Интересът

Литературната история е още в дълг към един много важен въпрос: интересът на другите народи към нашия народ. Казвам, че е още в дълг, защото този въпрос не е бил от минаван, но е разглеждан частично или пък най-често негов предмет са били изследвания на отделни взаимни влияния. Така са се избистряли много факти, които са показвали интереса на хора от друга нация към нашата. Обобщителните, систематизиращите и изчер пателни изследвания и публикации от този род, макар и малко на брой вече се появяват, като разширяват кръгозора на литературната история и още по-точно и вярно определят мястото и ролята на българския народ в литературна Европа. За нас особена стойност имат интересите, които са проявявали и проявяват към на шия народ славянските народи. За връзките ни с някои от тях вече се появиха книги, за други може би вече има трудове в ръкопис, а трети още не са добре проучени. Към тези третите спадат и връзките ни със словенския народ, които се проявяват от няколко века насам - кога по-интензивно, кога по-слабо. Те винаги са изразявали един подчертан интерес на напредничавата словенска културна общественост към съдбата и живота на нашия народ, показвали са желанието и за тесни връзки и задълбочено опознаване на българите. В тази кратка и по характер хронологична статия не би могло да се обхване всичко, което се знае за този интерес. А и тя няма друго предназначение, освен да информира за неговото развитие, да даде съвсем сбита картина на отношението, което съзрявало в Сло вения към нас. Проучванията, които правим сега и които вярваме ще донесат нови неща, ще бъдат предмет на по-обширен труд по този въпрос.

Интересът към Франция и френската литература от сръбска и от българска страна през ХІХ в. не е случаен - обуславят го редица исторически поводи и причини. Поня кога името „Франция“ се свързва с въжделенията на безправните, понякога донася разочарования, понякога означава широк сноп светлина и култура, понякога буди чув ство на топла признателност за изразени симпатии, протести и съчувствия (Ламартин, Юго) към съдбата на поробения славянин... За сърбите в много по-голяма степен, отколкото за българите определено може да се говори за френско влияние, особено след 1830 г., когато се заздравява независимостта на младата сръбска държава. Тогава мнозина младежи заминават с държавни стипендии за Франция, където получават солидно образование, и се връщат да служат на народа си - от редовете на тези „парижани“ ще излязат първите сръбски научни работници и образовани държавници". B сръбската и българската периодика през миналия век Франция с нейното минало и настояще е една от най-често споменаваните и коментирани държави. На френската текуща вътрешна и външна политика, по-конкретно на отношенията на Франция с Турция, Русия и пр., както и на историята, икономиката и културата на тази страна значително място отделят повечето от българските вестници и списания до Освобожде нието - „Цариградски вестник“, „Съветник“, „Турция“, „Македония“, „Свобода", „Народност“, „Век“, „Отечество“, „Право“, първото българско списание „Любословие“, както и „Читалище“, „Славянско братство" и др. През 1872 г. например в. „Свобода" публикува в няколко броя голяма статия под заглавие „Французската революция", в която се проследява трескавата история на Франция от смъртта на Людвик XIV до победата на Френската буржоазна революция и осъж дането на Людвик XVI на смърт. През седемдесетте години на миналия век историята на тази революция наред с делото на парижките комунари също така придобива за бълга рите известно актуално звучене - не само в качеството си на натрупан исторически опит, но и като тема, чрез която може да се изрази част от проблематиката на съвременността.

Краят на 40-те и началото на 50-те години на XIX в. е време на интензивно развитие на преводи белетристика. Само няколко години по-рано са отпечатани първите преводи на п ценни повести, които без уговорки могат да бъдат причислени към новата, следсредновековна литератур „Изгубеное дин" (1845) от дете“ Й. (1844) от Кр. Шмид, превод на Хр. Павлович; „Покрестението на един свещения Ис превод Е. Ръдулеску, превод на В. Станкович; „Приключения Телемаха“ (1845) от Фр. Фенели бавят на П. Пиперов. Към тях през 1844 г. според хронологията на първите им печатни издания се пре и две познати от по-рано творби - История на Великий Александра Македонца" (прев. Хр. П.В силев) и „Баснословие Синтипа философа" (прев. Хр. Павлович). Но развитието на преводната белер стика през първата половина на XIX в. върви на тласъци. След краткия благодатен период (1844-189идват две години, които не предлагат нови творби. Следващата вълна се заражда през 1848 г., когато д 100 редакцията на Ив. Богоров започва да излиза „Цариградски вестник", който доста редовно печата превод на белетристика, при това по един модерен начин. Както посочва Г. Боршуков, „само няколко години, след като романът е заел мястото на подлистник в европейския печат, Богоров дава в подлистник забележител ния и напълно подходящ за тогавашния български читател роман на Д. Дефо „Чудесиите на Робенсина Крусо" още със започването на вестника..., Еничерете"..., като основава традицията да се поместват романи в българските вестници, "1 От 1850 г. за повече от десетилетие вестникът преминава в ръцете на Ал. Екзарх, който в това отношение остава верен на Богоровата традиция. В първите години на неговото редакторство „Цариградски вестник" помества„Павел и Виргиния“ и „Индийска хижа" от Б. дьо Сен Пиер в превод на Ан. Гранитски, „Абдиритите" на Кр. Виланд, няколко повести на Кс. дьо Местр и др. Поне до началото на Кримската вой на (1853-1856) повече от половината от преводните белетристични творби, при това по-значителните про изведения, излизат на страниците на „Цариградски вестник", който по това време е обединителен център за българските книжовници и преводачи. Той по думите на Н. Генчев се превръща в трибуна на френска та и въобще на чуждата литература в България. "2 Една от интересните творби, появили се по това време в „Цариградски вестник“, е „Училище за де цата". Същият текст е отпечатан и като самостоятелно издание през 1852 г., като е посочено, че е превод от френски. И в двата варианта отсъствуват имената на автора и преводача. Ст. Минчев установява ав тораи творбата - Magasin des enfants" на Мари Льопрене дьо Бомон". Балан, а след него и М. Стоянов предполагат, че преводач е Анастас Гранитски