византийска

Въпросът за отношението към античногръцката писмена традиция в раннохристиянската литература - евангелия и апостолски послания - не ебил пред мет на специално проучване. Смята се, че в тези нови по жанр произведения, в които са поставени основите на новия християнски мироглед, на неговите етични и организационни принципи, не може да се търси никаква, дори формална връзка с предхождащата ги философска и художествена традиция. Може да се смята за утвърдено схващането, че античната философия бива възприета и използувана в християнството не толкова като образец, колкото като методология при изясняване основните верски положения на новата религия и превръщането и във философия. Ще рече, че в християнството античността навлиза не при не говата поява, а в процеса на разпространяването и утвърждаването му сред обществото. При обсъждането на този въпрос трябва да се има пред вид това, че християнството се появява и утвърждава като религиозен мироглед през елинистическата епоха, когато съществуват различни философски насоки: скептицизъм, еклекти зъм, стоицизъм и пр. Стоическите еклектици Боет Сидонски, Панетий, Поси доний през II - I в. пр. н. е. се опитват да примирят Стоята с Аристотел или с Платон. Еклектиците от Академията Филон Тесалийски, Антиох Аскалонски в началото на I в. пр. н. е. правят опит да приспособят старата и новата Акаде мия към мирогледа на стоиците. Тази смес" бива обогатена от Антиох с идеи, които той черпи от Аристотел и перипатетиците. Приемствеността в общест вената мисъл се основава на непрекъсваемостта в общественото развитие. „Благодарение на този прост факт, че всяко следващо поколение намира производителни сили, открити от предшествуващите поколения, и тези производителни сили му служат като суров материал за ново производство, благодарение на това се об разува връзка в човешката история. .. В настоящото изследване ще се спрем най-напред на въпроса за мимезиса в най-ранните християнски литературни паметници - Евангелието и апостолските послания и след това общо във византийската литература. В раннохристиянските литературни паметници думата дип или глагол на форма, съдържаща корена „ци“, се среща многократно. В преводите е запа зено първичното значение на гръцката дума подражавам“.