Белетристът

На 11 декември 1969 г. се състоя публич ната защита на дисертацията на н. с. Лиляна Тодорова Минкова на тема „Любен Каравелов и украинската литература“ за присъж дане на научната степен кандидат на филологическите науки". Рецензентите на труда чл. -кор. проф. Симеон Русакиев и ст. н. с. Иван Цветков очертаха труда на Л. Минкова като сериозно научно изследване - в дисертацията е обединено в едно цяло всичко онова, което свързва Ка- равелов с Украйна, с украинското народно творчество и украинската литература. Тъй като повечето от наличните изследвания разглеждат само отделни страни на въпроса, в дисертацията си Л. Минкова се е стремяла да обхване въздействието на украинската литература върху Каравелов във всички негови аспекти, с цел да оформи по-цялостна представа за неговия размер и характер. Въздействието е разгледано на широк фон, проследява се как възниква и се разраства афинитетът на българския възрожденец към украинската литература. Подробно са изследвани връзките на Любен Каравелов с революционния демократ И. Г. Прижов, разгледани са различните форми, в които се проявява въз- действието на Тарас Шевченко и Марко Вовчок. В работата е направен подробен преглед на вече установеното от българското и съвет ското литературознание относно влиянието на украинската литература върху Каравелов. В дисертацията са използувани редица нови материали, предлагат се нови схващания по Някои въпроси.

Едновременно с първите стихове на Христо Смирненски се появяват и неговите белетристични работи. И до края на живота и литературната си дейност той пише едновременно стихове и проза. И тук, както в поезията, личи едно ранно съзряване, и то преди още да е преминал на революционни позиции. Сред хилядите читатели приживе и изобщо в нашата литература се налага обаче преди всичко като поет. А и сам той в „Да бъде ден!" не поставя нито едно от прозаическите си произведения. И макар в последните години да са направени опре делени усилия за изтъкване по достойнство голямата идейно-художествена стойност на неговата проза (Петър Динеков, Минко Николов, Георги Цанев, Пантелей Зарев и др.), все още поради създадената инерция тя остава по-слабо известна и недостатъчно проучена и изследвана. А прозата на Смирненски, третираща както и в поезията му една и съща социално съдържателна и революционна тематика, се отличава с високохудожествени качества, неотстъпващи в много отношения на стиховете му. Разбира се, има, особено в началото, и художествено неубедителни работи, написани набързо за най-различни списания и вестници. Своеобразни и предимно хумористично-сатирични, прозаичните работи на Смирненски много трудно се поддават на жанрови определения и рамки. Наис тина преобладават фейлетоните, но има и немалко - при всичката условност на определенията - разкази, пътеписи, импресии, различни бележки, анекдоти, диалози... А самите фейлетони по строеж и тематика са също така разнообраз ни - политически, битови, фейлетони-монолози, фейлетони-приказки, фейлетони-писма, сценки... Но във всичките тези жанрови „хибриди" Смирненски осъществява естествено и художествено обосновано преминаване от събитието към лириката, от битовия детайл към алегорията, от памфлета към афоризма, от „хрониката“ към фарса и т. н. Проявява също така изключителна импровизаторска дарба, която трудно може да открием у друг български прозаик, и то на неговата възраст. Безвременната смърт лиши българската литература вероятно и от един бъдещ блестящ автор на комедии.