бразда

Септемврийското въстание в България от 1923 г. бе първото антифашистко въстание, първият, ръководен от Комунистическата партия щурм на трудещите се маси за преграждане варварския поход на настъпващия след Пър вата световна война фашизъм. Кървавите изстъпления, с които управлява щата фашистка върхушка потуши преди 50 години въстанието, бяха почув ствувани като истинска народна трагедия. Всички честномислещи хора в страната бяха възмутени от „омиротворяването“, извършено с такова варварство. Временно победеният народ-титан продължи борбата, която в найголяма степен определи бъдещото развитие на цялата нация. 1 Септемврийското въстание издълба „дълбока кървава бразда" - по думите на Георги Димитров - и в българската литература. Ако войните с тех ния катастрофален край и освежителният полъх на Октомврийската революция отрезвиха по-голямата част от интелигенцията и спомогнаха на мнозина писатели да отвърнат очи от житейските и литературните химери и да ги отправят към хората и конфликтите на живота, Септемврийската епопея и последвалите я кървави изстъпления скъсиха още повече пътя на сближение на творците с народа. За значителна част от тях Септември стана жизнена и творческа съдба - Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников и др. По-малко директно, а повече косвено въстанието и преди всичко неговото потушаване въздействува и върху редица художници и компози тори - Иван Милев, Пенчо Георгиев, Любомир Пипков. „Септемврийска поезия“ - така Георги Бакалов най-напред, а след това Иван Мешеков и др. нарекоха стиховете и разказите на Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев, появили се в „Нов път“ като пръв поетичен отглас на величавите и страшни септемврийски дни. След време към „септемврийските" творци литературните критици започнаха да прибавят Гео Милев и другите поети от „Пламък“, Крум Кюлявков и останалите съ трудници на „Звънар“, Антон Страшимиров и начеващите поети и писатели от „Ведрина“... Още по-късно - Николай Хрелков, Орлин Василев, Крум Велков и други. Вече пет десетилетия Септември е постоянна и нестарееща тема в нашата поезия и проза, разработвана след народната победа от Емил Коралов, Ст. Ц. Даскалов, Г. Караславов, Емилиян Станев и други, а септемврийската литература - като нов естетически обособен момент в литератур7 ното развитие - една от важните проблеми на литературната история и критика.