Шилер

Фридрих Шилер дължи своето място в немската култура и в духовната исто рия на човечеството преди всичко на поетичния си гений - драматичен и лиричен. Епичното мислене също не му ечуждо, то се проявява не само в смесения вид на лирико-епичните балади, но и в неговата изящна историческа проза, за която отдавна е известно, че е повече художествено повествование, отколкото същин ска историография. Но мястото на Шилер в естетиката не се определя само от неговия драматичен, лиричен и епичен гений и нищо не налага естетиката на Ши лер да бъде извличана от чужди и различни области. В развитието на науката красотата и изкуството Шилер има определено място като теоретик, неговата естетика не се открива като косвен и приблизителен извод от този или онзи стих, строфа или реплика на многобройните му драматични герои. Дори и ако не бе на писал нито едно стихотворение и нито едно художествено произведение, за Шилер щеше да има глава във всяка история на немската естетика - неговите сту дии, статии, писма и рецензии издават оригинален и темпераментен мислител, чието мисловно творчество подлежи на изследване в собствената му сфера. Разбира се, обстоятелството, че Шилер е един от двамата първи поети на немската нация и един от първите представители на световната литература, не може да не усили интереса, да не придаде допълнително значение на неговата философска естетика. Винаги са били примамливи извънхудожествените пътища на художни ка дори и когато те не са в непосредствена връзка с неговата художествена дей ност, но най-примамливи са онези пътища, които, без да бъдат в най-строгия сми съл на думата художествени, хвърлят ярка, а понякога и ослепителна светлина върху изкуството. Как художникът Шилер се изявява като теоретик на изкуството, какво пое тът мисли за поезията, в каква връзка се намират събраните у един човек души на художника и на мислителя, Въпросът, дали естетиката на Шилер и времето от 1791 до 1795 г. (пет от об що четиридесет и петте му години), посветено на занимания с философия и есте тика, са благоприятствували или не неговото художествено творчество, е пред мет на високоавторитетна противоречивост. В разговора с Екерман от 14.Х. 1823 г. Гьоте казва: „Скръбно е да виждаш как такъв изключително надарен чо век се измъчва с философски разсъждения, които не могат с нищо да му помогнат." А в разговора от 14.IV.1824 г. добавя: „Стилът на Шилер е най-блестящ и въздействен, когато той не философствува. На тази респектираща преценка се проти вопоставя не по-малко респектиращото мнение на Томас Ман

Излезе от печат „Естетика" от Фридрих Шилер - предговор, встъпителна студия и съставителство проф. д-р Исак Паси, превела от немски Валентина Топузова, редактор на превода проф. д-р Цеко Торбов. В тома се съдържат 31 статии, възникнали между 1781 и 1802 г., които очертават цялостно творческия път на мислителя Шилер. Съставителят на „Естетика" въвежда читателя в теоретич ните произведения на Фридрих Шилер, с уговорката за особената стойност на чисто естетическите студии, но без да изчерпва с това значението му като теоретик. Читате лят, запознат от встъпителната студия с духовното израстване на Шилер, може да осмисли по-широкото му представяне като необходимост - включването на литературна и изкуствоведска критика не преследва самоцелна изчерпателност, а документира щурмерския и класическия период на твореца. Отправна точка в развитието на Шилеровата теоретична мисъл е литературната критика. В най-съществената си част тя е анализ на ху дожественото творчество на Шилер от вре мето на „Бурни устреми" (статиите между 1781-1785 г.). Освен това преходът към есте тическите занимания на Шилер се представя именно чрез нея като еволюция на мироглед ната и поетическата нагласа (в статиите между 1788-1791 г.). А в края на житейския си път „поетизиращият кантианец“ (И. Паси, с. 18) отново се връща към по-конкретните проблеми на литературната теория и критика (в статии като „Върху наивната и сантиментална поезия", 1795/1796, „Мисли за употребата на обикновеното и низкото в изкуството", 1802, „Върху употребата на хора в трагедията", 1803). степенно еволюиране." Но не е ли точно този оптимистичен скептицизъм и своеобразният залог за доброто бъдеще на литературната наука, Мисля, че разгледаните тук студии от книгата на Е. Константинова „Самобитно и общочовешко", както и неспоменатите и работи „Захари Стоянов и националното съз нание“, „Пътят на революционната ни проза през периода 1923—1944 г.“ и „За по-младите белетристични поколения", дават позитивен отговор на този малко спекулативен въпрос. Александър Йорданов Най-ранните Шилерови статии са интерес ни не само като опити да се доближат дра мите му от същото време до разбирането на тогавашния читател. С подчертания социален патос в позицията на Шилер те са и доказателство за промените в едно литературно течение. Той се проявява ярко в рецензията върху „Разбойници" - пиесата, наречена от автора си предизвикателство към облечената в съсловни привилегии сган. Той звучи в пламенната защита на потиснатите от „граж данския живот“ „най-божествени пориви,... най-добри заложби за големи и добри дела " (с. 88), които въплъщава преобразеният спрямо историческата истина Фиеско.

The article treats of translations of Schiller’s and Lessing’s dramas in which the “imagined” is present not only as written words, but as theatre acting, too. The following Schiller’s plays are included: Robbers, The Plot of Fiesko from Genoa, Wilhelm Tell and The Orleans Virgin. The first translation of Robbers, made by D. E. Shishmanov, is “imagined” in different directions. It was not published; its beginning – the first three acts – was thought to be lost, but there is information that the text has been found; the translation was made for the stage of the Community Centre of Svishtov, but there are no documents for a concrete performance. The second translation, made by Ivan Kasabov, is not known as manuscript and it was not published. The third one, made by Nesho Bonchev, was published and realized as a theatre event (1876, Ruse). Bogdan Goranov translated Fiesko. But only the first act without the last (13-th) scene was published. Announcements about two translations of Wilhelm Tell appeared in the press, but none of these translations is known. Nesho Bonchev planned to make a translation of The Orleans Virgin, but he did not accomplish it. Nencho Yu. Nenov translated the play and it was published a year after the Liberation. Lessing’s Emilia Galotti was translated twice: by Panayot Semerdzhiev (1873) and by Bogdan Goranov (1870). Semerdzhiev’s translation was published, Goranov’s one was documented but unknown. According to it the play was staged in Tarnovo (1871), and Goranov was a translator, an actor and a producer at the same time.