сръбска

Литературата на българи и сърби през Средновековието е най-добра илюстрация за извънредно близките културни връзки Между двата съседски и братски народи, за постоянно взаимствуване на ценности от едната литература, които проникват в другата литература. Отделни произве дения, литературни жанрове и школи, стил и език са предмет на това книжовно общуване. Започнало още от първите десетилетия на славянската писменост, то продължава чак до края на XVIII в., когато започва нов етап в литературните връзки между българския и сръбския народ - връзки на техните нови литератури. Този дълъг период на литературни взаимоотношения, разбира се, има своя история, периоди на подем и сни жение, свой характер и обсег на действие, типични проявления, обикнати жанрове и книжовници, характерни стилно-езикови особености.

Интересът към Франция и френската литература от сръбска и от българска страна през ХІХ в. не е случаен - обуславят го редица исторически поводи и причини. Поня кога името „Франция“ се свързва с въжделенията на безправните, понякога донася разочарования, понякога означава широк сноп светлина и култура, понякога буди чув ство на топла признателност за изразени симпатии, протести и съчувствия (Ламартин, Юго) към съдбата на поробения славянин... За сърбите в много по-голяма степен, отколкото за българите определено може да се говори за френско влияние, особено след 1830 г., когато се заздравява независимостта на младата сръбска държава. Тогава мнозина младежи заминават с държавни стипендии за Франция, където получават солидно образование, и се връщат да служат на народа си - от редовете на тези „парижани“ ще излязат първите сръбски научни работници и образовани държавници". B сръбската и българската периодика през миналия век Франция с нейното минало и настояще е една от най-често споменаваните и коментирани държави. На френската текуща вътрешна и външна политика, по-конкретно на отношенията на Франция с Турция, Русия и пр., както и на историята, икономиката и културата на тази страна значително място отделят повечето от българските вестници и списания до Освобожде нието - „Цариградски вестник“, „Съветник“, „Турция“, „Македония“, „Свобода", „Народност“, „Век“, „Отечество“, „Право“, първото българско списание „Любословие“, както и „Читалище“, „Славянско братство" и др. През 1872 г. например в. „Свобода" публикува в няколко броя голяма статия под заглавие „Французската революция", в която се проследява трескавата история на Франция от смъртта на Людвик XIV до победата на Френската буржоазна революция и осъж дането на Людвик XVI на смърт. През седемдесетте години на миналия век историята на тази революция наред с делото на парижките комунари също така придобива за бълга рите известно актуално звучене - не само в качеството си на натрупан исторически опит, но и като тема, чрез която може да се изрази част от проблематиката на съвременността.