Червен

Името на този поет обикновено се свързва с така наречената „септем врийска поезия“ у нас, а представата за неговото творчество - с първата му стихосбирка „Жертвени клади". Той е известен и като автор на една поема - „Двойник“, и книга със стихове - Планински вечери“, които се възприемат като резултат от неговото откъсване от революционното движение на вре мето и затваряне в света на самотата и социалната индиферентност. Но това са, така да се каже, полюсните представи за А. Разцветников, христоматийни истини за неговия дълъг и труден път на развитие. Преди да се изяви като певец на жертвите на Септемврийското въстание през 1923 г., той участвува активно в борбите на работниците, преминава и през школата на партийния литературен печат. Роден и израснал на село (Драганово, Горнооряховско), Разцветников отрано вкусва от горчивия хляб на работника, отрано е принуден да се грижи сам за своето съществуване. През този период (от завършване на гимназията - 1916 г. до септември 1923 г.), който ние условно ще наречем „От „Червен смях" до „Нов път" - той прави и своите първи по-значителни опити в областта на поезията. Неговото осъществяване като поет, започнало преди участието му в сп. „Нов път“, не е добре проучено и обяснено. За сътрудни чеството му в „Червен смях" (1919—1923), литературната притурка на в. „Работнически вестник“ (1922-1923) и другите партийни издания обикновено само се споменава, без да се проследят мъчителните търсения на тво реца и бавното му откъсване от влиянието на Хр. Смирненски. А периодът до „Нов път“ е интересен, защото през тези години Разцветников постепенно се изгражда като комунист и автор със свой облик. Голяма роля в това отношение изиграват няколко важни събития в неговата жизнена и творческа биография: участието в Общата транспортна стачка (1919-1920), идването в София и сътрудничеството в литературните издания на партията. Те очер тават главните насоки на неговото бъдещо развитие, определят обхвата на гражданските му и творчески вълнения и търсения.

Участието на Христо Смирненски в комунистическия печат през периода на 1920-1923 г., когато активно сътрудничи на „Работнически вестник“, „Народна армия“ (1921-1923), „Младеж" (1921-1923), „Работнически вестник. Седмична литературно-научна притурка" (1922- 1923), „Червен смях" (1919—1923) и др., намира отражение във всички монографии и изследвания, предмет на които е жизненият и творчески път на големия пролетарски поет. Независи мо от това литературната дейност и ролята на Христо Смирненски като сътрудник на сп. „Червен смях" не е обгледана и проучена цялостно. Настоящото изследване си поставя скромни цели - да систематизира някои помалко известни и същевременно важни моменти от публикуването на списанието, трудностите при неговото оформяне като единствено по рода си хумористично издание, орган на БКП (т. с.) и идейното и художествено израстване на сътрудника Смирненски като пролетарски поет. Списанието излиза в продължение на 1923 r. близо четири години - от ноем. 1919 до септ. То се явява пряк наследник на прогресивните традиции на тогавашния хумористичен печат, на нашата хумористично-сатирична литература, като я издига на по-високо идейно и художе ствено равнище, провежда и отстоява политиката на партията в литературата. Идеята за учредяване на подобно хумористично издание възниква най-напред у Георги Кирков. Основоположникът на научния социализъм и родоначалник на Българското марксическо литературознание Димитър Благоев разказва за това в статия, публикувана в сп. „Ново време" от 12 септ. 1919 г. „След тазгодишния партиен конгрес той (г. Кирков -б. м.) ми заговори за един свой стар план, а именно да почне издаването на едно хумористично художе ствено списание ..." За съжаление тежкото здравословно състояние и ранната смърт попреч ват на Георги Кирков да осъществи замисъла си. След конгреса на партията в 1919, когато се обръща сериозно внимание на пропагандната работа, партийното ръководство одобрява инициативата на Крум Кюлявков и Христо Ясенов да започнат издаването на комунистическо хумористично списание. В него те печатат материали с различни псевдоними: Хр. Ясенов - Ваня Петроградски, Трети интернационал, Червеногвардеец и др., Крум Кюлявков - Червен Кюляф, Пролетарско чедо, Червен смях, Прометей. Редом с тях най-активно сътрудничи Хр. Смирненски. В списанието са привлечени млади, надеждни творци, някои от които правят своите първи стъпки в литературата. Между най-активните се нареждат: Тома Измирлиев (Тома Неверни, Томич), Петър Хаджиделев (Пешо Босяка), Николай Хрелков (Дякон Червени), Чудомир (Оскар Бум), Асен Разцветников (Хенри Фей), Ангел Каралийчев (Множко Гладнев), Асен Захариев (Ася Захарчик), като изразяват открито комунистически идеи. Едва с появата на „Червен смях", страниците на което стават трибуна на българския политически плакат и карикатура, се обединяват всички прогресивни художници по онова време. На неговите страници получават своята закалка и творчески израстват Александър Жендов, Крум Кюлявков, Иван Милев, Страхил Титеринов, Владимир Мишайков, Стоян Венев (Пролетарче), Емил Ракаров (Бедуинов) и др. Главната заслуга на „Червен смях“ е разработването и утвърждаването на идейно-класова тематична платформа, на нови символи и ярка публицистична страст, която остава най-характерната черта на българското революционно изкуство и литература. Идейното и творческо развитие на пролетарските творци от този период е свързано с идеите на Октомври, с бурния революционен подем у нас. Българската комунистическа партия сплотява прогресивните сили, възглавява борбата за високо идейно творчество, окриля израсналите млади литературни творци и художници под заревото на Октомври, които стават изразители на револю ционната епоха.