Диалог за критиката

Ние вървим с един мой приятел критик по улицата и говорим за театъра. Той е голям естет, убеден комунист и обича талантливите произведения на изкуството. Срещу нас иде една жена. Внезапно той млъква, заглежда се в нея внимателно и когато тя ни отмина, той възкликна: - Каква красива жена! - Носът й беше малко голям - възразявам аз, - пък и... челото като че ли беше ниско... - Няма значение - възразява той. - Общо взето тя прави впечатление на красива жена. - Погледни - казва той, като се обръща след нея - каква изящна глава, стройна фигура, красиви крака... Потре сающа красавица!.. Жена с атмосфера! Естетическа.. 7 Аз не можех по-нататък да възразявам, защото той разбираше от жени. Млъкнах. И внезапно някакво негодувание трепна в сърцето ми. - А защо вие, критиците, когато правите идейно-художествена оценка на дадено произведение на изкуството, не го оценявате именно така, от неговото цялостно, спонтанно въздействие върху читателя или зрителя И чак след това да отбележите неговите слаби страни? Моя приятел беше много находчив, хаплив и отвърна с тънка ирония: - Зависи от автора.