65 години от рождението на Христо Смирненски

В края на тазгодишния септември нашата жива памет ни повика на среща с едно свидно чедо на България, с един млад и скромен, близък и достоен боец от първата редица на Българската комунистическа партия, със знаменосеца на нашата революционна социалистическо реа листическа литература, който още държи, така както му се полага, пряпореца на нейните художествени победи. Христо Смирненски! Шест и половина десетилетия от неговото раж дане и четири десетилетия от кончината му вече изминаха, а времето, заключено в тях, няма власт да посегне, за да разруши или да посипе със забрава паметника на неговото художествено творчество. Разбира се, това никого не удивлява и не би удивило - подвластно на неотменимите удари на дните и нощите е само онова, което ние наричаме тленно и временно. Може да се разруши мраморът на природата, но нищо не може да унищожи мраморът на душата и сърцето. Могат да рухнат всякакви, дори и най-грамадните, веществени монументи и колонади - нищо не може да събори неръкотворните паметници. А художественото дело на Христо Смирненски е именно такъв неръкотворен паметник. Защото Смирненски създаде литература, кръвно свързана със съдбата на нашата партия и нашия народ, наситена с огромно обществено съдържа ние, с блясъка и мощта на комунистическия идеал и в същото време въплъщава по най-художествен начин най-важните проблеми, отразя ваща най-разнообразни и широки страни на действителността. Нему се падна задачата да тури началото на нов етап в българската литература и той бляскаво я изпълни. Не бива да се забравя, че тази задача не беше лека, че нейните мащаби се определяха от епохата и нейното решение имаше и има исторически последици. Тъкмо в това е същината на неговото новаторско поетично дело. В летописа на българската художествена литература Смирненски бе оня каменар с поизбеляла блуза, тъмносив каскет и дързък поглед, който уверено можеше да каже: ... Път ще се прокара, друже, тука, нов път в тези канари! Такива живи свидетели, каквито сме ние, виждат сега колко нужен, важен и несвърващ е този път. Години вече вървим по него и в бъдните столетия ще вървим, защото това е верният и спасителен път за литературата и изкуството на социализма и комунизма.

Христо Смирненски носи върху крилата на своята поезия неукротимия устрем на революционната буря и най-дръзновените мечти за слънчевия ден на човечеството. Самото движение на многоликия живот е намерило в поезията му вдъхновено поетическо въплъщение, способно с голяма сила да вълнува ума и сърцето на човека. Дълбоко и реалистично обхванало основните черти на революционната епоха, тъмните петна в жестокия умиращ свят на капитализма и вихрения полет на угнетените низини към дверите на комунизма; отразило в неповторими картини и образи самата буря на раждащия се социалистически свят, въплътило трепетния възторг и несъкрушимата вяра в победния ход на Великата октомврийска социалистическа революция и в бъдещия ден на човече ството, творчеството на Смирненски откри нови хоризонти в развитието на българската литература. Размахът на неговия поетически талант е тъй широк, фееричното образно богатство на неговите творби е тъй дълбоко обобщило развитието на българската литература, тъй кръвна е връзката на поетическите му видения с народния живот и мечтите за бъде щето, щото то способствува у нас да се поставят с непоклатима сила основите на социалистическо-реалистическото изкуство без особено голяма мъчителност и лъкатушения. С живота и творчеството си Смирненски блестящо показа, че сливането на писателя с революционния устрем на масите, поставянето на сърцето и лирата си в съзвучие с комунистическите идеи, в служба на революцията и освободителната борба на народа оплодява таланта му, стимулира творчеството му, възвисява мисълта му. След Смирненски в българската литература голям писател можеше да бъде само онзи, който стои на позициите на реализма, на страната на борещия се народ. Този огромен принос на Смирненски даде благотворно отражение в две направления: откри широкия друм на социалистиче ската революционна литература, сплоти демократичните писатели на основата на антифашистката борба - от една страна; от друга - изкопа дълбока пропаст за модернизма, който не можа повече да намери благодатна почва за процъфтяване у нас. По пътя, начертан от Смирненски, се насочи цялата българска революционна литература, подкрепяна и ръководена от Комунистическата партия. По този път, учейки се творчески от Смирненски, българската литература създаде неувяхващи по своята поетическа сила и вдъхновение, по своето проникновение в живота и патоса на борбата творби.

Почти няма изследвач на творчеството на Христо Смирненски, който да не посочвал значението на Октомврийската социалистическа революция и младата съветска поезия в идейната и творческата еволюция на поета. При това обикновено въпросът за влиянието се свързва с въпроса за генезиса и развитието на художестве ния метод на Смирненски. Напоследък усилията са насочени именно към такъв по-широк обхват на проблемите. Това, разбира се, съвсем не означава, че всички въпроси са изчерпани. Поне липсата досега на обстойна монография за поета не ни убеждава в противното. В тези кратки бележки искам да обърна внимание на някои факти от нашия литературен живот през 1919-1923 г. - времето, когато Христо Смирненски твори най-зрелите си произведения. Имам предвид статиите, които се появяват по страниците на партийния периодичен печат - вестниците „Младеж“ и „Народна армия", списание „Ново време", застъпващи въпросите на строителството на проле тарската култура. B .. Нека се пренесем мислено четиридесет и три години назад. Първи го дини на съветската власт, току-що са изгонени интервентите. Правят се първи стъпки строителството на новия строй. Пристъпва се към изграждането на нова култура, нова литература. Всички са убедени, че те трябва да бъдат наистина нови, тъй както нов борецът-революционер и победител в гражданската война. За да се въплъти този нов герой в изкуството, нужни са нови форми, нови изразни средства. Понякога новите художествени форми се представят като адекватни на революцията. Това са e форми, привеждащи в движение милиони сърца".