фейлетоните

Смелите фейлетони на Щастливеца се появиха през 90-те години на миналия век, когато овълчената за власт и богатства буржоазия вече беше хвърлила народа в ново робство. По това време управлява народняшката партия начело с Константин Стоилов. Стамболов е повален от власт, но неговият заместник угнетява народа със същите варварски средства. Жестоко е тъпкана демократичната за онзи момент Търновска конституция. Ето как Димитър Благоев характеризира тази кървава епоха: „По отношение към вътрешната политика народняшкият режим беше тъй също шайкаджийски и насилнически, както стамболовският. Стамболовският режим имаше много политически убийства чрез изтезания в затворите, чрез масови разстрелвания по изборите, чрез военни екзекуции и т. н. Но народняшкият режим към тези ужаси прибави политическите убийства от засада чрез подкупени разбойници и шайки. "1

В нашата политическа история образът на Георги Кирков - Майстора един от най-обаятелните. Ония, които са го виждали или слушали, от които среди да са, не са могли да останат равнодушни пред покорителната сила на неговото слово. Кирков респектира и с книгите си, които ще се преиздават винаги. Защото в тях живее цял един период от историята на партията, цяла една енциклопедия от мисли и предсказания. Във време, когато много други напреднали страни са далече от социализма, току-що прогледнала България е огряна от първите зари на Марксовото учение. Българската работническа социалдемократическа партия, създадена от Благоев, е една от най-ранните пролетарски партии в света. Още във времето на абаджийството и чифликчий ството първите апостоли на социализма предсказаха пътя на икономическото обществено развитие и пръскаха семената на марксическата просвета. Не, това не бяха само семена, то бяха искри, които ако попаднеха на камък гасваха, но ако намереха будни и недоволни души, лумваха в неукротим мък. Наред с Димитър Благоев, Георги Кирков е „първият тръбач за пробуж дането и организирането на българския пролетариат“, както го нарича в речта пред гроба му младият тогава негов ученик и приемник Георги Димитров. Огромни са заслугите на Кирков за изграждането на марксическата партия. ненаписаната история на българското социалистическо движение неговата дейност изпълва цяла глава; с редица свои прояви (особено по време на вой ните и Октомврийската революция) той изпъква и като деец на международното работническо И си B движение.

Фейлетоните на Ботев са най-високото постижение в развитието на българския фейлетон до Освобождението. Те са тясно свързани с Каравеловия фейлетон. Ботев несъмнено се учи от Каравелов, тръгва по очертания от него път, възприема основните жанрови и стилови особености на неговите фейлетони. Най-общото, принципно отношение на Каравелов и Ботев към фактическата основа на фейлетона, към художествения образ, към публицистичната същност, сила и патос на фейлетонното изобличение, към големите революционни задачи, които фейлетонистът решава и на които служи и творчеството си, са съвсем близки у двамата автори. Дълбоката връзка и приемственост в тяхното творческо дело на големи майстори на фейлетона ебезспорна. Същевременно обаче Ботев прави значителна стъпка напред. Неговите фейлетони са едни от върхо вете не само в историята на българския фейлетон, но въобще в развитието на нашата литература. Въпреки голямата близост и безспорна приемственост Каравеловите фелетони, фейлетонното наследство на Ботев има свое самостоя телно място и значение, подчинява се на свои закони. Голямата близост се съ пътствува от дълбоки и съществени различия. Колкото повече вникваме в структурните и въобще в художествените особености на Ботевия фейлетон, толкова C по-ясно изпъква неговият своеобразен свят.