Енгелс

През април 1868 г. Фр. Енгелс посочва за свои любими прозаици" п телите Гьоте и Лесинг. Любимите писатели на Маркс (по негово собстве признание) са Дидро, Лесинг, Хегел и Балзак. За отношението на двамата кл сици на научния комунизъм към европейските литератури и техните глава представители е казано вече почти всичко. Останал е „незабелязан само Е. Лесинг, който е и единственият автор, любим едновременно и на Маря и на Енгелс; следователно основанието за разглеждането на този въпрос е п вече от достатъчно. Може да изглежда странно, че той е останал едно, мака и малко, бяло петно" в лесинговедението, още повече, че се касае за отминаван на писател, определено предпочитан и от двамата велики мислители. Стран е още, че дори и по време на международната Лесингова конференция в гр. Хал ГДР (май 1979), въпросът за мястото на Лесинг у Маркс и Енгелс не бе те на нито един доклад; а едно очакване за появата на такъв доклад е напъл логично, поне за марксисткото лесинговедение. За съжаление и имената на Мари и Енгелс бяха сравнително рядко споменавани в докладите: само три-четир пъти във връзка с някакво конкрет но сходство с Лесинг. Историята лесинговедението също не е богата на „опорни точки" за едно евентуално и следване в тази насока. През 1958 г. Н. Алмази например очерта „линията в развитието, което води с Гьоте и Хегел през Фойербах към Маркс", като о хвърли опитите на буржоазната литературна история да изключи Лесинг тази линия. М. Бергер при проследяването на постановките на „Натан Мы ри" в годините след Втората световна война изтъква, че Лесинговата идея приемствеността става „център на марксистко-ленинското усвояване на насле ството“. По-конкретен е Г. Фридлендер: „Маркс и Енгелс продължаваха тра дициите на Волтер, Бомарше и Лесинг в полемичните си съчинения проти К. Фогт, Л. Брентано и други врагове на немския пролетариат. "а Дори ви 43 вестното изследване на Ал. Димшиц „К. Маркс, Фр. Енгелс и немската лин ратура" Лесинг е споменат само осем пъти, от които четири - във връзка Маркс, и един - в косвена връзка с Енгелс; като цитат, където се критикув една мисъл на К. Грюн за Лесинг.