Народнически

Народническите идеи проникват в българската литература в края на 80-те и главно през 90-те години на миналия век. Под влиянието на народническата идеология, възприета от руските общественици и писателинародници, някои писатели създават творби, които съставят нашата народническа литература. Тази литература е ограничена по обхватност и не особено богата по разнообразие на жанрове, идеи и образи. Не винаги има и строго определени „чисти" народнически рамки. А с посте пенното изживяване на народническите идеи в първото десетилетие новия век, тя престава да бъде актуална проблема в нашата литературна действителност. Затова терминът „народническа литература" би трябвало да се приеме и разбира доста условно и с уговорки. Важното е, че произведенията на писателите-народници са вълнували съвременниците. Съз дадени в оная епоха, когато се оформя цялостният народностен облик на нашата следосвобожденска реалистична литература, те разнообразяват идейно-естетическото й богатство, допринасят за укрепване на демокра тизма и хуманизма в нея.

В новата си книга с горното заглавие Желю Авджиев разглежда от марксисткоЛенински позиции естетическото своеобра зие и място на народничеството и народ ническата литература в развитието на българската литература. Доловил вярно спецификата на това характерно явление, авторът влага достатъчно енергия, за да го характеризира цялостно и да посочи неизтъквани досега негови особености, да представи в нова светлина неговите найважни представители. У нас по въпросите за същността на на родническата литература не са се водили нарочни дискусии, макар че тези въпроси са интересували много литературоведи, следствие на което те са доста изяснени и е натрупана не малко литература. В разглеждания труд проблемите, възникващи около характера и същността на на родническата литература, се анализират обаче за първи път така подробно и изчер пателно в отделно, самостоятелно монографично изследване. Досега несме имали цялостно литературно-историческо проуч ване, в което да се разглежда самобитният характер, специфичното развитие и неповторима същност на народническата литература в България. Тъкмо такова проучване представлява разглежданият труд, в който авторът си епоставил зада чата задълбочено да проучи тази литература и то в една по-нова насока.