Желю Авджиев

Максим Горки е най-популярният чуждестранен писател в България. Дори е ста нал толкова „наш“, роден, български, че думата чуждестранен звучи някак неестествено. Под неговото мощно въздействие и влияние се оформят и развиват няколко поколе ния български писатели. Литературното и обществено дело на великия пролетарски художник и трибун спомага много за идейното превъзпитание и на широки слоеве от интелигенцията и трудовите хора у нас.

В предговора към книгата си „Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик“, излязла в края на 1956 г., Ангел Тодоров пояснява, че "... замислена по основа като биографична" тя придобила литературно-критически характер, тъй като в нея се стигнало до произведенията на писателя. Получило се художествена публи цистика - симбиоза" - съчетание на художествено описание (разказ) с анализ (теория). Тези обяснения и уговорки, това своеобразие изобщо на книгата, не могат да не се вземат предвид при нейната оценка. На нея трябва да се погледне не само като на пръв опит на Ангел Тодоров, но и като на един от редките опити в нашата литература за осъществяване на такава „симбиоза". Предварително може да се каже, че този опит в общи линии е сполучлив.

Георги Бакалов живее в съзнанието на днешните поколения преди всичко като пламенен марксически критик и смел организатор на пролетарската литература от периода на фашизма. И основателно. С партийна целеустременост, страст и тактичност, въпреки неимоверно тежките условия на фашистката диктатура, Бакалов поставя в литературните си статии найактуалните изисквания за момента, подкрепя и насърчава младите пролетарски сили, бичува и изобличава враговете на пролетарската литература. Разбира се, с всичките предимства и недостатъци на тогавашната марксическа литературна критика и политика.