възможен

Все по-често и по-настойчиво и литературоведите, и писателите се интересуват от читателя. Кой е той? Какво го привлича? От какво се интересува? Какво харесва или не харесва? Сартър казва, че книгата съществува толкова, доколкото се чете. Още Иван Шишманов обръща внимание, че е необходима една специална литературна социология като съзидателна част" на литературната наука. „Съ щественият характер на литературното произведение е общението между лич ността и публиката. * Изкуството предполага винаги публика. В една книга винаги има двама души: авторът (това всеки го знае) и читателят, един читател, който (освен в изключителни случаи) не е един индивид, а едно колективно съ щество: публиката. "1 Почти всички съвременни размисли за състоянието на лите ратурата са проектирани пряко или в подтекст върху интереса на читателя, върху неговата активност. В едно интервю Емилиян Станев споделя: „Аз искам написаното от мене да бъде интересно и полезно преди всичко на българския читател. Да споделя с него собствените си духовни вълнения, да го въведа в мислите си. Пантелей Зарев изтъква необходимостта от грижа за публиката, от поддържане на „висотата на нейния вкус“, от внимание към „непрекъснатото й духовно обо гатяване". Богомил Райнов, пледирайки за провеждането на специализирано изследване на тези проблеми, подчертава, че то ще даде макар и с отделни неточности, сведения за това, как нашият народ консумира нашите произведе ния". По-нататък той възкликва: „Ние занимавали ли сме се с това? Не сме се занимавали. Тогава какво ще говорим за обществената оценка, когато ние я познаваме или я познаваме недостатъчно." Ефрем Каранфилов5 счита, че найважният въпрос, това е как въздействуват книгата, литературата в настоящия етап“. Самият той, правейки анализ на проблемите на съвременната литература и жанровото и разнообразие, прави и социологически, и социално-психологически характеристики на читателите като единна съвкупност, и на спецификата на читателската аудитория във всяка възраст.