отражението

Животът на гения не се мери с мярката за средната продължителност на човешкото съществувание. Всеки изминат ден разширява границите на неговото безсмъртие. Делата на съвременниците ни дават възможност по-добре да разберем величието на гения. Геният е съвременен даже след хилядолетия. Но една е съвременността на Аристотел, другана Шекспир, трета - на Маркс. А едва ли историята на човечеството познава толкова пълна изява на Човека с главна буква, такова проникновение в глъбините на бъдещето, без да се напуска реалната основа на настоящето, както това се изяви в делото и личността на Ленин. Изминаха 90 години от рождението му и едва 36 години от неговата смърт, а идеите на ленинизма, идеите на комунизма все повече се превръщат в идеи на цялото трудово човечество, бележат пътя към бъдещето.

След като се е запознал със статията на Я. Е. Елсберг Схоластические концепции", публикувана като дискусионна в бр. 1 на списание „Вопросы философии“ от т. г., читателят не може да не попита: какво, собствено, е искал да докаже авторът с тази си статия? На каква общогносеологическа и специално-естетическа позиция стои авторът на статията? Статията е насочена срещу схоластическите концепции" на Л. Н. Столович в новата му книга Эстетическое в действительности и в искусстве" (Госполитиздат, 1959). От само себе си се разбира, че няма нищо недопустимо и неправилно в това, че един съветски автор дискутира с друг автор по такъв извънредно важен общогносеологически и специ ално-естетически въпрос. От какви позиции обаче води тази дискусия Я. Е. Елсберг? От какви позиции критикува той схоластическите концепции" на своите опоненти, в дадения случай на Л. Н. Столович? Още в самото начало на статията Я. Е. Елсберг сам дава доста ясен отговор на тези въпроси. Критикувайки книгата на Л. Н. Столович, Елсберг посочва преди всичко и главно това, че Л. Н. Столович пре връща естетическите категории (прекрасно, възвишено, отвратително, трагично, комично и т. н.) в елементи" на самата действителност. По-долу Я. Е. Елсберг пише: „Разбира се, хубаво е, че Л. Н. Столович търси източника (разр. моя - Т. П.) на естетическото в обективната действителност, но лошо е това, че категориите на естетиката той механически пренася в действителността, отъждествявайки тези категории със свойствата на последната". И още по-долу, позовавайки се уж на Чернишевски, авторът отново заявява: „Да, трагичното, комичното, пре красното се съдържат в самия живот, и в него са корените (разр. моя - Т. П.) на съответните явления на изкуството и на естетическите кате гории. Но да свеждаме към тях живота - значи да плащаме данък на схоластическата систематика“ („Вопросы философии", бр. 1, 1961 г., стр. 114, 115 и др., разр. моя - Т. П.).

Интересът към Франция и френската литература от сръбска и от българска страна през ХІХ в. не е случаен - обуславят го редица исторически поводи и причини. Поня кога името „Франция“ се свързва с въжделенията на безправните, понякога донася разочарования, понякога означава широк сноп светлина и култура, понякога буди чув ство на топла признателност за изразени симпатии, протести и съчувствия (Ламартин, Юго) към съдбата на поробения славянин... За сърбите в много по-голяма степен, отколкото за българите определено може да се говори за френско влияние, особено след 1830 г., когато се заздравява независимостта на младата сръбска държава. Тогава мнозина младежи заминават с държавни стипендии за Франция, където получават солидно образование, и се връщат да служат на народа си - от редовете на тези „парижани“ ще излязат първите сръбски научни работници и образовани държавници". B сръбската и българската периодика през миналия век Франция с нейното минало и настояще е една от най-често споменаваните и коментирани държави. На френската текуща вътрешна и външна политика, по-конкретно на отношенията на Франция с Турция, Русия и пр., както и на историята, икономиката и културата на тази страна значително място отделят повечето от българските вестници и списания до Освобожде нието - „Цариградски вестник“, „Съветник“, „Турция“, „Македония“, „Свобода", „Народност“, „Век“, „Отечество“, „Право“, първото българско списание „Любословие“, както и „Читалище“, „Славянско братство" и др. През 1872 г. например в. „Свобода" публикува в няколко броя голяма статия под заглавие „Французската революция", в която се проследява трескавата история на Франция от смъртта на Людвик XIV до победата на Френската буржоазна революция и осъж дането на Людвик XVI на смърт. През седемдесетте години на миналия век историята на тази революция наред с делото на парижките комунари също така придобива за бълга рите известно актуално звучене - не само в качеството си на натрупан исторически опит, но и като тема, чрез която може да се изрази част от проблематиката на съвременността.