Традиция и новаторство

В края на м. октомври 1964 г. в Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при Бъл гарската академия на науките се състоя научна сесия на тема, Традиция и новаторство", посветена на 20- годишнината от народното освобождение. Сесията бе открита с кратко слово от Пантелей Зарев, който говори за значението й. Поместваме докладите на Александър Обретенов и Георги Цанев и част от изказванията, направени от сътрудници на Литературния институт.

Традиция и новаторство. Два термина, които почти не слизат днес от страниците на периодичните литературни издания в социалистическите страни. Толкова много се разяснява отношението помежду им, толкова спорове се водят около тях - че на мнозина това е може би омръзнало вече. „Аман от тая банална тема" - ще чуете тук-там да се обаждат ня кои. Но литературният живот поставя непрекъснато - и понякога твърде настоятелно - баналната тема".

Традицията и новаторството е проблем, за който е най-много говорено в историята на литературата. Този проблем е безкрайно широк и свързан със самата същност на литературата. Като се говори за него, трябва да се имат предвид въпросите за националния и космополитичен характер на една литература, за традициите в тази литература, за взаимните влияния между отделните писатели и отделните литератури, за школите и творческите индивидуалности, за литературните моди и снобизма, за съвременната сетивност и мироглед на писателя, за промените в съзнанието на съ временника с оглед на обществените промени, за народността и партийността, за ролята на обществените идеали и. пр. У нас този въпрос често се разбира стеснено и се ограничава главно в рамките на формата на изразните средства.

В движението на българската литература има ред несъответствия, ред парадокси, които са предизвикани от закъснялостта и изостаналостта на нашия живот поради петвековното иго. В кратки срокове, без необхо димия опит и подготовка ние трябваше да наваксваме изпуснатото, да догонваме новото в мисълта и в съвременните идеи, да участвуваме в световния културен процес със свой национален принос. В тази забързаност, в нетърпеливостта да бъдем в крак с новото, да не останем провинциалисти, редица наши писатели от миналото необмислено навличаха чужди костюми, караха българина да излиза из кожата си, да бълнува несвойствени му заклинания, да повтаря заети наготово мисли. У нас някои течения на европейската мисъл са приемали твърде карикатурни форми, давали са незрелите плодове на повърхностното подражателство. Тези въпроси са намерили правилна постановка в доклада на Г. Цанев, който съдържа Някои нови изяснения за отделни течения и автори в развоя на нашата литература.

Искам да започна с не толкова смайващия парадокс, че най-хубавата традиция е новаторството. То е в самата същност на марксизма като уче ние, то е най-постоянната и най-подмладяващата традиция на нашето общество и на нашето изкуство. Историята на човечеството и на човешката мисъл, историята на изкуството винаги са били история на новаторите и никога история на епигоните, на замръзналите традиционалисти. Първите са движението, порива към незнайното бъдеще, вторите са застоя, привързаността към провереното и обзаведено с уют настояще. Първите са полета, вторите - пълзенето. Първите разбиват гърдите си и правят революции - в науката, изкуството, обществото и отварят път за цялото човечество или за своя народ; вторите пазят спокойствието си, благата си и приветствуват или осъществяват връщането назад. Те са рицарите на инерцията. В своя страх от новото те са готови да пропъдят всяко новаторство и теоретически да обосноват ненужността му. Тъкмо затова казваме, че комунистите са най-големите новатори, най-убедените противници на застоя, рутината, плесента, ръждата. Защото да не забравяме, че освен псевдоноваторството, което дискредитира истинското новаторство, има и псевдотрадиция, която е вече погребана традиция. Да скъсваш безразсъдно с установената традиция и да се придържаш сляпо към нея - е едно и също нещо. Второто е не по-малко вредно от първото. Да пишеш през 18 век хенриади и петриади е действително псевдотрадиция, но да пишеш в средата на 20 век епос за Крали Марко е просто куриоз. Никой не е в състояние да възстанови онова художествено съзнание, което е създавало народния епос и потребностите, които са го направили необходим.

Обсъждането на проблема за традицията и новаторството е една от най-съдържателните прояви на нашия институт, свързана със самите основи на естетиката и изкуството. И Александър Обретенов, и Георги Цанев поставиха тоя проблем на марксистко-ленинска основа. Допадна ми мисълта на Обретенов, че не всичко, което се отличава от старото, е новаторство. Също така подчертаването на комунистическата идейност като основа на новаторството.

Едва ли има по-ярки и по-убедителни аргументи за разкриване същ ността на разглежданите въпроси за традицията и новаторството, от проблема за идейността в литературата и изкуството. За съжаление, когато се говори за традиция и новаторство, ударението обикновено се слага върху второстепенното, върху производното, върху въпросите за художествената форма, дори още по-ограничено - върху изразните средства и много помалко се разкрива същността, изменението и развитието на идейното съ държание в изкуството, което до голяма степен определя художествената форма, изразните средства, похвати и пр.

Всички критици и писатели-марксисти са и за традицията, и за новаторството в тяхното диалектическо единство, без което е немислимо литературното развитие. Различията, споровете се раждат в тълкуванията на това единство и особено в оценката на традиционното и новаторското у автори и произведения. Това е естествено, защото тук си казват думата тео ретическата и литературна култура, дълбочината на мисълта, художестве ният усет и т. н.

Въпросът за традицията и новаторството е един от възловите проблеми на марксистко-ленинската естетика. Той пронизва всички страни на нашето изкуство от миналото и съвременността и правилното му научно разрешаване подпомага неговите бъдещи завоевания. Изнесените доклади задълбочено и многостранно разгледаха в теоретически и в исторически разрез въпросите за традицията и новаторството. Изказванията доразвиха много страни на проблема. Не може да не изтъкнем обаче, че начинът, по който бе организирано и реализирано обсъж дането, не можа достатъчно да създаде необходимите предпоставки за разгръщане на творческа размяна на мнения. Докладите бяха представени едва в навечерието на обсъждането и нямаше възможност да се подготвят изказвания по конкретно поставените в тях въпроси. Въпреки това, с изказванията си другарите засегнаха значителен брой нови страни на проблема и на литературата, особено на съвременната литература, с което допринесоха за доразвиване на засегнатите в докладите мисли.