80 години от рождението на Христо Смирненски

Нерядко, потопени в течението на делника, ние трудно проникваме в истинската значимост на онова, което наричаме просто ежедневие, не можем да доловим истинските мащаби на ставащото пред очите ни. Достатъчно е да си припомним обаче колко крупни събития в обществено-политическия живот привличаха вниманието ни през последните две-три години - нека споменем само Единадесетия конгрес на БКП (1976), Юлския пленум на ЦК на БКП (1977) и Националната партийна конференция през април 1978 г., — за да се убедим, че нашето общество навлиза в нов, качествено по-висок етап от своето разви тие; че решенията на високите партийни и държавни форуми са жалони по пътя на историческия преход към зрялото социалистическо общество и комунизма. А това вече ни подсказва и реалната значимост на предначертанията и задачите във всички сфери на обществения живот, в това число и в областта на културата ихудожественото творчество. Едва ли някога досега в цялата история на човечеството е имало период, през който материалното и духовното производство да са били в такава тясна и плодотворна връзка, както в обществото на реалния социализъм. Ако се обърнем към зафиксираното в отговорни партийни и държавни документи, ще видим, че двете основни цели, които определят насоката на бъдещото ни разви тие, са изграждането на материално-техническата база на комунизма и формирането на хармонично развита комунистическа личност - строител и поданик на утрешния свят. Ала в същност тези две задачи могат да бъдат разделени само в порядъка на абстракция, а на практика те са двете лица на единосъщата цел: историческият преход към зрялото социалистическо общество и по-нататък - към комунизма. Защото е ясно, че материалното бла годенствие не представлява никаква придобивка, ако не е съпроводено от съот ветствуващото му духовно-нравствено усъвършенствуване на личността, ако не се парира още в зародиш опасността от развихряне на консуматорската стихия, от оеснафяване, от душевно обедняване. Както е ясно - от друга страна, - че изграждането на новия живот е възможно само с вдъхновената, безкористна и всеотдайна работа на социалистическите труженици, а не с пресметнатите усилия на егоиста, чийто идеал са „трите ключа. Именно оттук произтичат и новите задачи пред нашата съвременна литература, която трябва все по-уверено да възвисява силата на словото до непосредствената действеност на делото. Самият етап в развитието на нашето общество, самите задачи, които стоят за разрешаване пред него, дават на твореца редкия шанс да постигне онова, което е било мечта за толкова много поколения: да приравни словото към делото. И нещо повече, категорично изискват от него това.

Възникнала в годините на общ могъщ подем на революционното движе ние, в кипежа на остри класови сблъсъци и героични битки за установяване на новото, сатирата на Смирненски отрази революционния устрем на пролетариата, предчувствието за надигащата се революция, въплъти народния гняв и омраза към потисничеството и експлоатацията, към всичко реакционно, мракобесни ческо и отрицателно в живота. Бурните и героични години след Първата световна война са наситени с революционно напрежение и небивал възход на народните маси, с решителна и открита борба за утвърждаване на социалистически идеал. В суровия двубой пролетарският хумор и сатира са мощно и неоценимо оръжие в ръцете на трудовия народ, служат на най-преките и непосредствени задачи на комунистическата партия. През тези години пролетарският хумор исатира се съсредоточават главно в първия партиен хумористичен орган „Червен смях" (1919—1923), където се поместват творби с ясен политически смисъл, с рязко поставени социални проблеми, с актуална политическа тематика. Пролетарските писатели творци, вдъхновени от големите събития на епохата, от всепобеждаващия устрем на Червената армия, насищат сатирата с ново съдържание и герои, разработват нови теми и проблеми, повдигнати от революцията и героичната епоха. Те продължават и развиват реалистичните традиции на демократичната революционна сатира, която достига своите художествени висоти в сатиричното творчество на Хр. Смирненски. Самобитен и оригинален творец, той създава сатирични произведения, открояващи се с високите си художествени постижения, с идейно-тематичното си богатство, със силата на изобличението. Възпял величието и красотата на революционния подвиг, разкрил историческата мисия на работническата класа във възторжените си революционни стихотворения, в сатирата той заклеймява всичко, което пречи на победния и ход. Революционна непримиримост, борчески патос и действе ност, ясна идейна насоченост, точен прицел, изящност на фразата - това са най-характерните черти на зрелите му сатирични творби в стихове и проза. Още в най-ранното, предреволюционно творчество на Смирненски се забелязват елементи на сатирично изобличение на военновременния живот с неговите тилови герои, продоволствени неуредици и спекула. Младият автор насочва стрелите на своя хумор срещу спекулантите и грабителите, макар и да не е прозрял истинските цели на войната и да не критикува нейната същност. Във всекиднев ната борба на столичани за хляб и жизнено необходими продукти, в блъсканиците по трамваите и опашките той вижда само весело-комичните и забавни случки, които предава духовито и остроумно („Ний сме тилов ураган“, „Аз на цирк бях“, „Марш на столичани“ и др.). Весел смях и безобиден хумор, жизне любие и живо непосредствено чувство блика от тези първи творби.

Едновременно с първите стихове на Христо Смирненски се появяват и неговите белетристични работи. И до края на живота и литературната си дейност той пише едновременно стихове и проза. И тук, както в поезията, личи едно ранно съзряване, и то преди още да е преминал на революционни позиции. Сред хилядите читатели приживе и изобщо в нашата литература се налага обаче преди всичко като поет. А и сам той в „Да бъде ден!" не поставя нито едно от прозаическите си произведения. И макар в последните години да са направени опре делени усилия за изтъкване по достойнство голямата идейно-художествена стойност на неговата проза (Петър Динеков, Минко Николов, Георги Цанев, Пантелей Зарев и др.), все още поради създадената инерция тя остава по-слабо известна и недостатъчно проучена и изследвана. А прозата на Смирненски, третираща както и в поезията му една и съща социално съдържателна и революционна тематика, се отличава с високохудожествени качества, неотстъпващи в много отношения на стиховете му. Разбира се, има, особено в началото, и художествено неубедителни работи, написани набързо за най-различни списания и вестници. Своеобразни и предимно хумористично-сатирични, прозаичните работи на Смирненски много трудно се поддават на жанрови определения и рамки. Наис тина преобладават фейлетоните, но има и немалко - при всичката условност на определенията - разкази, пътеписи, импресии, различни бележки, анекдоти, диалози... А самите фейлетони по строеж и тематика са също така разнообраз ни - политически, битови, фейлетони-монолози, фейлетони-приказки, фейлетони-писма, сценки... Но във всичките тези жанрови „хибриди" Смирненски осъществява естествено и художествено обосновано преминаване от събитието към лириката, от битовия детайл към алегорията, от памфлета към афоризма, от „хрониката“ към фарса и т. н. Проявява също така изключителна импровизаторска дарба, която трудно може да открием у друг български прозаик, и то на неговата възраст. Безвременната смърт лиши българската литература вероятно и от един бъдещ блестящ автор на комедии.