Лириката

Живо си спомням една случка от първите години след войната. По онова време Съюзът на писателите се намираше на улица „Леге разполагаше само с две или три скромни помещения, в които трудно се побираха дори неговите административни и редакционни служби, тогава още твърде малобройни. Затова, когато се налагаха общи срещи на членовете, възникваха трудности и по необходимост трябваше да се търси временен подслон под чужд покрив. Така, някак неочаквано, през март 1947 г. общото годишно събрание се състоя в голямата концертна зала на „Радио София".

Христо Смирненски носи върху крилата на своята поезия неукротимия устрем на революционната буря и най-дръзновените мечти за слънчевия ден на човечеството. Самото движение на многоликия живот е намерило в поезията му вдъхновено поетическо въплъщение, способно с голяма сила да вълнува ума и сърцето на човека. Дълбоко и реалистично обхванало основните черти на революционната епоха, тъмните петна в жестокия умиращ свят на капитализма и вихрения полет на угнетените низини към дверите на комунизма; отразило в неповторими картини и образи самата буря на раждащия се социалистически свят, въплътило трепетния възторг и несъкрушимата вяра в победния ход на Великата октомврийска социалистическа революция и в бъдещия ден на човече ството, творчеството на Смирненски откри нови хоризонти в развитието на българската литература. Размахът на неговия поетически талант е тъй широк, фееричното образно богатство на неговите творби е тъй дълбоко обобщило развитието на българската литература, тъй кръвна е връзката на поетическите му видения с народния живот и мечтите за бъде щето, щото то способствува у нас да се поставят с непоклатима сила основите на социалистическо-реалистическото изкуство без особено голяма мъчителност и лъкатушения. С живота и творчеството си Смирненски блестящо показа, че сливането на писателя с революционния устрем на масите, поставянето на сърцето и лирата си в съзвучие с комунистическите идеи, в служба на революцията и освободителната борба на народа оплодява таланта му, стимулира творчеството му, възвисява мисълта му. След Смирненски в българската литература голям писател можеше да бъде само онзи, който стои на позициите на реализма, на страната на борещия се народ. Този огромен принос на Смирненски даде благотворно отражение в две направления: откри широкия друм на социалистиче ската революционна литература, сплоти демократичните писатели на основата на антифашистката борба - от една страна; от друга - изкопа дълбока пропаст за модернизма, който не можа повече да намери благодатна почва за процъфтяване у нас. По пътя, начертан от Смирненски, се насочи цялата българска революционна литература, подкрепяна и ръководена от Комунистическата партия. По този път, учейки се творчески от Смирненски, българската литература създаде неувяхващи по своята поетическа сила и вдъхновение, по своето проникновение в живота и патоса на борбата творби.

Всеки поет има неотменното право на личен поетически глас и инди видуален художествен поглед. Всяка лирика има право на живот, стига в поетическия и ритъм да струи тревожната кръв на времето, което я поражда... Поезия, херметически изолирана от патоса на епохата, е безжизнен дестилат, стерилен екстракт, без цвят, без вкус и сладост, без никакви привлекателни свойства... Такава поезия прилича на изкуствена роза, която въпреки филигранната и изящност, остава мъртва вещ. И обратно - лирика, носеща белега на неспокойната атмосфера, сред която е породена, се чете като откровение. Звучи като съкровена изповед Всеки куплет отеква в сърцето вдъхновено, правдиво и силно! Всеки стих носи динамиката и трагизма на времето. Дълбоко е пропит от чувствата и настроенията на народа... Всяко добро стихотворение прераства в страница от лирически дневник на епохата. А поетът - в неин пророк. Вдъх новен и горд. Като заговаря с мъдростта на народа, поетът извисява полета на мислите и чувствата. Изповядва най-свидните въжделения, запява с роден глас и застава в ролята на вдъхновен глашатай в борбата. Да осво бодим поезията от тези и качества е равностойно да я разстреляме. Художественото дело на Веселин Андреев подкрепя истините за огром ната роля на поета и на поетическото слово. Той внесе свои жизнени теми в съвременната ни лирика. Показа напрегнатия живот на българските парти зани и стана откривател на тяхната героика, страдание и гордост. Посочи най-острите конфликти на антифашистката епоха у нас, като ги преоткри в богатата душевност на съвременния комунист, в чийто образ съзря неугасимия свят на бъдещето.

Няма други два проблема тъй тясно свързани и почти равнозначни в есте тиката, като съвременност и новаторство. И единият, и другият започват още от умението да се наблюдава действителността, да се отбира и преценява, и свършват с техническите похвати на мерената реч. Несъмнено, съвременността епо-широка категория, която включва в себе си новаторството. То самото просто се подразбира и много често не е необходимо да се говори за него, не енеобхо димо специално да се подчертава. Изтъкването му чрез нарочни усилия нерядко води до изкуственост и позьорство в поезията. Елементарна истина е, че истинското новаторство няма нищо общо с претенциозността. Противно на повърхностните впечатления не външната подредба на стиха определя новаторската същност на поезията. Откривателството не зависи от размера и римите - то еднакво може и с тях, и без тях. Макар че на практика авангардните търсения са по-тясно свързани със свободния стих, изключенията не са никак редки.

Артур Сандауер е една от най-крупните личности в съвременната полска критика. Добър познавач на европейската култура и тънък естет, той енадарен с усет към модер- ното и с проницателен поглед, когато се касае за творци-модернисти. Появата на книгата му „Лирика и логика" - сборник от избрани критически очерци и студии, плод на няколкогодишен труд - ни дава възможност да добием по-цялостна представа както за критическия метод на автора, така и за изповядваната от него естетика.

Културно-историческият и биографическият метод в литературознанието обръщат голямо внимание на родното място на писателя, на характеристиката на неговия регион. В една монография за Любен Каравелов от 600 страници акад. Михаил Арнаудов е посветил на Копривщица около 90. За друго селище това би изглеждало прекалено много, но за Копривщица е напълно справедливо. Известно е, че във всяка страна има краища, градове и села, които националният бит и дух, националните традиции са се запазили в найчистия си и характерен вид, с най-силна приемственост през вековете и като национално самосъзнание са се изявявали във върховните моменти от историческия живот на народа. Някои от тях се превръщат дори в символи на националния героизъм на хилядолетната народна съдба. B В Русия такъв регион е Смоленският край или „Смоленщината". Естествено, той не е единственият. В централната част на Русия обикновено сочат още Орловския и Рязанския край - родните места на Тургенев, Есенин и дру ги писатели. Наричат ги литературни гнезда или огнища, играли забележителна роля в духовния живот на страната. По този въпрос на литературната география е обичал да размишлява Максим Горки. Смоленската земя е дала на Русия блестяща плеяда от дейци в най-различни области: Михаил Глинка и Сергей Коненков, Пржевалски и Доку чаев, адмирал Нахимов и маршал Тухачевски. Към тях трябва да прибавим името на „първопроходеца" по звездните пътища Гагарин — и в литерату рата - Михаил Исаковски и Александър Твардовски. Около Смоленск се разиграват едни от най-големите сражения както през Отечествената война с Наполеон в 1812 година, така и в началото на Великата отечествена война в 1941 година. По мнението на военните историци Смоленското сражение, което трае близо два месеца, има изключителен дял B провалянето на „ мълниеносното“ нападение на хитлеристите. В 1917 година Смоленск е между първите руски градове, в които побеждава революционната власт и през следващата година той се превръща в страж на западните предели на младата съветска република. Когато говорим за духа и атмосферата на региона, не можем да не съзнаваме, че картината е много по-сложна, че тук играе роля не отделното историческо събитие, колкото и значително да е то, не един или два фактора, а цял комплекс от явления: и богатите фолклорни традиции на края, и културният облик и равнище на неговите жители, и типично руската природа и типично руските черти в душевността на населението му - преди всичко на селското.

The life and the works of Asen Raztzvetnikov testify to a person who is deeply rooted in the nativeness and widely open to the civilization that we call European. The relations engendered by this openness are the result of the natural penetration of elements which construct the European cultural field; they are genetic because the author is a product of that field, and secondary, as far as he consciously adopts influences and revises them in his own way. Being subjective by nature and objective of necessity, this revision bears the stamp of a unique individuality, which is bound by the social characterization of his creative environment's national tradition. The image of Europe in Asen Raztzvetnikov's Lyric Poetry is a small part of the hard distinguishable situation of his purposeful and unconscious communication with the West. During the period that comes to an end with the publishing of „Mountain Eves" (in the mid 1930s) this image gets formed and completed as a sign with a substantial view of life significance.