Submitted on
Библиографски раздел
Редакционни

* * * Общественото присъствие на литературата

Free access
Статия пдф
1725
  • Summary/Abstract
    Резюме
    «Художествената литература съществува все още само поради силата на привичката.» «Революция в обществото не може да се прави днес нито със, нито против литературата.» Тези две изречения са взети наслуки от западно литературно списание. Неверието във възможностите на художественото слово е твърде типично за голяма част от съвременната буржоазна интелигенция. То е свойствено дори на мнозина литератори, които се смятат следовници на критическия реализъм и се стремят искрено да се дистанцират от къснокапиталистическото общество, да се отърсят от всяка съотговорност за всеобхватната му духовна криза. Чувството им за безсилие не е толкова тяхна вина, колкото тяхна беда. Социалните противоречия в наше време са достигнали такава степен, че вече не е достатъчно да се настроиш критично срещу къснокапиталистическия строй, за да осигуриш общественото присъствие на творчеството си. Повече откогато и да било преди е нужен ясен поглед за революционните перспективи на обществото. Все по-осезаемо съзидателното начало във всяко духовно творчество се сраства с борбата за комунистическо преобразование на обществото. Докато в литературните издания на развитите капиталистически страни се ширят теориите за «катастрофално намаляващите възможности на изкуството да оказва някакво влияние върху хода на историята», в една малка страна, чиято култура западният духовен «елит» доскоро отминаваше с високомерна незаинтересованост, се случва тъкмо обратното. В доклада си пред най-висшия форум на обществената мисъл у нас — X конгрес на Българската комунистическа партия - др. Тодор Живков отдели на художественото творчество централно внимание. Дори беглата количествена съ поставка ще ни увери, че проблемите на литературата и изкуството заемат в този доклад почти толкова място, колкото проблемите за новия прелом в селското стопанство, за подема на техническия прогрес, за усъвършенствуване на държавната уредба или който и да е друг въпрос от животрептуща важност за зрялото социалистическо общество. Но, разбира се, количествената съпоставка е твърде повърхностна, за да открои пред погледа ни същинското значение, което партията отдава на художествената мисъл. Много по-съществено и решаващо е обстоятелството, че проблемите на художествената култура се поставят в органическа, в неразкъсваема връзка с цялостното развитие на обществото. Никой от нас не може да си представи бъдещето, към което партията на комунистите води непоколебимо българския народ, без неспирно нарастващата роля на изкуството. И това е неопровержимо доказателство за хуманността на зрялото социалистическо общество.
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Естонското литературно присъствие у нас

Free access
Статия пдф
3273
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Стихове от естонски поети се появяват в българския печат през втората половина на 50-те години. Под тях най-често е отбелязано: „Превод от естонски на Ангел Тодоров." (Към края на 1956 г. този наш поет посещава за пръв път Естония и още тогава, както и след посещенията си през 1960, 1966, 1974 г. той се връща с възторзи, които го правят ревностен популяризатор на естонската литература в България.) В самото начало, пък и до наши дни това са поетични пре води във вестници и списания, по-късно и в отделни издания: стихове от А. Алле, И Барбарус, Л. Хайнсалу, А. Каал, А. Кирнер, Й. Семпер, Р. Парве и Юх. Сют исте; и „Избрани стихотворения" от Юх. Смуул (изд. през 1962), от М. Траат „Стихове" (изд. в 1972). И отново в периодичния ни печат - естонска лирика (П. Е. Руммо, Я. Каплински и, разбира се, от срод ната с всички поколения Дебора Вааранди). А естонската драматургия? През 60-те и 70-те години ни стават известни пиеси от Л. Кі хас, Р. Каугвер, Е. Раннет, А. Лийвес, М. Унт. Паралелно върви и представянето на естонския разказ, чиито най-добри майстори в изд. „Народна култура" през 1978 г. изградиха сборника „Естонски разкази". Популярен сред деца и възрастни у нас стана и Енно Рауд, носител на Ан дерсеновата награда. Твърде много е направено Юхан Смуул да заговори пред българския читател не само като поет, но и със своите колабрьоньонски „Монолози" (в превод на А. Ди митров от 1980 г.); със славните си репортажни откровения „Ледената книга" (бълг. изд. през 1962), „Японско море. Декември" (1971). „Светлина в Коорди" от Х. Леберехт е първият естонски роман, появил се в български превод през 1958 г., последван от поредица блестящи романисти: Й. Семпер - „Червените карамфили " (1962), фр. Туглас „Малкият Иллимар" (1965) и вече през втората половина на 70-те години: „Танц около парния котел" на М. Траат, „Една нощ“ и „Капки дъжд" от П. Куусберг, „Малки романи" от Енн Ветемаа, „Заглъхналите звънчета" на Ем. Беекман, „Живот и любов" на А. Х. Таммсааре, „Небесен камък" от Я. Кросс. Издателство „Хр. Г. Да нов" в края на миналата година ни поднесе романа на Мати Унт „Есенен бал", а издателството ни във Варна през тази (1982) година публикува „Пред прага на северното сияние“, чийто автор Ленарт Мери заедно с покойния вече Юх. Смуул държи първото място сред майсторите на ре портажния роман в днешната естонска литература. Точно такъв един роман („Хвойната из държа и на суша" от Юло Туулик) подготвя за скорошно издание „Партиздат". Въздържам се да цитирам естонските заглавия в най-новите планове на нашите издателства. Но не виждам сред тях авторски сборници на такива поетеси като Марие Ундер, Бетти Алвер и Дебора Вал ранди, които утвърдиха, тъй да се каже, матриархата в поезията на естонците

Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Реално и нереално присъствие (Жорж Санд в преводната литература на Българското възраждане)

Free access
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Баладата и нейното присъствие в поезията на Христо Ботев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    This article attempts to give an overall answer to the question of the presence of the ballad as a genre and the ballad motifs as an important aspect of the fictional structure of the literary work in Botev's poetry. Ever since the 1920s "Hadji Dimiter" has been qualified as a ballad in Bulgarian literary studies. There are even curious cases when the general characteristics of the ballad are described in such a way that they coincide with the structure of "Hadji Dimiter". But the truth is that the role which is played by the ballad in Botev's poetry is not clear enough. And this role is diverse and has many directions, as far as the general literary background of the Bulgarian Revival is full of ballad motifs - not only concerning typical motifs for the ballad, but also in the overall presence of the ballad in literary life. This cannot fail to influence the plots, the motifs, the figures of speech and the strategies of impact of Botev's poetry. To avoid misunderstandings which go along with the usage of the term "ballad", especially in the analysis of Botev's work, a detailed definition of the essence of the European ballad is given in this article. This article uses Hans Robert Jauss's scheme for describing a genre - model in four main directions - status of communication, world of understatement, attitude to tradition, and "place in life". After that all possible aspects of the presence of the ballad and the ballad motifs in Botev's poetry are described and the conclusion is reached that it is saturated with them, but in most cases the result is not a typical ballad, but more likely an argument and transformation of the ballad expectations into another unexpected direction. Of course, the author touches upon the question about the genre of "Hadji Dimiter"- the poem that seems to have grown together with the definition "ballad".After a thorough analysis of its structure and comparison with the structure of the ode, the ballad and the epic song, one reaches the conclusion that "Hadji Dimiter" is not and cannot be a ballad, at least in the meaning which world literary studies attribute to this term.
Subscribe to присъствие