Фридрих

Излезе от печат „Естетика" от Фридрих Шилер - предговор, встъпителна студия и съставителство проф. д-р Исак Паси, превела от немски Валентина Топузова, редактор на превода проф. д-р Цеко Торбов. В тома се съдържат 31 статии, възникнали между 1781 и 1802 г., които очертават цялостно творческия път на мислителя Шилер. Съставителят на „Естетика" въвежда читателя в теоретич ните произведения на Фридрих Шилер, с уговорката за особената стойност на чисто естетическите студии, но без да изчерпва с това значението му като теоретик. Читате лят, запознат от встъпителната студия с духовното израстване на Шилер, може да осмисли по-широкото му представяне като необходимост - включването на литературна и изкуствоведска критика не преследва самоцелна изчерпателност, а документира щурмерския и класическия период на твореца. Отправна точка в развитието на Шилеровата теоретична мисъл е литературната критика. В най-съществената си част тя е анализ на ху дожественото творчество на Шилер от вре мето на „Бурни устреми" (статиите между 1781-1785 г.). Освен това преходът към есте тическите занимания на Шилер се представя именно чрез нея като еволюция на мироглед ната и поетическата нагласа (в статиите между 1788-1791 г.). А в края на житейския си път „поетизиращият кантианец“ (И. Паси, с. 18) отново се връща към по-конкретните проблеми на литературната теория и критика (в статии като „Върху наивната и сантиментална поезия", 1795/1796, „Мисли за употребата на обикновеното и низкото в изкуството", 1802, „Върху употребата на хора в трагедията", 1803). степенно еволюиране." Но не е ли точно този оптимистичен скептицизъм и своеобразният залог за доброто бъдеще на литературната наука, Мисля, че разгледаните тук студии от книгата на Е. Константинова „Самобитно и общочовешко", както и неспоменатите и работи „Захари Стоянов и националното съз нание“, „Пътят на революционната ни проза през периода 1923—1944 г.“ и „За по-младите белетристични поколения", дават позитивен отговор на този малко спекулативен въпрос. Александър Йорданов Най-ранните Шилерови статии са интерес ни не само като опити да се доближат дра мите му от същото време до разбирането на тогавашния читател. С подчертания социален патос в позицията на Шилер те са и доказателство за промените в едно литературно течение. Той се проявява ярко в рецензията върху „Разбойници" - пиесата, наречена от автора си предизвикателство към облечената в съсловни привилегии сган. Той звучи в пламенната защита на потиснатите от „граж данския живот“ „най-божествени пориви,... най-добри заложби за големи и добри дела " (с. 88), които въплъщава преобразеният спрямо историческата истина Фиеско.

Едно такова заглавие най-малкото би предизвикало недоумение: съоснователят на марксисткото учение, разглеждан като литературен критик? Не е ли пресилена една такава взаимовръзка? Не се ли преувеличават интересите на Енгелс към поети и писатели, драматурзи и критици, литературни процеси и явления, след като широко са известни системните му политически дела и проникновените занимания, довели до огромния принос в областта на филосо фията, политическата икономия и научния комунизъм, Изявите му обаче в полето на литературнохудожествената критика отдавна будят интерес в изсле дователските кръгове. С основание той е сочен за баща на марксистката литературна критика. В редица трудове повече или по-малко подробно и задълбочено се анализира литературнокритическата дейност на Фридрих Енгелс, отде ля и се подобаващо място и роля в социалитическата теория на литературата, марксистко-ленинската естетическа и изкуствоведческа традиция. B e Марксистко-ленинската научна система издигна на нова, по-висша степен теоретико-критическата мисъл като методология, като естетика. Ето защо наложително и обяснимо едно, макар и бегло обгръщане на някои основни моменти от литературнокритическата дейност на Енгелс. Това ще позволи да се види по-ясно предметът на неговата рецензентска и литературоведческа дейност, да се осмислят главните опорни точки на марксистката литературна критика, чието стратегическо призвание е да провежда партийното ръководство на литературните творци, като оценява фактите и явленията в сферата на литературата от гледна точка на високите класови и народни естетически идеали, въз основа на обществено-историческите предпоставки и икономико-културните условия.