ранната

Интересът към Франция и френската литература от сръбска и от българска страна през ХІХ в. не е случаен - обуславят го редица исторически поводи и причини. Поня кога името „Франция“ се свързва с въжделенията на безправните, понякога донася разочарования, понякога означава широк сноп светлина и култура, понякога буди чув ство на топла признателност за изразени симпатии, протести и съчувствия (Ламартин, Юго) към съдбата на поробения славянин... За сърбите в много по-голяма степен, отколкото за българите определено може да се говори за френско влияние, особено след 1830 г., когато се заздравява независимостта на младата сръбска държава. Тогава мнозина младежи заминават с държавни стипендии за Франция, където получават солидно образование, и се връщат да служат на народа си - от редовете на тези „парижани“ ще излязат първите сръбски научни работници и образовани държавници". B сръбската и българската периодика през миналия век Франция с нейното минало и настояще е една от най-често споменаваните и коментирани държави. На френската текуща вътрешна и външна политика, по-конкретно на отношенията на Франция с Турция, Русия и пр., както и на историята, икономиката и културата на тази страна значително място отделят повечето от българските вестници и списания до Освобожде нието - „Цариградски вестник“, „Съветник“, „Турция“, „Македония“, „Свобода", „Народност“, „Век“, „Отечество“, „Право“, първото българско списание „Любословие“, както и „Читалище“, „Славянско братство" и др. През 1872 г. например в. „Свобода" публикува в няколко броя голяма статия под заглавие „Французската революция", в която се проследява трескавата история на Франция от смъртта на Людвик XIV до победата на Френската буржоазна революция и осъж дането на Людвик XVI на смърт. През седемдесетте години на миналия век историята на тази революция наред с делото на парижките комунари също така придобива за бълга рите известно актуално звучене - не само в качеството си на натрупан исторически опит, но и като тема, чрез която може да се изрази част от проблематиката на съвременността.

Въпросът за отношението към античногръцката писмена традиция в раннохристиянската литература - евангелия и апостолски послания - не ебил пред мет на специално проучване. Смята се, че в тези нови по жанр произведения, в които са поставени основите на новия християнски мироглед, на неговите етични и организационни принципи, не може да се търси никаква, дори формална връзка с предхождащата ги философска и художествена традиция. Може да се смята за утвърдено схващането, че античната философия бива възприета и използувана в християнството не толкова като образец, колкото като методология при изясняване основните верски положения на новата религия и превръщането и във философия. Ще рече, че в християнството античността навлиза не при не говата поява, а в процеса на разпространяването и утвърждаването му сред обществото. При обсъждането на този въпрос трябва да се има пред вид това, че християнството се появява и утвърждава като религиозен мироглед през елинистическата епоха, когато съществуват различни философски насоки: скептицизъм, еклекти зъм, стоицизъм и пр. Стоическите еклектици Боет Сидонски, Панетий, Поси доний през II - I в. пр. н. е. се опитват да примирят Стоята с Аристотел или с Платон. Еклектиците от Академията Филон Тесалийски, Антиох Аскалонски в началото на I в. пр. н. е. правят опит да приспособят старата и новата Акаде мия към мирогледа на стоиците. Тази смес" бива обогатена от Антиох с идеи, които той черпи от Аристотел и перипатетиците. Приемствеността в общест вената мисъл се основава на непрекъсваемостта в общественото развитие. „Благодарение на този прост факт, че всяко следващо поколение намира производителни сили, открити от предшествуващите поколения, и тези производителни сили му служат като суров материал за ново производство, благодарение на това се об разува връзка в човешката история. .. В настоящото изследване ще се спрем най-напред на въпроса за мимезиса в най-ранните християнски литературни паметници - Евангелието и апостолските послания и след това общо във византийската литература. В раннохристиянските литературни паметници думата дип или глагол на форма, съдържаща корена „ци“, се среща многократно. В преводите е запа зено първичното значение на гръцката дума подражавам“.