обобщение

Животът на гения не се мери с мярката за средната продължителност на човешкото съществувание. Всеки изминат ден разширява границите на неговото безсмъртие. Делата на съвременниците ни дават възможност по-добре да разберем величието на гения. Геният е съвременен даже след хилядолетия. Но една е съвременността на Аристотел, другана Шекспир, трета - на Маркс. А едва ли историята на човечеството познава толкова пълна изява на Човека с главна буква, такова проникновение в глъбините на бъдещето, без да се напуска реалната основа на настоящето, както това се изяви в делото и личността на Ленин. Изминаха 90 години от рождението му и едва 36 години от неговата смърт, а идеите на ленинизма, идеите на комунизма все повече се превръщат в идеи на цялото трудово човечество, бележат пътя към бъдещето.

Една книга, която респектира с мащаба на духовния синтез! Тридесетилетна кондензация на мисълта на автора в една Основна цел: релефно уплътняване контурите на есетическия ескиз, завещан от Маркс и Енгелс. Двойно и тройно отли ване и шлифоване на всеки фрагмент с теоретическо значение за изкуството и точното му вграждане в логическата постройка на марксизма. Исторически и концептивен анализ на основните есте чески понятия - от идеалистическата постановка до марксическия синтез на тяхното реално съдържание: теоретическо обосноваване на всеки естетически принцип с оглед вътрешната логика на Марксическата философия. Тоя подход издига Фридлендер над стесненото тълкуване на естетическите идеи на Маркс иЕнгелс като израз на личните им художествени преценки, лишени от теоретическо значение; подменянето им с общите принципи на историческия материализъм или използуването им за потвърждение на констатацията, че ,, марксистка теория на художественото творчество тепърва ще трябва да създа ваме (М. Н. Покровски). Фридлендер убедително доказва, че естетическата теория на марксизма, макар да не еформално завършена и систематизирана, е, една от страните на цялостното революционно мировъзрение на К. Маркс и Ф. Енгелс, неразривно свързана с тяхната обща принципиална партийна позиция" (4).

Големият поет прилича на море: колкото повече водолазът навлиза навътре в него, толкова по-дълбоко става то, толкова по-чудни и неподозирани красоти разкриват неговите глъбини. Същото чувство изпитваме и ние, когато поискаме да избродим оня прекрасен мир от идейни и художествени ценности, който наричаме поезия на Христо Смирненски. Преди четири десетилетия „откривателят" на Смирненски като поет и пръв негов възторжен критик - Георги Бакалов писа за него: „Той бе поет. Истински поет. Сочен поет, както се казва. Поет, какъвто рядко се ражда... Няма друг поет у нас след Ботев тъй популярен сред масите, както Смирненски. Имената на двамата Христовци са неразделно свързани в съзнанието на масите. Неразделни в безсмъртието.