оценки

В първите години след Втората световна война вниманието на интелектуалния свят във Франция бе привлечено от шумната изява на едно течение във философията и литера турата, възглавявано от Жан-Пол Сартр. Екзистенциализмът не бе чисто френска рожба. Неговите корени бяха в Германия - във философията на Мартин Хайдегер, във феноменологията на неговия учител Едмунд Хусерл, на други немски мислители като Карл Ясперс. А много по-рано първоизточ никът на екзистенциализма според истори ците на това течение едатският религиозен мислител Сьорен Киркегор. Във Франция екзистенциализмът нашумя главно чрез литературното творчество на Жан-Пол Сартр, около когото се обра зува един вид сенакъл“, който се събираше в прочутото „Кафе Флор" в квартал Сен Жермен-де-Пре. Това бе през периода 1945- 1955 г. След като бе публикувал първите си белетристични произведения - повестта „Отвращение", сборника с разкази „Сте ната" и успоредно с тях крупния си фило софски труд „Битие и небитие“, опит за феноменологична онтология, Сартр навлезе активно в обществения и политиче ски живот, подири по-късно със съчинението си „Критика на диалектическия разум (1960) допирни точки между екзистенциа лизма и марксизма. Сартровата доктрина, критикувана оживено, постепенно започна да отшумява и да губи своята притегателна сила. Центърът на тежестта в творчеството му остана в неговия театър. Пиеси като „При затворени врати“, „Проститутка. достойна за уважение", „Затворниците от Алтона" и няколко други се задържаха в репертоара на френски и чуждестранни театри.

The paper traces three directions chosen by the author to examine the problematic relation between Pencho Slaveykov and Hristo Botev. From the viewpoint of literary history this is the first critical survey of the poet-revolutionary; furthermore, it embodies wide interpretative options - from the realistic presentation of the person and his works, to the individualistic and semantic-modernistic. That is why the author includes all existing facts preserved in Slaveykov's archive that document a certain attitude or intentions. The archive consists of notes, opinions, particular statements and plans of including Botev and his works in critical texts, as well as art projects. This whole complex is even more needed, since it corrects the prejudice established in the scholarly practice against the examined relations.