новаторство

В края на м. октомври 1964 г. в Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при Бъл гарската академия на науките се състоя научна сесия на тема, Традиция и новаторство", посветена на 20- годишнината от народното освобождение. Сесията бе открита с кратко слово от Пантелей Зарев, който говори за значението й. Поместваме докладите на Александър Обретенов и Георги Цанев и част от изказванията, направени от сътрудници на Литературния институт.

Традиция и новаторство. Два термина, които почти не слизат днес от страниците на периодичните литературни издания в социалистическите страни. Толкова много се разяснява отношението помежду им, толкова спорове се водят около тях - че на мнозина това е може би омръзнало вече. „Аман от тая банална тема" - ще чуете тук-там да се обаждат ня кои. Но литературният живот поставя непрекъснато - и понякога твърде настоятелно - баналната тема".

Едва ли има по-ярки и по-убедителни аргументи за разкриване същ ността на разглежданите въпроси за традицията и новаторството, от проблема за идейността в литературата и изкуството. За съжаление, когато се говори за традиция и новаторство, ударението обикновено се слага върху второстепенното, върху производното, върху въпросите за художествената форма, дори още по-ограничено - върху изразните средства и много помалко се разкрива същността, изменението и развитието на идейното съ държание в изкуството, което до голяма степен определя художествената форма, изразните средства, похвати и пр.

Така е озаглавена новата книга на Георги Цанев. В сравнение с „Писатели и проблеми“ (изд. 1961 и 1965г.) или с последните издания на „Страници от историята на българската литература“, „Традиция и новаторство" не е така пълна, не е така представителна за литературното дело на навършващия тази година седемдесет години виден наш литературен критик и историк. Тя съдържа обаче работи - на първо място студията „Традиция и новаторство в българската литература", а също така очерците за Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников - които и с теоретическите си обобщения и убеди телността на литературния анализ, и с широтата на литературната ерудиция и патоса на марксическата критическа мисъл, се явяват между най-доброто, което Георги Цанев е оставил в последните две десетилетия, между най-доброто в нашата лите ратурна история и критика от това време. Той никога не е стоял като безстрастен наблюдател на своя литературен пост, а винаги е възприемал новото в съветското и нашето литературоведение, смело е коригирал и собствените си схващания на основата на отлично познаване на българската литература. Затова той дава свое разрешение на редица актуални литературни въпроси.

Няма други два проблема тъй тясно свързани и почти равнозначни в есте тиката, като съвременност и новаторство. И единият, и другият започват още от умението да се наблюдава действителността, да се отбира и преценява, и свършват с техническите похвати на мерената реч. Несъмнено, съвременността епо-широка категория, която включва в себе си новаторството. То самото просто се подразбира и много често не е необходимо да се говори за него, не енеобхо димо специално да се подчертава. Изтъкването му чрез нарочни усилия нерядко води до изкуственост и позьорство в поезията. Елементарна истина е, че истинското новаторство няма нищо общо с претенциозността. Противно на повърхностните впечатления не външната подредба на стиха определя новаторската същност на поезията. Откривателството не зависи от размера и римите - то еднакво може и с тях, и без тях. Макар че на практика авангардните търсения са по-тясно свързани със свободния стих, изключенията не са никак редки.

Научното издание, привлякло нашето внимание, представлява продължение на колективния труд „Русская советская поэзия. Традиции и новаторство. 1917-1945" (Ленинград, 1972). Тези две книги вече ни дават ос нование да говорим, че в съветското литературознание през 60-те 70-те години уси лено се изучава ролята на националните традиции в развитието на художествената литература. В сборника, отговарящ на назрялата потребност още по-широко да се изучи въпросът за ролята на националните традиции в съвременната руска поезия, взимат участие такива известни литературоведи и критици като П. Виходцев, Л. Долгополов, А. Павловски, А. Михайлов, които в продължение на много години се занимават с проблемите на поетическото новаторство. Статията на П. Виходцев, отличаваща се с дълбоко диалектично разбиране на целия процес на развитие на съветската поезия, запознава читателя с общата проблематика на сборника. Авторът на статията подчер тава, че „изучаването на творчеството на отделните съветски писатели от гледна точка на националните художествени традиции спомага по-добре да се разбере техният принос в руската литература, да се изяснят естетическите им принципи и творческа еволюция" (c. 9). Като се спира върху историко-литературната съдба на Маяковски и Есенин, ученият показва как научната неизясненост на отношението им към литературното наследство на класиците и към фолклора доведе до повърхностно разбиране дейността на големите художници на словото. В частност доста се е разпространило разбирането за новаторст вото на Маяковски като „разрушаване на класиката. Неговите творчески новации се обясняваха с връзката му с авангардисткото течение - футуризма. По такъв начин поезията на революционния трибун насилствено се откъсваше от националните източници. А в действителност, както показват многобройните конкретни изследвания през последните десетилетия, приносът на Маяковски в съветската поезия „в голяма степен е бил обу словен от разрива му с модернизма и закрепване връзките с класическите традиции" (c. 9). Драматична се оказва литературната съдба на Есенин през 20-те-30-те години, в периода, когато в критиката доминира вул гарносоциологическият поглед върху художественото творчество и националният поет се характеризира като изразител на настрое нията на консервативната част от селячеството, а неговото приобщаване към револю ционните идеи опростено се разглежда като освобождаване от селските настроения. Истинското своеобразие на Есенин, както отбелязва П. Виходцев, беше разбрано само във връзка с изучаване дълбоките национални основи на неговото творчество" (с. 10).