приятелството

Българската историография е проявявала обясним интерес към приятелството на Христо Ботев с руски революционери-демократи, емигранти в Румъния през 70-те години на миналия век. Техните отношения са били на лична и политическа почва и от изясняването им биха се уточнили някои моменти от биографията и идеологията на Христо Ботев, непосредствено преди формирането и преминаването на четата му в България. Някои от имената на „руските приятели" на Ботев се знаят: Бонифачиу Флореску, Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски, Николай Филипович Меледин, Александър Шапченко, Костика Добруджану-Геря, Замфир Арборе-Рали, д-р Н. Лучицки, Хенрик Дембицки и др. Найприближени до Ботев са били първите трима: Б. Флореску, чието истинско име е Хертрат, Н. Кодряну, известен в публицистиката с псевдонима си Драгош и Н. Судзиловски, повече известен под името доктор Русел. От тях именно представяме няколко писма, които са в пряка или косвена връзка с Ботев и четата му. Оригиналите или фотокопия от тях се намират в Румънската академия, на български се обнародват за първи път. Писмата обхващат един от сравнително малко познатите периоди от живота на Ботев, именно от есента на 1875 г. до потеглянето му от Букурещ за „Ра децки". Отношенията между Ботев и емигрантите революционери демократи са от характер да допълнят и изяснят идеологията на нашия революционер и поет, неговото отдалечаване от утопичния социализъм и приближаването му към марксизма и научния социализъм, което става със съвместното им задълбочено проучване на „Капитала" от Карл Маркс и започналата да прониква в Румъния социалистическа литература, което намира отражение и в съвременния румънски напредничав периодичен печат.

а улица „Аспарух" 61 в къщата на писателя Тодор Влайков се намира скромна вегетарианска гостилница. Посещават я толстоисти - вегетарианци, студенти и неколцина интелектуалци. Без да се е отказал от месната храна, Андрей предпочита растителната. Този ден, в късния обеден час, когато влиза там, на една маса са останали само двама посетители - Македонски и до него едър скромен мъж с добро лице. Като вижда приятеля си, Македонски, с израз на човек току-що направил откритие, махва с ръка енергично към Андрея, става и без да скрива задоволството си, представя двамата непознати един на друг: „Николай Лилиев - Андрей Стоя нов. Бъдете приятели!" Прозорливият Македонски, който докрай остава предан на Андрей и никога не можа да го приближи до себе си, се надява, че двамата - Николай и Андрей - еднакво мечтателни и самотни, ще могат да намерят един в друг желания приятел. Още повече поетът обича музиката, а музикантът - поезията. И не е странно, че тази вечер техните пътища водят към една и съща цел - към камерния концерт на Сашо Попов и братя Владигерови. Ще слушат концерт за две цигулки от Бах, сюита от Московски и серенада от Зиндинг. Пролетта на 1919 г. носи на Андрей началото на едно голямо приятелство - най-голя мото приятелство в неговия живот. Един ден той върви по улица „Солунска“, а срещу него усмихната приближава Дора Габе. - Искате ли да Ви запозная с моя съпруг? Елате! И го повежда към дома си. Тук Андрей Стоянов се запознава с Боян Пенев. Двамата мъже са чували един за друг. Първата среща утвърждава чувството на уважение и скоро прераства в приятелство. Мекият и приятен теноров глас, спокойните движения и походка, непринудените обноски, сърдечната усмивка - всичко у Боян Пенев излъчва благородство и хармонична душевност и привлича Андрей. Наскоро след тази първа среща той не може да се удържи да не направи пак посещение на съпрузите Пеневи. Но един безразличен отговор — „излязоха“ - го връща разочарован.