освободен от пристрастията на свосто време, за да се разкрие истината за неговата личност, дейност и идеология. Трябваше да бъде видян в широката перспектива на историята. И това бе основната задача на боте вознанието много години. Задача трудна - защото понякога старите заблуди се сменяха с нови. . . Амплитудата на сборника е широка - от първия отзив и опит за критическа оцен ка на Добри Войников, „критическата сту дия" на Иван Вазов, печатана в сп. „Денница" (1890), и статията на Димитър Благоев „Христо Ботев пред съда на „естетичните", до текстовете на Георги Бакалов „Как са създавани Ботевите стихотворения“ и „Отде извира силата на Ботевата поезия", откъса от книгата на Тодор Павлов „Христо Ботев в поезията си" и статиите на Пантелей Зарев и Пенчо Данчев „Христо Ботев - идеологическо и емоционално единство“ и „Ве ликият съвременник". Сборникът е пръв опит да се очертае цялостно отношението на бъл гарската литературна критика към делото на Хр. Ботев. Той отразява усилията на писате ли и литературоведи от много десетилетия за изясняване на идейно-обществената и есте тическата значимост на Ботевото наследство - един дълъг и неприключил все още процес. Тъй като феноменът Христо Ботев в нашата поезия и мястото му в историческия развой на литературата ни се нуждае несъмнено от нови акценти и нов прочит от гледище на съвременността. Пък и нали всяка епоха разчита" художествените произведения отново и прибавя нови тълкувания на тяхната естетическа стойност, обогатява представата за различните творци.

Писма

Библиографски раздел

Новооткрити писма на Николай Лилиев до Христо Герчев

Free access
Статия пдф
3660
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Писмата на Николай Лилиев до Христо Герчев, които публикуваме тук, са писани в пе риода от 1906 до 1909 г. Неизвестни досега, те бяха предадени в Националния музей на бъл гарската литература от дъщерята на Христо Герчев заедно с голяма част от неговия архив. Запазени са общо 12 писма и пощенски хартички: десет от тях са писани в Лозана, Швейцария, през юли-август 1906 г., едно писмо е изпратено от Йена, на път за България, а последното - от 1909 г. - Лилиев пише вече като студент от Париж. Името на Христо Герчев не се среща често в широко известния кръг от приятели, за които така подробно пише Георги Константинов в книгите си „Едно необикновено приятелство" „Николай Лилиев сред своите приятели". И Самият Лилиев в по-късните си спомени и разговори също не споменава за този свой дру гар от ранните студентски години, с когото, ако се съди по изповедния тон на писмата, го с свързвало не само литературно приятелство. До началото на 1906 г., когато за минава да следва в гр. Йена, Германия, Христо Герчев е основен учител в Шумен. В ръкописния му спомен „Моята скромна книжовна работа" (1965 г.) намираме данни за тогавашната му литературна дейност, включваща твърде разно142 1 Ръкописът се съхранява в ОДА - гр. Шумен, фонд 683-к, оп. 1. посочни творчески изяви - от стихотворни опити, критически бележки и преводи до сериозни монографични трудове, предимно в областта на диалектологията. Едва 23-годишен, Герчев с автор на немалък брой публикации: за първи път името му се появява в печата през 1903 г. като преводач от руски език; на следващата година списанията „Българан“ и „Пролетна заря" поместват няколко негови стихотворения и стихотворни преводи на Скиталец. През 1905 г. Герчев е вече активен сътрудник на сп. „Българска сбирка“, „Учителска мисъл" и в. „Общо дело", които печатат негови литературни бележки и рецензии за нашии руски писатели. По същото вре ме във Варна с псевдонима Немил-Недраг са издадени преводите му на Чеховите пиеси, Вишнева градина“, „Три сестри“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо".

Преглед

Библиографски раздел

Поезия на подвига от Христо Йорданов

Free access
Статия пдф
3676
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Личните впечатления за автора сигурно не са най-подходящото начало на една академична рецензия за книгата му. В случая обаче не мога да не ги споделя. Колкото и субективна да е запечатилата се у мен представа, смятам, че тя с нещичко би улеснила възприемателя. Особено онзи, който не се интересува само от набрания текст, а иска да проникне отвъд: в по-сложните и по-деликатните сфери на авторовите вълнения, предпочитания и идеи, в концепцията му за литературния процес. А без да познаваме- поне бегло - личността Христо Йорданов, това е трудно. Той е (в най-добрия смисъл) литературен черноработник. С месеци и дори с години трупа информация за интересуващото го явле ние; търпеливо изравя изпод пепелта на документите, архивите, спомените и старите издания факти, които после систематизира анализира и съпоставя с новите изследова телски достижения. Но това е само началото Хр. Йорданов умее да общува с литературата и извън читалнята. Сладкодумен и любопитен за всичко, отнасящо се до интелектуалния ни живот в миналото и днес, той знае как да предразположи събеседника към саморазкриване. Много получава, защото много и дава. Учудващо бърза е реакцията му спрямо новооткритите имена, събития, дати, спрямо интересната мисъл и идея. Те светкавично биват вписвани в неразделния от него бележник. И бих отворил една скоба, за да упрекна себе си и по-младото поколение литератори, че позанемарихме добрата традиция на до кументирането, завещана ни от Ив. Шишманов, М. Арнаудов, Сп. Казанджиев. А Хр. Йорданов записва. Имам чувството, че ако се съберат неговите скрити" и явни" анкети с писатели и културни дейци, ако към тях 167 се прибави натрупаното от дълголетния му труд в библиотеки и хранилища, ако найсетне се включи и активното му участие в пе чата, биха се получили няколко обемисти тома.

Библиографски раздел

Митологизацията на историческата личност в "Христо Ботйов. Опит за биография" от З. Стоянов. (Ботев като Ботев)

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper deals with the rhetoric and narrative models with the help of which Zachari Stoyanov’s biographical work builds up the national-historical myth Botev. There is an interpretation of the functions of the existence of the rationalistic and positivistic point of view in forming Botev’s personality and the irrationalistic point of view that a genius is something inexplicable. The meanings emphasizing the exceptionality, the uniqueness of Botev has been dealt with. The observations that have been made prove that Zachari Stoyanov’s text shows as the nature of Botev’s uniqueness his feeling for freedom. With that feeling the biographical discourse links the poetic identity of the poet-chieftain’s life. The paper interprets the way Zachari Stoyanov’s biography uses poetry’s value to mythologize Botev and his historic significance.There is analysis of the role of the creation of the myth Botev on the, emphasized in the text, identity life – poetry. The research highlights the significance of Zachari Stoyanov’s work on the existence of this myth in the spiritual history of the Bulgarian people.

Библиографски раздел

Следходници и предшественици: Пенчо Славейков и Христо Ботев. Критически оценки

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper traces three directions chosen by the author to examine the problematic relation between Pencho Slaveykov and Hristo Botev. From the viewpoint of literary history this is the first critical survey of the poet-revolutionary; furthermore, it embodies wide interpretative options - from the realistic presentation of the person and his works, to the individualistic and semantic-modernistic. That is why the author includes all existing facts preserved in Slaveykov's archive that document a certain attitude or intentions. The archive consists of notes, opinions, particular statements and plans of including Botev and his works in critical texts, as well as art projects. This whole complex is even more needed, since it corrects the prejudice established in the scholarly practice against the examined relations.

Библиографски раздел

Баладата и нейното присъствие в поезията на Христо Ботев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    This article attempts to give an overall answer to the question of the presence of the ballad as a genre and the ballad motifs as an important aspect of the fictional structure of the literary work in Botev's poetry. Ever since the 1920s "Hadji Dimiter" has been qualified as a ballad in Bulgarian literary studies. There are even curious cases when the general characteristics of the ballad are described in such a way that they coincide with the structure of "Hadji Dimiter". But the truth is that the role which is played by the ballad in Botev's poetry is not clear enough. And this role is diverse and has many directions, as far as the general literary background of the Bulgarian Revival is full of ballad motifs - not only concerning typical motifs for the ballad, but also in the overall presence of the ballad in literary life. This cannot fail to influence the plots, the motifs, the figures of speech and the strategies of impact of Botev's poetry. To avoid misunderstandings which go along with the usage of the term "ballad", especially in the analysis of Botev's work, a detailed definition of the essence of the European ballad is given in this article. This article uses Hans Robert Jauss's scheme for describing a genre - model in four main directions - status of communication, world of understatement, attitude to tradition, and "place in life". After that all possible aspects of the presence of the ballad and the ballad motifs in Botev's poetry are described and the conclusion is reached that it is saturated with them, but in most cases the result is not a typical ballad, but more likely an argument and transformation of the ballad expectations into another unexpected direction. Of course, the author touches upon the question about the genre of "Hadji Dimiter"- the poem that seems to have grown together with the definition "ballad".After a thorough analysis of its structure and comparison with the structure of the ode, the ballad and the epic song, one reaches the conclusion that "Hadji Dimiter" is not and cannot be a ballad, at least in the meaning which world literary studies attribute to this term.