40 години от победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм

През първия (септември -ноември 1944 г.) и през втория период (декември 1944 г. - май 1945 г.) на Отечествената война участвуваха активно и висок боен дух мнозина български писатели (повече от тридесет) като доброволци, мобилизирани или редови бойци и офицери. И още там, в окопите землянките, сред суровите условия на фронта, те създадоха много талантливи творби, носещи дъха и напрежението на барутните дни и нощи, изпълнени с оптимизъм и решимост да се постигне крайната победа над врага... Тези творби (стихове, разкази, очерци, репортажи, фейлетони, дописки, кореспонденции от фронтовата линия) отиваха чрез страниците на вестниците „Фронтовак“ и „Часовой", на многобройните окопни вестници и листове, на излиза щите в родината печатни издания (в. „Народна войска“, предшественик в. „Народна армия", както и вестниците „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Работническо дело" и др.) сред бойците и командирите, вдъхваха им смелост и готовност за саможертва в името на народните идеали, окуражаваха ги и стопляха сърцата им, туптящи с ритъма на всенародния устрем към победата... на През втория период на войната (наричан понякога втора фаза) българ ските писатели бяха организирани и включени в културния отдел при щаба на Първа българска армия (наричан отначало пропагандна рота). Командир на този отдел, към който освен писатели са били зачислени и доста голям брой журналисти, артисти, художници, фоторепортери и др., е бил незабравимият наш поет Лальо Маринов-Ламар с чин артилерийски поручик. Ръководител на групата писатели е бил днешният наш виден поет Младен Исаев. Всеки от тези писатели, между които и мнозина поети, е имал определени задължения и военно назначение. Тук аз ще се спра въз основа на отделни документи И на архивите, които имах възможност да прегледам в Централния военен архив във Велико Търново, на дейността и на някои творби на фронтоваците поети. Естествено е, че именно те са могли най-бързо и непосредствено да откликват на всички събития на фронта, на героичните подвизи на нашите и на съветските бойци, на настроенията, мислите и вълненията им, да изразяват техните теж нения, тревоги и очаквания

Има различна обич. Една се доказва със силни и вдъхновени думи, друга с клетвена вярност. Обичта към отечеството най-вярно се доказва с подвиг. А когато родната земя и народът са застрашени от смъртна опасност, този подвиг има най-тежката, най-суровата цена - тя е борба на живот и смърт. И тогава решителността, мъжествената готовност да рискуваш всичко заради отечеството показват най-убедително силата на обичта. Юбилеят от разгрома на немския хитлеризъм и японския милитаризъм е повод отново да си спомним за смисъла и безценното значение на подвига. Този повод иде да ни напомни, че по пътя на човечеството има такива изригвания на човешкия дух, които надхвърлят границите на един народ, на конкретен исторически период и остават в паметта на поколенията завинаги като пример, а и като напомняне. Такъв смисъл има подвигът на съветския народ в ония вече далечни и страшни години, когато всеки според силите си приближаваше победата. Този подвиг спаси човечеството от опасност, на която е трудно да си представим характера и размерите даже и сега. Казвам това, защото си припомням за страхотиите на безчовечие и садизъм в лагерите на смъртта, защото възкръсват в паметта като войни на вечно бдящата памет изгорени села и градове, вандалщината към най-съкровени за човечеството културни ценности. Никога не ще избледнее в съзнанието ми такъв непонятен за цивилизованото човечество на нашия век факт като превръщането в конюшня на дома, в който великият Л. Н. Толстой е създал много от своите безсмъртни творби. А изпепелените безценни творения на живописта, скулптурата, на духовния гений на човече ството? Наистина трудно е да си представим какво би станало със световната ци вилизация, с напредъка на човека, ако не беше героичният подвиг на съветския човек в онази страшна война. Тази тревога пронизва нашето съзнание днес не само като спомен, тя иде с особена острота, защото сме застанали пред пропаст и отново светът преживява тревога за своето бъдеще. И поради това по-дълбоко и пълно осъз наваме историческия смисъл на победата над фашизма през Втората световна война.

Културно-историческият и биографическият метод в литературознанието обръщат голямо внимание на родното място на писателя, на характеристиката на неговия регион. В една монография за Любен Каравелов от 600 страници акад. Михаил Арнаудов е посветил на Копривщица около 90. За друго селище това би изглеждало прекалено много, но за Копривщица е напълно справедливо. Известно е, че във всяка страна има краища, градове и села, които националният бит и дух, националните традиции са се запазили в найчистия си и характерен вид, с най-силна приемственост през вековете и като национално самосъзнание са се изявявали във върховните моменти от историческия живот на народа. Някои от тях се превръщат дори в символи на националния героизъм на хилядолетната народна съдба. B В Русия такъв регион е Смоленският край или „Смоленщината". Естествено, той не е единственият. В централната част на Русия обикновено сочат още Орловския и Рязанския край - родните места на Тургенев, Есенин и дру ги писатели. Наричат ги литературни гнезда или огнища, играли забележителна роля в духовния живот на страната. По този въпрос на литературната география е обичал да размишлява Максим Горки. Смоленската земя е дала на Русия блестяща плеяда от дейци в най-различни области: Михаил Глинка и Сергей Коненков, Пржевалски и Доку чаев, адмирал Нахимов и маршал Тухачевски. Към тях трябва да прибавим името на „първопроходеца" по звездните пътища Гагарин — и в литерату рата - Михаил Исаковски и Александър Твардовски. Около Смоленск се разиграват едни от най-големите сражения както през Отечествената война с Наполеон в 1812 година, така и в началото на Великата отечествена война в 1941 година. По мнението на военните историци Смоленското сражение, което трае близо два месеца, има изключителен дял B провалянето на „ мълниеносното“ нападение на хитлеристите. В 1917 година Смоленск е между първите руски градове, в които побеждава революционната власт и през следващата година той се превръща в страж на западните предели на младата съветска република. Когато говорим за духа и атмосферата на региона, не можем да не съзнаваме, че картината е много по-сложна, че тук играе роля не отделното историческо събитие, колкото и значително да е то, не един или два фактора, а цял комплекс от явления: и богатите фолклорни традиции на края, и културният облик и равнище на неговите жители, и типично руската природа и типично руските черти в душевността на населението му - преди всичко на селското.