Главният редактор представя естонското филологическо сп. Keel ya kiryadus (Кеел йа кирйандус)

Месечно издание (всеки брой от 64 страници) на Естонската академия на науките и Съюза на естонските писатели, излизащо в Талин. В сегашния си вид „Кеел йа кириандус" се появява едва през 1958 г., но то еплод на една дълголетна национална традиция с генезис в революционните събития от 1905 г. Предходници на „Кеел йа кириандус“ са „Еести кеел" от 1922 г. и „Еести кеел йа кириандус от 1940-1941 г. От 1958 г. естонското фило логическо списание подновява своето съще ствуване. Езикът се споменава наистина на първо място, но в съдържанието той все пак не заема централно място - на езикознание- „Език и литература" (бел. пр.). 2 Естонски език" (бел. пр.). 3. Естонски език и литература" (бел. пр.). то днес е отредена само една трета от общия обем. Литературоведската тематика дава облика на списанието, определя актуалното му професионално равнище. Страниците на „Кеел йа кириандус" са открити както за теорията на литературата, така и за литературната история и критика - макар това деление на литературознанието да етвърде условно. Защото, както е известно, нито историята на литературата, нито критиката са възможни без познаване на теорията, а теорията от своя страна не стои извън времето, нито пък е безкритична. И публикуваните в списанието теоретични студии нямат само теоретичен характер. Така например младият литературовед Юри Талветс не така отдавна (1980, в бр. 11) изследва проблема за литературното време и пространство въз основа на чужде странен литературноисторически материал. В същия брой е и студията на Мартин Нейтал относно понятието за субективно и обективно време в днешната естонска литература. А 163 Нафтоли Бассел в едно сравнително изследване (1981, бр. 3) съотнася пътеписите на писателя Леннарт Мери към многонационалния контекст на съвременната съветска литература.