Диалог | ЛИТЕРАТУРНА МИСЪЛ

Библиографски раздел

Статии

Людмил Стоянов Поезия и правда. Диалог

Free access

Статия пдф

1152

Summary/Abstract

Резюме

Широка библиотечна зала в Дома на културата. Лявата страна е заета с етажерки с книги, небрежно наслагани в различни положения. Вдясно - широки прозорци, които обхващат цялата стена и правят залата светла и разполагаща към покой и размисъл. В ъгъла висок до тавана филодендрон, чиито широки листа сякаш съзнателно са се обърнали към слънцето, за да им спомня далечната тропическа родина. На продълговата маса двамата опоненти седят и разлистват книги и списания. Те са напуснали съседната зала, където се чете доклад за поезията. Янков. (С усмивка). Тук сме напълно спокойни. Никой няма да смути нашия разговор. Както знаете, писателите се боят от думата „библио тека". Тя е за тях нещо като книжарски музей, гробница на имена, достойни за уважение, но задушени от литературен тамян. Горано в. (С горчивина). Колко лесно писателят може да изостане от времето! Епохата му отваря широко вратите си, а той се е хванал за някоя догма и се държи за нея като слепец за тояга! Попадна ми неотдавна съдебното дело на Джордано Бруно пред съда на Инквизицията. Като верен син на католическата църква, Бруно признава догмата за „триединството на бога“, признава я „априори“, като словоупражнение, но, казва той, тя няма нищо общо с безкрайността на вселената и безбройността на световете". Той нарича светите отци „съзвездие от педанти, които със своето невежество, самонадеяност и грубост би изкарали от търпение самия Йов". Схоластиката е за него „черупка за душите“, вместо „зърно на познанието". Янков. (Смее се). Какво да се прави! Великият човек винаги върви пред своето време. Горанов. Не. Тук има и нещо друго. Такава е педантичната мисъл. Тя е ленива, сектантска, липсва и полет. Ето защо аз разделям писателите на два типа: сектанти и художници, т. е. творци. Сектантите не могат да бъдат творци поради своето сектантство, те изостават в развитието си, пристигат на аеропорта на историята, когато реактивната машина на времето е отдавна излетяла.

Ключови думи

Поезия, правда, Диалог

Библиографски раздел

Статии

Камен Зидаров Диалог за критиката

Free access

Статия пдф

1187

Summary/Abstract

Резюме

Ние вървим с един мой приятел критик по улицата и говорим за театъра. Той е голям естет, убеден комунист и обича талантливите произведения на изкуството. Срещу нас иде една жена. Внезапно той млъква, заглежда се в нея внимателно и когато тя ни отмина, той възкликна: - Каква красива жена! - Носът й беше малко голям - възразявам аз, - пък и... челото като че ли беше ниско... - Няма значение - възразява той. - Общо взето тя прави впечатление на красива жена. - Погледни - казва той, като се обръща след нея - каква изящна глава, стройна фигура, красиви крака... Потре сающа красавица!.. Жена с атмосфера! Естетическа.. 7 Аз не можех по-нататък да възразявам, защото той разбираше от жени. Млъкнах. И внезапно някакво негодувание трепна в сърцето ми. - А защо вие, критиците, когато правите идейно-художествена оценка на дадено произведение на изкуството, не го оценявате именно така, от неговото цялостно, спонтанно въздействие върху читателя или зрителя И чак след това да отбележите неговите слаби страни? Моя приятел беше много находчив, хаплив и отвърна с тънка ирония: - Зависи от автора.

Ключови думи

Диалог, критиката

Библиографски раздел

Статии

Веска Живкова Някои аспекти на един възможен диалог

Free access

Статия пдф

2502

Summary/Abstract

Резюме

Все по-често и по-настойчиво и литературоведите, и писателите се интересуват от читателя. Кой е той? Какво го привлича? От какво се интересува? Какво харесва или не харесва? Сартър казва, че книгата съществува толкова, доколкото се чете. Още Иван Шишманов обръща внимание, че е необходима една специална литературна социология като съзидателна част" на литературната наука. „Съ щественият характер на литературното произведение е общението между лич ността и публиката. * Изкуството предполага винаги публика. В една книга винаги има двама души: авторът (това всеки го знае) и читателят, един читател, който (освен в изключителни случаи) не е един индивид, а едно колективно съ щество: публиката. "1 Почти всички съвременни размисли за състоянието на лите ратурата са проектирани пряко или в подтекст върху интереса на читателя, върху неговата активност. В едно интервю Емилиян Станев споделя: „Аз искам написаното от мене да бъде интересно и полезно преди всичко на българския читател. Да споделя с него собствените си духовни вълнения, да го въведа в мислите си. Пантелей Зарев изтъква необходимостта от грижа за публиката, от поддържане на „висотата на нейния вкус“, от внимание към „непрекъснатото й духовно обо гатяване". Богомил Райнов, пледирайки за провеждането на специализирано изследване на тези проблеми, подчертава, че то ще даде макар и с отделни неточности, сведения за това, как нашият народ консумира нашите произведе ния". По-нататък той възкликва: „Ние занимавали ли сме се с това? Не сме се занимавали. Тогава какво ще говорим за обществената оценка, когато ние я познаваме или я познаваме недостатъчно." Ефрем Каранфилов5 счита, че найважният въпрос, това е как въздействуват книгата, литературата в настоящия етап“. Самият той, правейки анализ на проблемите на съвременната литература и жанровото и разнообразие, прави и социологически, и социално-психологически характеристики на читателите като единна съвкупност, и на спецификата на читателската аудитория във всяка възраст.

Ключови думи

някои, аспекти, един, възможен, Диалог

Библиографски раздел

Преглед

Ралица Маркова Диалог с времето от Севелина Гьорова

Free access

Статия пдф

3405

Summary/Abstract

Резюме

Последната книга на Севелина Гьорова „Диалог с времето (Иден, автори и тенденции в съвременната българска драма)" проследя ва основните характерни черти на театралния процес в България след 9. ІХ. 1944 г. В уводната глава „Отразени на сцената све тове авторката разглежда постиженията на българската социалистическа драма като отражение на сцената на духовните процеси в българския живот, като откритие на нови теми, художествени типове и драматургически изразни средства. Ако в миналото на шите писатели според нея (с изключение на Стефан Л. Костов) до голяма степен остават встрани от сценичното изкуство, а драматургичният жанр е бил завареничето на бъл гарското литературно семейство" (с. 6), то истинският възход на този жанр, изравняването му по художествени резултати с други те литературни родове започва в годините на социализма. Книгата на С. Гьорова разкрива творческия свят на съвременните бъл гарски драматурзи, а чрез него - сложните духовни процеси, извършващи се в съзнанието на новия човек - борец и строител, който е неразривна част от биографията на нашия народ, от неговата историческа и съв ременна съдба, главен герой на българската социалистическа драматургия, справедливо наречена от изследователката „драматургия на революцията" (с. 10). Пристъпвайки към идейно-естетическия анализ на нашата социалистическа драма, С. Гьорова е почувствувала необходимостта да разкрие основата, върху която е израснала тя. Втората глава („Драматургически традиции") доказва убедително, че българската социалистическа драматургия, която е ново по съдържание явление, същевременно представлява качествено развитие на бъл гарската драматургична традиция преди нея. Авторката анализира най-общите черти на родната драма от нейното създаване през Възраждането до 9. IX. 1944 г., като подчер тава вярното чувство на създателите и за обществените събития и интереса и към човешката психика. Върху тези здрави традиции стъпва българската социалистическа драматургия, за да завоюва своя собствена територия, да открие новото си съдържание и форма. Този въпрос е изследван в третата глава (, Театрални открития на революцията"). Демократичният характер на нашата дра матургия преди 9. ІХ. 1944 г. става основа за преустройството и върху метода на социалистическия реализъм. Но С. Гьорова е показала, че този преход не е лек и плавен, защото изисква нови идейно-естетически кри терии, нов драматургичен герой. През пър вите години социалистическата ни драматургия още не може да се освободи от известна плакатност и тезисност на изображението, но същевременно вече решава генералните проблеми на времето, въвежда колективния ге рой, революционния народ - творец на историята, който става пълноправно действу ващо лице в драматичния конфликт. Изсле дователката е права, че това вече са драми с нов тип оптимизъм, породен от победата на социалистическата революция. Новото съ държание разрушава и старата класическа композиция, създава полифонизъм на дейст вието. Благотворно влияние в онези години оказва съветската драматургия в лицето на Вл. Маяковски, Н. Погодин и Вс. Вишневски. Българската социалистическа драма тръг ва по верен път, за да представи човека на новото общество не като завършена даде ност, а като диалектическа личност, като развиващ се процес, да го постави в центъра на художествените си търсения, защото, както казва големият театрален новатор Б. Брехт: 165 „Новият театър не започва от новия прийом. Той започва от новия човек!" (с. 37).

Ключови думи

Диалог, времето, Севелина, Гьорова

Статии

Библиографски раздел

Статии

Николай Федоренко Прекъснат диалог (Към творческия портрет на Павел Вежинов)

Free access

Статия пдф

3658

Summary/Abstract

Резюме

Това малко есе предлага размисли за изкуството на словото, за високото призвание и дълга на писателя, за книгите и техните съдби в далечното минало и днес. Вече години наред поетичното творчество на най-древния китайски поет Цюй Юан (III—IV в. пр. н. е.) постоянно ангажира вниманието ми. Нека припомня, че тъкмо с името на този поет се определя появата на индивидуалното художествено творчество в Китай - плод на фолклорното словесно изкуство. Винаги ме е вълнувал въпросът, кои са причините за възникването и развитието на личното начало в поетичното творчество, както и какъв е характерът взаимните връзки между индивидуалната поезия и народното творчество. на Другото, което винаги е поддържало у мен постоянния интерес, е също и съотношението между реалното и измисленото, между действителното и фантастичното в поезията на Цюй Юан. При него жизнената правда винаги е съ пътствувана от художествената условност и е в органична връзка с нея. Така в прочутата си елегия „Ли сао“ („Скръбта на изгнаника") поетът ни разказва как напоил коня дракон в езеро, в което всяка сутрин се къпе слънцето, завързал поводите за приказното дърво Фусан, зад което пък, казват, че слънцето укрива, и тръгнал да поскита сред облаците:

Ключови думи

Прекъснат, Диалог, творческия, Портрет, Павел, Вежинов

Статии

Библиографски раздел

Статии

Алберт Бенбасат Творческият диалог между Никола Вапцаров и Антон Попов

Free access

Статия пдф

3787

Summary/Abstract

Резюме

Виждал съм десетки снимки, на които са те двамата - Никола Вапцаров Антон Попов. Поразителното в тях обаче не идва от количеството, а от осо беното лъчение, излизащо от лицата, очите, позите им, та даже от предметите, които ги обкръжават. Не зная доколко известна е онази фотография, дето ги показва допрели глави и легнали на някаква морава. Или друга една, правена на маса, в ресторант: Вапцаров е с лице към обектива, а Антон Попов - профил. Вглеждайки се в тях, както и в другите, тия с небрежно нахлупените шапки и разветите палта, крачещи по улицата и смеещи се, не можем да не си кажем, че двамата мъже там не са просто случайни познати, не са само прия тели, а ги свързва някаква тяхна си магия и тайна, която те за нищо на света няма да издадат. Не мога да мотивирам това си усещане, нито мога да дам име на тайната. Самият аз, подобно на мнозина, доскоро не бях чел поемата „Слу шай, фронт!" на А. Попов и по въпроса за творчеството му споделях общото мнение, че е на равнището на младежките опити, с всичката им полагаща се за случая неопитност, наивна откровеност, дори подражателност. Колко наедро съм разсъждавал, се убедих едва след като взех в ръцете си книжката. Онова, което прочетох, съединено с всичко видяно, четено и чуто преди, бе достатъчно да ме убеди, че за Никола Вапцаров и за Антон Попов е казано далеч по-малко от необходимото. За Вапцаров са изписани хиляди страници, докато посветеното на А. Попов е доста по-скромно. Към двамата заедно обаче, към духовната и творче ска цялост, която окръглят, сме несправедливо пестеливи. Епизоди от дружбата им естествено нахлуват в спомените на Вапцарови съвременници, фигурите им стоят редом в публицистично-документални книги („Гарнизонното стрелбище" на Н. Христозов, „Шестимата от дело 585/1942" на Ст. Коларов), мяркат се в есеистични публикации из печата. Фактите, изнесени в тях, са важни, изводите са интересни, ала за жалост не излизат извън познатия ни и изчерпващ се вече събитийно-поведенчески ракурс. А разгадката на това невероятно интелектуално родство се таи някъде между биографичните податки и поетичния тайнопис, между делничното общо битие и взаимовъзпламеняващото творческо избухване, тя е в динамичното равновесие между две еднакви идео1 Наскоро от Росица Босева научих, че между тях двамата е съществувал нещо като таен език. Една от любимите им фрази, чието символично значение не е доизяснено, била, пистолетная дивизия". В пълния си вид поемата „Слушай, фронт!" излезе през 1983 г. в Издателство „Български писател". 29 логии и различни, но прекрасно разбиращи се психики. Продължавайки в тоя дух, трябва да припомня, че по-младият А. Попов сякаш е огледалният образ на Вапцаров, че той е ученикът, който въпреки кралимарковския си вид сякаш стои в сянката на иначе поприведения огняроинтелигент. Но да не за бравяме Вапцаровата роля. Той никога не би използувал предимствата си, за да командува и наставлява, още по-малко пък болезнено чувствителният А. Попов би изтърпял подобно насилие над себе си. По-възрастният е този, който деликатно стопява дистанцията и внушава абсолютното равенство помежду им, пак той всячески се стреми да тласне нагоре самочувствието на грубоватия наглед, а всъщност притеснителен и серафически нежен негов приятел. И няма съмнение, че под такова оплодяващо въздействие у А. Попов са се освободили скритите сили на таланта му, излязъл е от обвивката си и се е родил за живот още един поет.

Ключови думи

Творческият, Диалог, между, Никола, Вапцаров, Антон, Попов