Прощаване с Георги Цанев

Гледаме заграденото с черно каре име в редколегията на списание „Литературна мисъл“, но не ни напуска чувството, че човекът е жив. Присъствието на академик Георги Цанев в българския културен живот не се измерва с разстоянието между датите на раждането и на смъртта му. Той е от онези светли личности, които оставят дълбока следа в народностното съзнание със значимостта на творческото им дело. Неговите идеи са не само литературни - в книгите си творецът страстно изповядва непоколебимото си комунистическо верую. Едно от последните произведения на Георги Цанев се нарича „Срещи с миналото". В спомените авторът търси равносметка за изминатия път. Той скромно подминава собствените си заслуги, за да изтъкне приноса на духовните си съратници. Читате лите получават ярко свидетелство за борбите на прогресивната българска интелигенция срещу монархофашисткия режим, за идейното и художественото новаторство на 3 писателите, които в годините на неравни сражения утвърждават социалистикореалистичното изкуство. Сред тях неизменно е и Георги Цанев. Той е първият бъл гарски критик, който с проникновени слова възвести раждането на големия проле тарски поет Христо Смирненски. Критическото перо на Цанев не отминава и тревож ните гласове на поетите септемврийци. Неговата паметна статия „Възвръщане“ раз крива зрелите му възгледи за класовия подход към литературата, за необходимост та от здраво свързано с народните въжделения, социалноангажирано изкуство. Георги Цанев нарича литературния критик „неуморим воин в полето на кра сотата и идеите“. Може би това е най-точното определение за самия него. Не уморим воин срещу лъжетеориите на буржоазните литератори, той винаги свързва красотата на художественото творение с блясъка на неговата революционна идейност. Критикът последователно, с непогрешим усет въвежда читателите в необикно вения свят на реалистичната литература, учи ги да различават псевдооткритията на декадентите от истинските завоевания на дълбоко свързаните с революционната правда писатели. Цанев никога не разглежда отделни творби откъснато от разви тието на литературния процес. Вечно будно е чувството му за историзъм. Сякаш цял живот той продължава да вае една монолитна творба - оптимистичната история на националната литература.