Цвета

Става вече традиция всеки отзив за нова книга, изучаваща творчеството на Каравелов, да започва с констатацията, че със своята силна и сложна личност писателят и днес привлича вниманието на литературната история и критика. И тази констатация не звучи шаблонно, защото отбелязва един значителен литературно-исторически факт. Нашата съвременност именно осъществи пълно издание на Каравеловите съчинения и направи решителен принос в каравелознанието както с обемни монографии, така и с отделни студии, които поставят нова и интересна проблематика. Критичният поглед същевременно открива в съвременните изследвания за Каравелов поподчертано изявен специфичен литературоведски подход. На смяна на фактологичните и биографични издирвания, на смяна на описателния подход логично идва стремежът към по-конкретно разглеждане на естетиче ските и теоретически проблеми, които поставя творчеството на Каравелов, към изследване на неговото писателско майсторство във връзка със закономерностите на Литературния процес, с особеностите на таланта му и пр. Книгата на Цвета Унджиева има своето положително значение преди всичко като явление, което подкрепя тази насока в развитието на науката за Каравелов. В нея не само се открива и използува нов фактологичен материал, не само се обогатяват представи и уточняват акценти, но преди всичко се търси решение на същностни литературно-исторически, теоретически и сти листически проблеми, които Каравеловото творчество поставя. Именно тази насоченост на изследването възбужда интерес към него и му предава свой облик.

Сред своето поколение литературни критици Пенчо Данчев е един от малцината, които запазиха оперативната си критическа отзивчивост. Несъмнено в това трябва да виждаме не само вярност на професионалния дълг, но и една характерна емоционална" черта на творческата му нагласа: желанието според многоликия литературен поток да се открие златната" струйка на истинския талант, да се отдели и поощри дарованието. Една задача колкото благородна, толкова и трудна, защото да следиш цялата продукция на текущата литература и с авторитета си на утвърден ценител да застанеш зад едно или друго име на начеващ поет и да го защитиш е не само трудоемко, но и рисковано. Вярно е, че младата литературна критика, В чиито ръце от няколко години е почти цялата оперативна рецензентска дейност, направи немалко за откриването и утвърждаването на не един дебютиращ творец; нещо повече - тъкмо нейно дело е отбелязването на появата на повечето от тези творци. Но вярно е също така и че мнението на критици от поколението на Пенчо Данчев в подобни случаи звучи с още по-голяма тежест и е в състояние с авторитетната си присъда да спомогне за бързото узаконяване" на едно или друго писателско присъствие в съвре менната ни литература. Когато някои от по-старите критици, особено от онези, които напоследък се оттеглиха от пряка рецензентска дейност, напише отзив за книга на млад творец, това е истинско събитие, защото означава, че се е появило нещо изключително. Самият факт на интереса на тези критици към такъв автор се превръща вече в свое образен знак и говорещ сам по себе си жест на оценъчно отношение. И може би тъкмо затова, познавайки силата на своята авторитетна дума, те трябва да я казват по-често. Защото знаят много добре, че за пълноценността и плодотворността на литературната критика са еднакво необходими както младежката енергия, така и мъдростта и еру дицията на дългогодишния опит, на профе сионалната рутина. Тъкмо тези съображения предизвикват радостната констатация за едно от най-важните достойнства на критическото перо на Пенчо Данчев: че то остана вярно на същинското си призвание и предназначение. Една същест вена последица от това епокрай другото и преодоляването на повърхностната теза за криза в най-младата ни поезия, за поетически „вакуум" след поколението на Левчев и Башев. Неслучайно и в новата си книга „Съвременни проблеми и автори" критикът е посветил най-дългата си статия на т. нар. от него наблюдения над младата ни поезия". Тези скромно наречени наблюдения са в същност анализи и обобщения върху творчеството на най-младите ни поети, на онези, които утре ще дават лице на поезията ни. Обосновавайки в уводните думи закономерното право на съществуването на това поколение, авторът преминава по-нататък към аргументираната му защита. Подзаглавията (Поезия на гражданския патос“, „Тиха лирика“, „Образност и образомания“, „Опити за философска и формално новаторска поезия") подсказват най-добре ориентацията на критическите усилия: да се очертаят найглавните насоки на идейно-художествените търсения, на онова „идейно-тематично и патосно фокусиране на творческата енергия", което дава според автора (извън възрастовия признак) физиономия на всяко литературно поколение. А че можем да говорим за поколение, показва не само дъл гият списък на млади творци: Георги Константинов, Петър Василев, Кирил Борисов, Нейко Велчев, Цанко Христов, Борис Вулжев, Стойчо Стойчев, Калина Ковачева, Екате рина Йосифова, Иван Цанев, Калин Донков, Живка Балтаджиева, Николай Кънчев и др. По-важно е, че творчеството им дава достатъчно основания да се говори и спори за тях, да се търсят характерните физиономични черти на тяхното поколение.

Едва ли има друг деец от нашата културна и политическа история, за когото да е писано толкова, колкото за Христо Ботев. От първия му биограф и съвременник Захари Стоянов до днес литератори, езиковеди, историци, философи, библиографи, писатели, политици, военни специалисти, медици - едва ли е възможно да се изброят всички - са изслед вали една или друга страна на неговата житейска и творческа биография, за да имаме днес такава огромна ботевоведска литература, която трудно би могла да бъде библио- графирана в абсолютната и пълнота. Като прибавим към това и факта, че животът и делото на гениалния поет и революционер привличат вниманието и на много чужди учени, ще ни стане ясно пред какви огромни трудности се изправя съвременният био- граф и литературен тълкувател на Ботев. От една страна, ние притежаваме трудовете на Захари Стоянов, Георги Бакалов, Иван Хаджов, Михаил Димитров, Михаил Арнаудов, Александър Бурмов, Петър Динеков, Пантелей Зарев, Михаил Бъчваров и много други, някои от които имат характер на обобщителни и изчерпателни изследвания, а, от друга страна, за много факти от живота и творчеството на Ботев сведения липсват Или пък не съществува единство в мненията. Отговорността при поемането на една такава задача се подсилва в случая и от факта, че авторите разчитат не толкова на нови открития около Ботев, колкото на свое тълкуване на вече известните в науката неща. И още тук искам да изтъкна едно важно достойнство на изследването - изключително добросъвестната скрупульозност по отношение на изворите и предшествуващите изследвания и богатата аргументация на своите становища. За пръв път в нашата литература се явява така ерудиран труд за Ботев, придобиващ чертите и на една малка енциклопедия на ботевознанието. Използувано и уместно цитирано е всичко важно, направено досега, като в много случаи се прави анализ и на причините за съществуващите погрешни становища. Детайлното познаване на епохата и съществуващата литература дава възможност за убедителна интерпретация или ново осветление на фак тите. На пръв поглед съвременното ботевознание не е обогатено много откъм факти, но трудът на Унджиеви води до извода, че новооткритото разширява и уточнява пред ставата ни за редица съществени неща от жизнения път на поета. Така например ценната публикация на румънския учен Н. Чакир от преди няколко години разрешава в голяма степен убедително спора за рождената дата на Ботев. Намереният в архивите на румънското министерство на просветата важен Документ, свързан с учителствуването му в Измаил, дава възможност да се уточни датата 25. XII. 1847/6. I. 1848 г. (За засилване на убедителността на това становище допринася и щателният анализ, който авторите правят на досегашните мнения, удачното изтъкване на грешките в тях. Съвсем основателно се привежда тук и свидетелството на един забравен документ, неизползуван досега в дискусията за рождената година на Ботев - актът за раждане на Иванка Ботева. В този акт, издаден в Букурещ и подписан от Ботев като свидетел, се сочи, че той е на 29 години, а това подкрепя отново тезата за 1847 г.) Откритият от Н. Чакир документ осветлява и въпроса за образованието на Ботев. Оказва се вярно съобщението на Киро Тулешков, че той еследвал една година в Историко-филологическия факултет в Одеса. Н. Чакир помогна да се изяснят и редица обстоятелства във връзка с организацията на българското училище в Измаил. Важни сведения за одеския период на Ботев изнасят още И. 3. Стругацки, Н. Жечев и К. А. Поглубко. Става ясно, че във Втора одеска гимназия е имало и прогресивно настроени учители, като М. Шугуров, М. Онискевич, Г. Нейкирх и др., които не може да не са оказали положително въздействие върху младия калоферен, чиито духовни интереси са били вече сериозно стимулирани в семейството на будния възрожденски деец и учител Ботьо Петков и майката-певица. Използувайки тези факти, унджиеви с основание оспорват становището на Поглубко за преобладаването на елементи на субективно възприятие" в рязко отрицателните изказвания на младия Ботев за Втора гимназия".

Издирването и научното издаване на публикациите на български възрожденци в чуждия периодичен печат - руски, западно- европейски, гръцки, сръбски, румънски и др. - е важна задача, която стои пред изсле дователите на нашата възрожденска литера- тура. Липсата или пък недостатъчната развитост на българския периодичен печат през тази епоха, неизбежното емигриране на голя ма част от възрожденската ни интелигенция, както и необходимостта от запознаване на чуждестранното обществено мнение с източния въпрос" и особено с българското уча стие в него - това са в общи линии факторите, обясняващи активното сътрудничество на наши автори в периодичния печат извън България и особено в руския и балканския периодичен печат. Проучванията в тази област са извънредно тежки, защото изискват освен познаване на съответния език, освен сигурна ориентираност в епохата (и в литературно, и в историческо отношение) още и изнурителна работа в чужди библиотеки и книгохранилища, дамаскинарски преписвачески труд, съв сем нелека текстологическа работа, преодоляване на големи трудности при научното ко- ментиране.