Прощаване

И по отношение на посмъртното признание литературоведът е по-зле от писателя. Никога особено яка, а без „марката“ на авторитета - съвсем изтъняла, нишката с публи ката се къса. Появяват се нови идеи, нови оценки, нови светила. И тепърва делото, в което е осъществено най-скъпоценното от личността, ще се оспорва, и тепърва зрънцата истини добити с не по-малко труд и талант, ще минават през сита и през лупи. Потомците не са снизходителни, историята рядко е великодушна. И ако все пак трябва да прояви щедрост, и ако все пак трябва да бръкне в скъперническия резерв на милост и благодушие, то и тук писателят ще бъде предпочетен като невръстно чедо на природата, като птичка божия. Критикът, литературоведът винаги е пълнолетен и отговаря за деянията си по най-суро вите параграфи на естетическото законодателство. Ето какво ни задължава внимателно да се вглждаме в творчеството на всеки талантлив критик с цялата отговорност на неговата главоболна професия, с цялата сериозност на нашите непосредствеси задачи. А когато този критик е от ранга на В. В. Ермилов, налагат се и поуки. Не само защото делото му, прекъснато от преждевременна смърт, няма да стигне далечините, към които се бе устремило. Не само защото завършекът изисква равносметка, а научният принос - признание. По-скоро скръбният повод развързва възел от мисли и преживявания. Не всяко завършено творческо дело е в състояние да ги породи. А това, струва ми се, е най-добрата атестация и за живия, и за умрелия. През тридесетте години, когато комсомолският литератор застана на боеви пост в Съветските ежедневници, художественият критерий се налагаше като основно изискване на социалистическата литература. Появяваха се творби, които обществено ги наложиха. Но в теоретическата мисъл продължаваше инерцията на социологичните формули, на ле вичарската догматика, на назидателните поучения.

Гледаме заграденото с черно каре име в редколегията на списание „Литературна мисъл“, но не ни напуска чувството, че човекът е жив. Присъствието на академик Георги Цанев в българския културен живот не се измерва с разстоянието между датите на раждането и на смъртта му. Той е от онези светли личности, които оставят дълбока следа в народностното съзнание със значимостта на творческото им дело. Неговите идеи са не само литературни - в книгите си творецът страстно изповядва непоколебимото си комунистическо верую. Едно от последните произведения на Георги Цанев се нарича „Срещи с миналото". В спомените авторът търси равносметка за изминатия път. Той скромно подминава собствените си заслуги, за да изтъкне приноса на духовните си съратници. Читате лите получават ярко свидетелство за борбите на прогресивната българска интелигенция срещу монархофашисткия режим, за идейното и художественото новаторство на 3 писателите, които в годините на неравни сражения утвърждават социалистикореалистичното изкуство. Сред тях неизменно е и Георги Цанев. Той е първият бъл гарски критик, който с проникновени слова възвести раждането на големия проле тарски поет Христо Смирненски. Критическото перо на Цанев не отминава и тревож ните гласове на поетите септемврийци. Неговата паметна статия „Възвръщане“ раз крива зрелите му възгледи за класовия подход към литературата, за необходимост та от здраво свързано с народните въжделения, социалноангажирано изкуство. Георги Цанев нарича литературния критик „неуморим воин в полето на кра сотата и идеите“. Може би това е най-точното определение за самия него. Не уморим воин срещу лъжетеориите на буржоазните литератори, той винаги свързва красотата на художественото творение с блясъка на неговата революционна идейност. Критикът последователно, с непогрешим усет въвежда читателите в необикно вения свят на реалистичната литература, учи ги да различават псевдооткритията на декадентите от истинските завоевания на дълбоко свързаните с революционната правда писатели. Цанев никога не разглежда отделни творби откъснато от разви тието на литературния процес. Вечно будно е чувството му за историзъм. Сякаш цял живот той продължава да вае една монолитна творба - оптимистичната история на националната литература.