Публикувана на
Free access
Резюме
Краят на 40-те и началото на 50-те години на XIX в. е време на интензивно развитие на преводи белетристика. Само няколко години по-рано са отпечатани първите преводи на п ценни повести, които без уговорки могат да бъдат причислени към новата, следсредновековна литератур „Изгубеное дин" (1845) от дете“ Й. (1844) от Кр. Шмид, превод на Хр. Павлович; „Покрестението на един свещения Ис превод Е. Ръдулеску, превод на В. Станкович; „Приключения Телемаха“ (1845) от Фр. Фенели бавят на П. Пиперов. Към тях през 1844 г. според хронологията на първите им печатни издания се пре и две познати от по-рано творби - История на Великий Александра Македонца" (прев. Хр. П.В силев) и „Баснословие Синтипа философа" (прев. Хр. Павлович). Но развитието на преводната белер стика през първата половина на XIX в. върви на тласъци. След краткия благодатен период (1844-189идват две години, които не предлагат нови творби. Следващата вълна се заражда през 1848 г., когато д 100 редакцията на Ив. Богоров започва да излиза „Цариградски вестник", който доста редовно печата превод на белетристика, при това по един модерен начин. Както посочва Г. Боршуков, „само няколко години, след като романът е заел мястото на подлистник в европейския печат, Богоров дава в подлистник забележител ния и напълно подходящ за тогавашния български читател роман на Д. Дефо „Чудесиите на Робенсина Крусо" още със започването на вестника..., Еничерете"..., като основава традицията да се поместват романи в българските вестници, "1 От 1850 г. за повече от десетилетие вестникът преминава в ръцете на Ал. Екзарх, който в това отношение остава верен на Богоровата традиция. В първите години на неговото редакторство „Цариградски вестник" помества„Павел и Виргиния“ и „Индийска хижа" от Б. дьо Сен Пиер в превод на Ан. Гранитски, „Абдиритите" на Кр. Виланд, няколко повести на Кс. дьо Местр и др. Поне до началото на Кримската вой на (1853-1856) повече от половината от преводните белетристични творби, при това по-значителните про изведения, излизат на страниците на „Цариградски вестник", който по това време е обединителен център за българските книжовници и преводачи. Той по думите на Н. Генчев се превръща в трибуна на френска та и въобще на чуждата литература в България. "2 Една от интересните творби, появили се по това време в „Цариградски вестник“, е „Училище за де цата". Същият текст е отпечатан и като самостоятелно издание през 1852 г., като е посочено, че е превод от френски. И в двата варианта отсъствуват имената на автора и преводача. Ст. Минчев установява ав тораи творбата - Magasin des enfants" на Мари Льопрене дьо Бомон". Балан, а след него и М. Стоянов предполагат, че преводач е Анастас Гранитски


Интересът към творчеството на Мари Льопренс дьо Бомон в България през Възраждането

  • Обхват на страниците:
    100
    -
    113
    Брой страници
    14
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Краят на 40-те и началото на 50-те години на XIX в. е време на интензивно развитие на преводи белетристика. Само няколко години по-рано са отпечатани първите преводи на п ценни повести, които без уговорки могат да бъдат причислени към новата, следсредновековна литератур „Изгубеное дин" (1845) от дете“ Й. (1844) от Кр. Шмид, превод на Хр. Павлович; „Покрестението на един свещения Ис превод Е. Ръдулеску, превод на В. Станкович; „Приключения Телемаха“ (1845) от Фр. Фенели бавят на П. Пиперов. Към тях през 1844 г. според хронологията на първите им печатни издания се пре и две познати от по-рано творби - История на Великий Александра Македонца" (прев. Хр. П.В силев) и „Баснословие Синтипа философа" (прев. Хр. Павлович). Но развитието на преводната белер стика през първата половина на XIX в. върви на тласъци. След краткия благодатен период (1844-189идват две години, които не предлагат нови творби. Следващата вълна се заражда през 1848 г., когато д 100 редакцията на Ив. Богоров започва да излиза „Цариградски вестник", който доста редовно печата превод на белетристика, при това по един модерен начин. Както посочва Г. Боршуков, „само няколко години, след като романът е заел мястото на подлистник в европейския печат, Богоров дава в подлистник забележител ния и напълно подходящ за тогавашния български читател роман на Д. Дефо „Чудесиите на Робенсина Крусо" още със започването на вестника..., Еничерете"..., като основава традицията да се поместват романи в българските вестници, "1 От 1850 г. за повече от десетилетие вестникът преминава в ръцете на Ал. Екзарх, който в това отношение остава верен на Богоровата традиция. В първите години на неговото редакторство „Цариградски вестник" помества„Павел и Виргиния“ и „Индийска хижа" от Б. дьо Сен Пиер в превод на Ан. Гранитски, „Абдиритите" на Кр. Виланд, няколко повести на Кс. дьо Местр и др. Поне до началото на Кримската вой на (1853-1856) повече от половината от преводните белетристични творби, при това по-значителните про изведения, излизат на страниците на „Цариградски вестник", който по това време е обединителен център за българските книжовници и преводачи. Той по думите на Н. Генчев се превръща в трибуна на френска та и въобще на чуждата литература в България. "2 Една от интересните творби, появили се по това време в „Цариградски вестник“, е „Училище за де цата". Същият текст е отпечатан и като самостоятелно издание през 1852 г., като е посочено, че е превод от френски. И в двата варианта отсъствуват имената на автора и преводача. Ст. Минчев установява ав тораи творбата - Magasin des enfants" на Мари Льопрене дьо Бомон". Балан, а след него и М. Стоянов предполагат, че преводач е Анастас Гранитски