* * * Общественото присъствие на литературата

«Художествената литература съществува все още само поради силата на привичката.» «Революция в обществото не може да се прави днес нито със, нито против литературата.» Тези две изречения са взети наслуки от западно литературно списание. Неверието във възможностите на художественото слово е твърде типично за голяма част от съвременната буржоазна интелигенция. То е свойствено дори на мнозина литератори, които се смятат следовници на критическия реализъм и се стремят искрено да се дистанцират от къснокапиталистическото общество, да се отърсят от всяка съотговорност за всеобхватната му духовна криза. Чувството им за безсилие не е толкова тяхна вина, колкото тяхна беда. Социалните противоречия в наше време са достигнали такава степен, че вече не е достатъчно да се настроиш критично срещу къснокапиталистическия строй, за да осигуриш общественото присъствие на творчеството си. Повече откогато и да било преди е нужен ясен поглед за революционните перспективи на обществото. Все по-осезаемо съзидателното начало във всяко духовно творчество се сраства с борбата за комунистическо преобразование на обществото. Докато в литературните издания на развитите капиталистически страни се ширят теориите за «катастрофално намаляващите възможности на изкуството да оказва някакво влияние върху хода на историята», в една малка страна, чиято култура западният духовен «елит» доскоро отминаваше с високомерна незаинтересованост, се случва тъкмо обратното. В доклада си пред най-висшия форум на обществената мисъл у нас — X конгрес на Българската комунистическа партия - др. Тодор Живков отдели на художественото творчество централно внимание. Дори беглата количествена съ поставка ще ни увери, че проблемите на литературата и изкуството заемат в този доклад почти толкова място, колкото проблемите за новия прелом в селското стопанство, за подема на техническия прогрес, за усъвършенствуване на държавната уредба или който и да е друг въпрос от животрептуща важност за зрялото социалистическо общество. Но, разбира се, количествената съпоставка е твърде повърхностна, за да открои пред погледа ни същинското значение, което партията отдава на художествената мисъл. Много по-съществено и решаващо е обстоятелството, че проблемите на художествената култура се поставят в органическа, в неразкъсваема връзка с цялостното развитие на обществото. Никой от нас не може да си представи бъдещето, към което партията на комунистите води непоколебимо българския народ, без неспирно нарастващата роля на изкуството. И това е неопровержимо доказателство за хуманността на зрялото социалистическо общество.