Волкер

Нерядко, потопени в течението на делника, ние трудно проникваме в истинската значимост на онова, което наричаме просто ежедневие, не можем да доловим истинските мащаби на ставащото пред очите ни. Достатъчно е да си припомним обаче колко крупни събития в обществено-политическия живот привличаха вниманието ни през последните две-три години - нека споменем само Единадесетия конгрес на БКП (1976), Юлския пленум на ЦК на БКП (1977) и Националната партийна конференция през април 1978 г., — за да се убедим, че нашето общество навлиза в нов, качествено по-висок етап от своето разви тие; че решенията на високите партийни и държавни форуми са жалони по пътя на историческия преход към зрялото социалистическо общество и комунизма. А това вече ни подсказва и реалната значимост на предначертанията и задачите във всички сфери на обществения живот, в това число и в областта на културата ихудожественото творчество. Едва ли някога досега в цялата история на човечеството е имало период, през който материалното и духовното производство да са били в такава тясна и плодотворна връзка, както в обществото на реалния социализъм. Ако се обърнем към зафиксираното в отговорни партийни и държавни документи, ще видим, че двете основни цели, които определят насоката на бъдещото ни разви тие, са изграждането на материално-техническата база на комунизма и формирането на хармонично развита комунистическа личност - строител и поданик на утрешния свят. Ала в същност тези две задачи могат да бъдат разделени само в порядъка на абстракция, а на практика те са двете лица на единосъщата цел: историческият преход към зрялото социалистическо общество и по-нататък - към комунизма. Защото е ясно, че материалното бла годенствие не представлява никаква придобивка, ако не е съпроводено от съот ветствуващото му духовно-нравствено усъвършенствуване на личността, ако не се парира още в зародиш опасността от развихряне на консуматорската стихия, от оеснафяване, от душевно обедняване. Както е ясно - от друга страна, - че изграждането на новия живот е възможно само с вдъхновената, безкористна и всеотдайна работа на социалистическите труженици, а не с пресметнатите усилия на егоиста, чийто идеал са „трите ключа. Именно оттук произтичат и новите задачи пред нашата съвременна литература, която трябва все по-уверено да възвисява силата на словото до непосредствената действеност на делото. Самият етап в развитието на нашето общество, самите задачи, които стоят за разрешаване пред него, дават на твореца редкия шанс да постигне онова, което е било мечта за толкова много поколения: да приравни словото към делото. И нещо повече, категорично изискват от него това.

Между авторите, към които Никола Вапцаров изпитва подчертано творческо влечение, може да се посочи името на Иржи Волкер - един от най-зна чителните и най-оригинални поети на революционна Чехия в периода на 20-те години. За първи път стихотворенията на Волкер се появяват в българския печат непосредствено след смъртта на поета през 1924 г., но интересът към него сред прогресивните обществени среди у нас особено нараства през 30-те години, когато освен нови преводи се публикуват и няколко статии върху неговото творчество. . Автор на два стихотворни превода („На рентген“ и „Фотографии") и на три статии еписателят Георги Караславов. След престоя си в Прага (1929- 1930), където има възможност да се запознае по-цялостно с творческото дело на Иржи Волкер, Караславов донася със себе си първото издание на Волкеровите избрани произведения. В четене и превеждане на стихове от този том преминават редица срещи между Георги Караславов и Никола Вапцаров след установилите се между тях през 1936 г. сърдечни дружески отношения. В спомените на Караславов се съдържат ценни сведения за това, колко развълнувано Вапцаров възприема конкретни Волкерови творби и колко проникновено ги анализира. Оня, който познава творчеството на Волкер - пише Караславов, - ще долови ценното, прекрасното, своеобразното, от което Вапцаров по пътя на истинското органично тълкуване и изживяване се е учил като всеки голям и вдъхновен майстор. 1 На въпроса за рецепцията на Волкер в България и по-конкретно на отношението на българския поет към своя славянски събрат спира вниманието си чешкият литературовед Зденек Урбан. Освен изнесените факти, които доказват интереса на Вапцаров към поезията на Волкер, важен момент в научното съобщение на проф. Урбан е очертаната насока за по-нататъшното изучаване на двамата поети. Авторът не допуска никакво механично чуждо влияние или наподобяване", но смята, че интересът на Вапцаров към Волкер „не е останал без известно отражение в неговата поезия“. „Разбира се - продължава той, - нито за момент не трябва да се забравя, че в дадения случай става дума и за едно типологическо сходство на двамата поети. "2 Да разкрие аналогиите в идейно-естетическите принципи на Иржи Волкер и на Никола Вапцаров, съзвучието в типа на тяхната поетическа природа, което е важна предпоставка за въздействието на единия върху другия - такава е за дачата на настоящата статия.

Двете сияйни висини в българската и чехословашката пролетарска поезия - Христо Смирненски и Иржи Волкер - са идейно, тематично и до известна степен художествено близки. Колкото и да е невероятно, следващата кулминация на поетичното ни революционно слово - Никола Йонков Вапцаров - също се доближава до Волкер. Простотата на Волкеровата поезия, нейната интимна разговорност и искреност са великолепно продължени нашия поет. Естествено лириката на Вапцаров остава вярна на заветите първите творци на пролетарската литература у нас. Но тя се и различава тях, защото Вапцаровите стихове трябваше да изпълняват функции, определени OT новия исторически момент. от на Oт В България и Чехословакия често се прави паралел между пролетарските поети Христо Смирненски и Иржи Волкер, търсят се сведения за живия интерес на Никола Вапцаров към творчеството на чешкия лирик, загатва се за типологично сходство между двамата. През 1926 г. в чешкия печат за първи път се споменава за близост между Смирненски и Волкер. Оттогава сравнения между двамата поети се срещат в почти всички бележки, очерци и статии, посветени на българската проле тарска литература. Във връзка с 30-годишнината от смъртта на Смирненски Българското посолство и Българският културен център в Прага издават специален брой на сп. „Bulharsko ve vystavbe", посветен на твореца. В този брой B. Бехиньова помества статията „Христо Смирненски и Иржи Волкер", която изтъква различията в творческия характер на двамата поети. На отли B ките между тях се спира и литературният критик 3. К. Слаби в очерка си „Поет на два свята на Едно по-цялостно сравнение между Смирненски и Волкер предлага студията на чешката българистка Дана Хронкова „Смирненски в Чехия". Трудьт съдържа подробен преглед на излезлите статии от чешки критици и учени, разглеждащи живота и поезията на Смирненски, както и преводите на неговите стихове.