Резюме
Така е озаглавена новата книга на Георги Цанев. В сравнение с „Писатели и проблеми“ (изд. 1961 и 1965г.) или с последните издания на „Страници от историята на българската литература“, „Традиция и новаторство" не е така пълна, не е така представителна за литературното дело на навършващия тази година седемдесет години виден наш литературен критик и историк. Тя съдържа обаче работи - на първо място студията „Традиция и новаторство в българската литература", а също така очерците за Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников - които и с теоретическите си обобщения и убеди телността на литературния анализ, и с широтата на литературната ерудиция и патоса на марксическата критическа мисъл, се явяват между най-доброто, което Георги Цанев е оставил в последните две десетилетия, между най-доброто в нашата лите ратурна история и критика от това време. Той никога не е стоял като безстрастен наблюдател на своя литературен пост, а винаги е възприемал новото в съветското и нашето литературоведение, смело е коригирал и собствените си схващания на основата на отлично познаване на българската литература. Затова той дава свое разрешение на редица актуални литературни въпроси.
Традиция и новаторство
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:146-151Брой страници6ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеТака е озаглавена новата книга на Георги Цанев. В сравнение с „Писатели и проблеми“ (изд. 1961 и 1965г.) или с последните издания на „Страници от историята на българската литература“, „Традиция и новаторство" не е така пълна, не е така представителна за литературното дело на навършващия тази година седемдесет години виден наш литературен критик и историк. Тя съдържа обаче работи - на първо място студията „Традиция и новаторство в българската литература", а също така очерците за Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников - които и с теоретическите си обобщения и убеди телността на литературния анализ, и с широтата на литературната ерудиция и патоса на марксическата критическа мисъл, се явяват между най-доброто, което Георги Цанев е оставил в последните две десетилетия, между най-доброто в нашата лите ратурна история и критика от това време. Той никога не е стоял като безстрастен наблюдател на своя литературен пост, а винаги е възприемал новото в съветското и нашето литературоведение, смело е коригирал и собствените си схващания на основата на отлично познаване на българската литература. Затова той дава свое разрешение на редица актуални литературни въпроси.