функциите

Фантастичната литература е многолика и в същото време еединна, защото всичките и разновидности са подчинени на един общ закон за своеобразно, нереално образотворчество, на един общ принцип за обобщаване на познанията за вселената. Този именно принцип видният съветски изследовател Михаил Бахтин нарече „гротесков тип образност“ или „най-древен" тип образно мислене. Фантастичното, разглеждано най-общо като относителна противополож ност на реалистичното, е начин за изграждане на образи, при който творческото съзнание произволно хиперболизира, съединява реални черти и явления от видимия свят. От всичко дадено на човека в опита му се раждат чрез волното, неограничено комбиниране на реални елементи, причудливи, невъзможни, нереални образи. Тази волна игра на въображението играе главна роля в най-древното човешко изкуство и съпътствува развитието му до наши дни. Възприемателят винаги интуитивно определя дадено произведение на изкуството като реалистично или фантастично в зависимост от това, какво доминира в него: житейската правда или художествената условност на изображението. Когато е безспорно и очевидно преобладаването и господството на иносказателността или на фантастичната идейност и образност, уверено се говори за фантастична творба. Също така интуитивно читателят разграничава и двете основни функции на фантастичното в самата фантастична литература: функцията на самостоятелната фантастична идея, внушавана чрез фантастична образност, и функцията на иносказателността. Да вземем за пример разказа на Светослав Минков „Човекът, който дойде от Америка“. В него е налице самостоятелността на фантастичното изображе ние; образната фактура изцяло служи на целите на самата фантастика. Описа нието на робота и на неговите невероятни постъпки е крайна цел на автора. Колкото по-абсурдно есъществованието на кибернетичния човек и колкото по-странни и нелогични са постъпките му, толкова по-силно е внушението на идеята за фантастичните последици на автоматизацията в бита на съвременния човек. Творбата на Светослав Минков изобразява действителност, в която всичко може да се случи. В нея се осъществява един недетерминиран художествен модел на света.