Естетика от Фридрих Шилер

Излезе от печат „Естетика" от Фридрих Шилер - предговор, встъпителна студия и съставителство проф. д-р Исак Паси, превела от немски Валентина Топузова, редактор на превода проф. д-р Цеко Торбов. В тома се съдържат 31 статии, възникнали между 1781 и 1802 г., които очертават цялостно творческия път на мислителя Шилер. Съставителят на „Естетика" въвежда читателя в теоретич ните произведения на Фридрих Шилер, с уговорката за особената стойност на чисто естетическите студии, но без да изчерпва с това значението му като теоретик. Читате лят, запознат от встъпителната студия с духовното израстване на Шилер, може да осмисли по-широкото му представяне като необходимост - включването на литературна и изкуствоведска критика не преследва самоцелна изчерпателност, а документира щурмерския и класическия период на твореца. Отправна точка в развитието на Шилеровата теоретична мисъл е литературната критика. В най-съществената си част тя е анализ на ху дожественото творчество на Шилер от вре мето на „Бурни устреми" (статиите между 1781-1785 г.). Освен това преходът към есте тическите занимания на Шилер се представя именно чрез нея като еволюция на мироглед ната и поетическата нагласа (в статиите между 1788-1791 г.). А в края на житейския си път „поетизиращият кантианец“ (И. Паси, с. 18) отново се връща към по-конкретните проблеми на литературната теория и критика (в статии като „Върху наивната и сантиментална поезия", 1795/1796, „Мисли за употребата на обикновеното и низкото в изкуството", 1802, „Върху употребата на хора в трагедията", 1803). степенно еволюиране." Но не е ли точно този оптимистичен скептицизъм и своеобразният залог за доброто бъдеще на литературната наука, Мисля, че разгледаните тук студии от книгата на Е. Константинова „Самобитно и общочовешко", както и неспоменатите и работи „Захари Стоянов и националното съз нание“, „Пътят на революционната ни проза през периода 1923—1944 г.“ и „За по-младите белетристични поколения", дават позитивен отговор на този малко спекулативен въпрос. Александър Йорданов Най-ранните Шилерови статии са интерес ни не само като опити да се доближат дра мите му от същото време до разбирането на тогавашния читател. С подчертания социален патос в позицията на Шилер те са и доказателство за промените в едно литературно течение. Той се проявява ярко в рецензията върху „Разбойници" - пиесата, наречена от автора си предизвикателство към облечената в съсловни привилегии сган. Той звучи в пламенната защита на потиснатите от „граж данския живот“ „най-божествени пориви,... най-добри заложби за големи и добри дела " (с. 88), които въплъщава преобразеният спрямо историческата истина Фиеско.