Революционната

итературният историк, който би се заел да разглежда по-основно развитието и значението на пролетарската и антифашистка поезия през трийсетте години на нашия век, ще се изправи пред редица неизяснени проблеми и противоречия в творчесството на отделни поети, както и - от друга страна - с големия революционен подем на тази поезия, с нейния принос за революционното възпитание на новото поколение при назряващите големи исторически събития. Трябва, преди всичко, да се изяснят движещите сили на епохата, които доведоха човечеството до Втората световна война. Възшествието на италианския фашизъм и германския нацизъм, засилването на реакционния курс в Европа,

В огромната литература за живота и делото на Христо Ботев липсва едно по-цялостно изследване за въздействието, което геният на българската нация упражнява в продължение на десетилетия върху развитието на нашата литературна и обществена мисъл. Не е бил разглеждан в поширок план и въпросът за участието на Ботев в идейно-политическите и литературни борби на други народи. Само няколко популярни статии и най-вече студията на Минко Николов „Ботев в идейния и поетичен път на Вазов", отпечатана през 1956 г. в книга втора от Известия на Инсти тута Ботев-Левски, както и статията „Христо Ботев в сръбската и хърватската литература“, поместена в том четвърти на Славистичен сборник, 1963 г., разглеждат отделни моменти от това толкова многостранно и така жизнено въздействие. Такъв характер има също и студията на Зденек Урбан „Дейността и творчеството на Христо Ботев и Чехия през 70-те и 80-те години на ХІХ век“, обнародвана през 1959 г. в книга трета от Известия на Института Ботев-Левски.